ПЕТИЦИЯ ЗА ЕВЕНТУАЛНА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА ТЕКСТОВЕ ОТ ЗРАСРБ И НАСТОЯВАНЕ ЗА ПРОМЯНА НА ПРАВИЛНИКА ЗА НЕГОВОТО ПРИЛАГАНЕ

След първоначалното приемане на ЗРАСРБ през 2010 г., 15 негови разпоредби бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд (Решение № 11 от 5.X.2010 г. по конституционно дело № 13 от 2010 г., - ДВ, бр. 81 от 15.10.2010 г.). КС изтъква в своите мотиви, че законът трябва да зададе „параметрите на обществените отношения, … а не да делегира, да прехвърля установяването на тяхната уредба на изпълнителната власт“… Оттук следва изводът, че „правната уредба, която се съдържа в закона трябва да бъде пълна“.

Ако разгледаме в тази светлина някои от новоприетите през 2018 и 2019 г. текстове на ЗРАСРБ, ще установим, че те носят в себе си посочената по-горе конституционна несъвместимост. Така например, чл. 2б, ал. 2 въвежда минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната дейност, които се обособяват в две самостоятелни групи показатели – наукометрични и свързани с преподавателската дейност. Следващата ал. 3 постановява, че „минималните национални изисквания по ал. 2 по научни области и/или професионални направления за придобиването на всяка научна степен и заемането на всяка академична длъжност се определят в правилника за прилагане на този закон въз основа на група показатели измежду показателите по ал. 2“. В ал. 4 се уточнява, че „Минималният брой точки и редът за изчисляването им се определят в правилника по ал. 3 за всяка научна област и/или професионално направление и за всяка научна степен и всяка академична длъжност“.

Още по-конституционно укорим е текстът на чл. 2б, ал.5, който делегира права на висшите училища и научните организации „да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академичните длъжности при спазване на този закон и на правилника за прилагането му“. Конституционният съд се е произнесъл вече по този въпрос (Решение № 11 от 5.X.2010 г. по конституционно дело № 13 от 2010 г., - ДВ, бр. 81 от 15.10.2010 г.), че е „недопустимо атакуваният закон да предоставя на висшите училища и научните организации правото с вътрешни правилници да уреждат основни елементи на отношенията, свързани с придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности. По същество това е законодателна делегация, която е недопустима по действащия основен закон. Правилниците на висшите училища и на научните организации са особени вътрешни актове, които са задължителни за колективите им, като целта им е да организират различни аспекти на тяхната учебна и научна дейност“. В момента отново са създадени условия за нарушаване на чл.6 от Конституцията, гарантиращ равенството пред закона и основни права. Освен това от текста на чл. 2б ал. 5 не става ясно, дали висшите училища и научните организации, могат да поставят завишени изисквания по отношение на минималния брой точки (които са фиксирани в ППЗРАСРБ), а ако въвеждат нови показатели, дали могат самостоятелно да определят техните числени стойности?

Аналогичен упрек за противоконституционност, изразяващ се в законодателна делегация на по-ниско ниво, може да бъде отправен и към текста на § 4а, ал.1 от допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ – „Министърът на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация поддържа Списък на съвременни български научни издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация, както и извършва съответните справки относно чуждестранните научни издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация.“ В дадения случай нито законът, нито правилникът за неговото прилагане определят кои са тези „световноизвестни бази данни“. Нещо повече, в т.3 от Забележките към Приложението към чл. 1а, ал. 1 на ППЗРАСРБ се отбелязва, че в крайна сметка „НАЦИД определя световноизвестните бази данни с научна информация, съотносими към съответното професионално направление“. Оказва се, че за всички области на висше образование и всички професионални направления те са две: Web of Science и Scopus. В цитираното по-горе Решение № 11 от 5.X.2010 г. по конституционно дело № 13 от 2010 г. Конституционният съд е изтъкнал, че „…не е допустимо от подзаконов акт да се очаква да запълва пропуски в уредбата на закона, да определя смисъла и съдържанието на споменати в закона понятия или пък когато трябва да се реши даден въпрос, основанието за решаването му да се търси в подзаконовия акт, а позоваването на закона да е без значение“.  

На тези основания, настояваме омбудсманът на Република България, доц. д-р Диана Ковачева, да сезира Конституционния съд, като отправи искане за установяване на противоконституционност на чл. 2б ал. 3, 4, 5 и § 4а, ал.1 от допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ (Обн. - ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.; изм., бр. 81 от 15.10.2010 г. - Решение № 11 от 05.10.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 13/2010 г.; изм. и доп., бр. 101 от 28.12.2010 г.; изм., бр. 68 от 02.08.2013 г., в сила от 02.08.2013 г.; изм. и доп.,бр. 30 от 03.04.2018 г., в сила от 05.05.2018 г.; изм., бр. 17 от 26.02.2019 г.).  

