Декларация към НС за обсъждане на проектозакона за образованието

#43: - Re: родител

Аз съм Зорница Стоянова и работя като психолог в РЦ- Пловдив. Пиша в отговор на мнението на родител, спрямо работата на Ресурсните центрове с убеждението, че да се говори под общ знаменател за работата на всички ресурсни специалисти е некоректно. Важно е да се говори конкретно, защото всеки РЦ има своя практика в реализацията на интегрирането на децата със СОП в масовите училища и детски градини; Допълнителната квалификация на служителите си; Осигуряването на дидактични матеряли, избрани от екипа, работещ с детето; Организиране на обучения и беседи с педагозите в "масовите" учебни заведения; Присъствия на родителски срещи и часове на класа; Психологическо, логопедично и педагогическо бследване на децата със СОП; Изготвяне на индивидуални програми и контролни механизми от страна на ръководството за изпълнението им; Индивидуална работа с логопед и психолог в оборудвани кабинети и др.

Всички тези дейности са ежедневие за ресурсните специалисти и са част от трудовата ни характеристика, независимо, че по сегашната уредба, голяма част от тях се случват в извънработно време. Предполагам, че ако сте в София, идеята да има ресурсни екипи или нещо подобно към всяко училище или детска градина , Ви се вижда възможно като реализация.

Но, да не забравяме за всички деца и родители в малките населени места, където не е възможно общината, а още по- малко училището да поддържа екипи за работа с детето със СОП. Последните години, при нас се забелязва, увеличение на родителите, които търсят подкрепа от Ресурсните центрове, за да запишат децата си в "масови" учебни заведения в селата и малките градчета. За повечето от тях, отговора получен при опит да запишат детето си е бил помощно училище, дори когато детето може да се адаптира, да учи и играе с децата в норма. Да остане в дома си, а не да живее в пансион към помощното училище, което се налага най- често заради транспортни разходи и т.н. Тези родители се нуждаят от външна подкрепа, извън детската градина, извън населеното място, дори извън семейството /много често дори бащата или дядото и бабата на детето не разбират защо то трябва да излезе от дома, "да го гледат и одумват хората"/. Този авторитет и инструментариум, като самостоятелна институция притежават ресурсните центрове.

Искам да отбележа, че аз разбирам и подкрепям работата на колегите си в помощните училища и смятам, че те имат своето място в образователната система.

Разбира се има още много работа, за да направим "невидимите" деца на България "видими". Да се случи хармонична интеграция на децата със СОП в училищата и детските градини, да се изчистят пожеланията на хартия, да се мотивира желание за екипна работа от страна на РЦ, учебните заведения, родителите, учениците и детето със СОП. Да се подкрепят педагозите с конкретна методика за работа. Да се ограничи до едно дете със СОП в група/паралелка, освен когато паралелките са недостатъчно и др.

Има много неща, които да се подобрят в случването на интегрирано образование, но нека градим, а не да рушим!

На вас, лично, като родител ще пожелая да успеете в "битката" си, да осигурите образованието и социализацията, която вашето дете  заслужава!