#25: -

Къде точно го видяхте този добър
модел създаден от ресурсните центрове?!? Та точно родителите от цялата страна,
с много малки изключения, пишат жалби и сигнали за изключително неефективната и
недобра работа на ресурсните центрове. Крайно недостатъчен брой ресурсни учители,
а за други специалисти, че се полагат на децата ни, и са задължение на
ресурсния център да ни ги осигури, като психолог, логопед, до съвсем скоро
масово родителите не знаехме изобщо, камо ли някой да ги е осигурил като подкрепа
и работа с децата. За сурдопедагози или слухово-речеви педагози, това само е
само в мечтите. За приобщаване в училището в момента, и дума не може да става,
до момента се е случвал единствено процес на интеграция, т.е. детето просто
физически се премества в масово училище, без никаква истинска и ефективна
подкрепа, и ако се справи, справи, ако не отпада, или в най-добрия случай
успява да избута донякъде. Шанс за качествено образование, пълен абсурд, шанс
за развиване на потенциал и способности, също, шанс за достойно бъдеще или някаква
реализация, никакъв. И чисто физическото престояване на детето там е в
оптималния вариант, ако родителят преди това е минал през ада на униженията да
го гонят от всички масови училища и градини и да не искат детето му като
прокажено. Ако е преодолял дискриминацията и детето му все пак е в масово
училище, родителя осъществява почти цялата подкрепа за детето си, и на специалистите,
и на ресурсния, и на достъпната среда, налага ни се просто, поради липсата им.
Включително и провеждаме обучения на обикновените педагози, на класния, как се
работи с децата ни, какви са им потребностите, материали носим.... И нещата се
случват качествено и добре, само там където сме успяли да попаднем на
качествен, т.е. добър педагог в масовото училище. Т.е. случва се благодарение
на един най-обикновен редови педагог и един родител, без никакви специалисти и
подкрепа от тях на практика. За цялата специализирана подкрепа, вкл. на
логопеди, терапевти, рехабилитатори....., всякакви, си плащаме като попове,
извън училището. И къде в целия този ад е добрия модел и качествената работа от
ресурсните центрове и великите им специалисти. Та те дори собствените си
ресурсни учители и специалисти не обучават и не повишават постоянно
квалификацията им, какво остава за масовите учители да обучават, което също им
е в задълженията. А в ресурсните центрове след детето влизат два пъти повече
пари, отколкото след детето в училището. Реформата, която е заложена относно
ресурните центрове и подкрепа изобщо в проекта на ЗПУО, е много добра и
правилна. Едно към едно е точно това, което препоръчва ЕКСП конкретно за
ресурсните центрове, в анализите и критиките си към България, относно съществуваща
сегрегация в образователната ни система спрямо децата с увреждания.

ТОВА СИГУРНО ГО Е ПИСАЛ НЯКОЙ КОЙТО Е ИЛИ ОЛИГОФРЕН ИЛИ С ЛУИ

Много злоба се излъчва от Вашия пост. Искате да оставите у другите впечатление на добре информиран родител на дете или ученик със нужда от специална подкрепа, но единственото, което постигате е, че затвърдявате твърдението как всеки се стреми към собствената си некомпетентност. А Вие си позволявате да коментирате толкова области и все неправилно. Като първо не познавате дейността на служителите на ресурсните центрове (РЦ). Искате да им бъдат вменени още дейности, които се отнасят към задълженията на социалния асистент. Ако има недоволство към резултатите  от работата с ресурсен учител (РУ), вникнете по-дълбоко в процеса как става това. Като родител имате право да участвате в училищния екип и заедно с преподавателите, класен и РУ да определите в програма кое как да се случва, ако нещо не върви, да промените в правилна посока. Дали модела на приобщаващото образование  е правилен и участието на Вашето дете в естествената среда на учениковия колектив, където съм убеден, че е прието като равен, то не малък принос има и РУ. РУ се среща с детето или ученика на някакъв етап и ако до този момент се е гледало с "лекота" на неговите потребности, то чудото ( резултати) няма как да се получат за кратко време. В длъжностната характеристика на РУ има и т.н. консултативна дейност, да консултират масовите учители за начина на работа, развиване на компенсаторни умения за преодоляване на определен дефицит. Не и да ги обучават. За това масовите учители си имат дипломи от ВУЗ. Бъркате и за финансите. Ако се запознаете с материята "Делегирани бюджети" и формулите за определяне бюджета на РЦ, ще видите, че част от този бюджет се поделя и с масовите училища за организиране на подкрепяща среда за тези деца и ученици. И в края Вашата информираност по препоръките на ЕКСП е най-малко странна и неправилно коментирана. Защото служителите на РЦ са тези, които ежедневно са до децата и учениците със СОП, и  ако някой съзира сегрегация в образователната ни система, то тя не идва от страна на РУ.