По отношение на ППЗРАСРБ, аргументите за искането на неговото основно преработване са свързани с факта, че в Приложението към чл. 1а, ал. 1 от него не са посочени каквито и да било показатели, отразяващи измерими академични резултати в преподавателската дейност за заемането на академичната длъжност „главен асистент“, в която и да било област на висше образование или професионално направление, а за „доцент“ такива показатели (група Е) се отчитат единствено и само в областта на изкуствата. За длъжността „професор“ в група Е са включени само два от показателите, посочени в закона – „брой защитени под ръководство на кандидата дисертации за придобиване на образователната и научна степен „доктор" и брой издадени учебници и/или учебни пособия, включително електронни учебници“. Не се отчитат други, изрично споменати в закона показатели като: „въведени нови лекционни курсове, брой разработени нови упражнения за лекционни курсове, ръководство на магистърски и/или бакалавърски програми и други сходни академични постижения в преподавателската дейност“. Подчертано пренебрежителният подход към преподавателската дейност и подборът на силно ограничен брой показатели, свързани с нея, в определените с ППЗРАСРБ минимални национални изисквания, води до положението, че оценката на дейността и възможностите за кариерно развитие на преподавателите във висши училища се определят до голяма степен по критерии, които не отразяват адекватно присъщите им основни задължения. Това ги поставя в неравностойно положение в сравнение с техните колеги, работещи в научни институти. На обикновен език това означава дискриминация.

Голяма част от мотивите на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на редица разпоредби на ЗРАСРБ от 2010 г. са свързани с нарушения на основни права на гражданите и дискриминация. Редица разпоредби, на въпросното Приложение към ППЗРАСРБ, не отговарят на основополагащото изискване към нормативната уредба да третира еднаквите еднакво, т.е. те пораждат неравнопоставеност. Много ясно това проличава в изискването за различен минимален брой точки по последната група показатели Е за заемане на академичната длъжност „професор“ в отделните области на висше образование и професионални направления, представени в таблицата по-долу. 

Това означава, че покриването на изискванията за професор, по група показатели Е, в областта на природните и техническите науки е 1,5 пъти по-трудно отколкото в повечето области на висше образование и професионални направления. Също така, по група показатели Г (свързани с публикационната активност), за заемането на академичните длъжности „доцент“ и „професор“ за ПН 3.6. Право се изискват по 100 точки, за ПН 7.6. Спорт – съответно 160 и 180 точки, за област 8. Изкуства – съответно 120 и 150 точки. Във всички останали области на висше образование и за двете длъжности се изискват минимум 200 точки.

Налице са многобройни различия и в присъжданите точки за едни и същи конкретни показатели от група Г, свързани с публикационната активност. Така например за публикувана монография, която не е представена като основен хабилитационен труд в област 4. Природни науки, математика и информатика и област 5. Технически науки се присъждат само 30 точки, а във всички останали области на висше образование – 100 точки. Разликата е повече от 3,3 пъти. Друг източник на дискриминация в Приложението към чл. 1а, ал. 1 на ППЗРАСРБ е присъждането на различен брой точки по едни и същи наукометрични показатели от група Д, свързани с цитируемостта в отделните области на висше образование и професионални направления, представено в следната таблица.   

Това означава, че за постигане на минималния изискван брой точки за заемане на академичните длъжности „доцент“ и „професор“, по група показатели Д, в областта на природните науки трябва да се съберат от 2-3 пъти до 5-10 пъти повече цитирания. Следва да се отбележи, че в закона се допуска използването на различни показатели, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление, но не и присъждането на различен брой точки по едни и същи показатели в отделните области на висше образование и професионални направления.

Тук е мястото да се отбележи, че в цитираното в началото, Решение на КС от 2010 г. се съдържат следните мотиви на конституционните съдии: „Законът възприема различен подход към еднакви случаи, а именно условията за заемане на една и съща академична длъжност във висше училище или научна организация.“...„Не е работа на закона обаче да влиза във вековния спор кое научно направление е по-сложно и по-тежко.“… „Няма основания следователно в едни от тях по отношение на една част от академичния им състав да се установяват специални правила.“

Непозволеното за закона от 2010 г., се оказва (засега) позволено за правилника за неговото прилагане от 2019 г., и той установява различни числени стойности за някои ключови наукометрични показатели в отделни научни направления.

Покриването на завишените изисквания в някои области на висше образование и професионални направления, предполага, както много по-голяма публикационна активност, така и много повече време за събиране на неимоверно по-голям брой цитати. На практика академичното израстване в тези области е значително по-трудно и ще бъде силно забавено, с всички произтичащи от това рискове за нормално възпроизводство на академичния състав. Налице е явна неравнопоставеност по отношение на правото на труд, и по-конкретно на условията за равен достъп до заемането на една и съща академична длъжност. В най-голяма степен това се отнася области на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика и 5. Технически науки.

Реално са нарушени чл. 7 на ратифицирания от България Международен пакт за икономически, социални и културни права, който гласи: „Държавите - страни по този пакт, признават правото на всяко лице да се ползува от справедливи и благоприятни условия на труд, които да му осигурят по-специално: c) еднаква възможност за всекиго да бъде повишаван в своята работа в съответна по-висока категория по никакви други съображения освен по старшинство и компетентност“ и чл. 15, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация според който „Работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности… за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им“.  

Настояваме омбудсманът на Република България, доц. д-р Диана Ковачева, да отправи препоръка до Министъра на образованието и науката, с искане за изменение на ППЗРАСРБ (Приложение към чл. 1а, ал. 1), като се преработят основно таблиците с конкретните числени стойности по редица показатели от минималните национални изисквания, с цел недопускане на дискриминация спрямо лица от академичния състав в различни области на висше образование и професионални направления. При това трябва да се спазват две принципни положения:

1) да се изисква еднакъв минимален брой точки по отделните групи показатели за заемане на съответните академични длъжности във всички области на висше образование и професионални направления;

2) за еднаквите показатели във всяка една от групите да се присъждат еднакъв брой точки, независимо от конкретната област на висше образование или професионално направление.

Иван Дреновски    Свържете се с автора на петицията