#43: - Re: родител

Аз съм Зорница Стоянова и работя като психолог в РЦ- Пловдив. Пиша в отговор на мнението на родител, спрямо работата на Ресурсните центрове с убеждението, че да се говори под общ знаменател за работата на всички ресурсни специалисти е некоректно. Важно е да се говори конкретно, защото всеки РЦ има своя практика в реализацията на интегрирането на децата със СОП в масовите училища и детски градини; Допълнителната квалификация на служителите си; Осигуряването на дидактични матеряли, избрани от екипа, работещ с детето; Организиране на обучения и беседи с педагозите в "масовите" учебни заведения; Присъствия на родителски срещи и часове на класа; Психологическо, логопедично и педагогическо бследване на децата със СОП; Изготвяне на индивидуални програми и контролни механизми от страна на ръководството за изпълнението им; Индивидуална работа с логопед и психолог в оборудвани кабинети и др.

Всички тези дейности са ежедневие за ресурсните специалисти и са част от трудовата ни характеристика, независимо, че по сегашната уредба, голяма част от тях се случват в извънработно време. Предполагам, че ако сте в София, идеята да има ресурсни екипи или нещо подобно към всяко училище или детска градина , Ви се вижда възможно като реализация.

Но, да не забравяме за всички деца и родители в малките населени места, където не е възможно общината, а още по- малко училището да поддържа екипи за работа с детето със СОП. Последните години, при нас се забелязва, увеличение на родителите, които търсят подкрепа от Ресурсните центрове, за да запишат децата си в "масови" учебни заведения в селата и малките градчета. За повечето от тях, отговора получен при опит да запишат детето си е бил помощно училище, дори когато детето може да се адаптира, да учи и играе с децата в норма. Да остане в дома си, а не да живее в пансион към помощното училище, което се налага най- често заради транспортни разходи и т.н. Тези родители се нуждаят от външна подкрепа, извън детската градина, извън населеното място, дори извън семейството /много често дори бащата или дядото и бабата на детето не разбират защо то трябва да излезе от дома, "да го гледат и одумват хората"/. Този авторитет и инструментариум, като самостоятелна институция притежават ресурсните центрове.

Искам да отбележа, че аз разбирам и подкрепям работата на колегите си в помощните училища и смятам, че те имат своето място в образователната система.

Разбира се има още много работа, за да направим "невидимите" деца на България "видими". Да се случи хармонична интеграция на децата със СОП в училищата и детските градини, да се изчистят пожеланията на хартия, да се мотивира желание за екипна работа от страна на РЦ, учебните заведения, родителите, учениците и детето със СОП. Да се подкрепят педагозите с конкретна методика за работа. Да се ограничи до едно дете със СОП в група/паралелка, освен когато паралелките са недостатъчно и др.

Има много неща, които да се подобрят в случването на интегрирано образование, но нека градим, а не да рушим!

На вас, лично, като родител ще пожелая да успеете в "битката" си, да осигурите образованието и социализацията, която вашето дете  заслужава!