За истинско и качествено образование

До Председателя на 51 Народно събрание на Република България

До Министър-председателя на Република България  

ОТВОРЕНО ПИСМО

Ние, долуподписаните граждани,

свидетели на кризата, в която се намира българското образование,

и водени от ясното съзнание, че най-важният ресурс на едно общество са неговите хора,

НАСТОЯВАМЕ ЗА

ИСТИНСКО И КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ

ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА И МЛАДЕЖИ.  

Училищното образование в България се намира в тежка, дългогодишна и безмилостно задълбочаваща се криза, която застрашава устоите на самото ни общество. 

Резултатите от националните външни оценявания и зрелостни изпити и заключенията на български и международни изследвания недвусмислено показват, че то:

· не предоставя ключови академични знания и умения;

· не развива функционална грамотност, творческо и критично мислене, социално-емоционални компетентности и мотивация за учене през целия живот, нито подготвя децата за предизвикателствата на дигиталната епоха;

· не успява да изгради адекватна здравна култура и житейски умения, лична отговорност, взаимно уважение и гражданско самосъзнание.

Редица експерти, организации и участници в  образователния процес от години сигнализират за ключови проблеми като:

· непригодни учебни програми и морално остарели методики;

· огромни финансови, емоционални и организационни ресурси, влагани от стотици хиляди семейства за компенсиране на дефицитите  на образователната система;

· принудителен, но ограничен и ограничаващ „избор“ на профилирана/професионална паралелка след 7 клас;

· възпроизвеждане и задълбочаване на неравенства и сегрегация;

· непрекъснато покачващи се нива на стрес, тормоз и насилие;

· неглижиране на физическото и психичното здраве на учениците и условията за неговото опазване;

· липса на ефективни механизми за подкрепа на учениците и учителите и за разпространяване на доказани добри практики.

Решаването на тези проблеми и предприемането на адекватни мерки за осъвременяване на българското образование е въпрос на оцеляване и бъдеще за всички нас.

Вместо това Министерството на образованието и науката и неговите сателити упорито следват политики, които не интегрират, а сегрегират; не развиват, а потискат; не решават, а прикриват; не координират, а контролират. За пореден път ни предлагат псевдомерки и псевдореформи, противоречащи на базови педагогически принципи и ценности и рискуващи още по-голямо задълбочаване на проблемите, включително спорни, потенциално опасни промени в Закона за предучилищното и училищното образование.

Вместо насърчаване на критичното и творческото мислене, на социално-емоционалните и гражданските компетентности – натрапват ни задължителен час по Добродетели и религии. Не е ясно какво налага вместо избираем, както досега, да стане задължителен. Не знаем кой, как и какво ще преподава, нито как ще се гарантира реален избор на всеки ученик и кой от сегашните часове ще отпадне. Не се предвижда пилотно въвеждане и анализ на резултатите. Липсват дори предварителна оценка на последиците за образованието и обществото, правни анализи и финансов разчет. МОН очаква данъкоплатецът просто да подпише празен чек за скъп и взривоопасен експеримент, рискуващ нов срив в образованието, профанизиране на вярата и разединение в обществото.

Вместо условия за здравословна, сигурна и подкрепяща среда, стимулираща личностното развитие – настояват за още повече санкции и забрани, вменяване на вина, отчуждение и изолация.

Вместо съвременна подготовка, свобода в работата и адекватни механизми за подкрепа на учителите – неясни критерии за оценка и лесно отстраняване на неудобните.

Вместо сътрудничество и укрепване на жизненоважната връзка между училището, ученика и семейството – дълбоко противопоставяне между учители и родители и засилващо се взаимно недоверие.

Вместо повишаване на качеството във всички училища и възможност всеки ученик да развива оптимално заложбите и интересите си – поредните недообмислени промени във формата на НВО и ожесточаване на конкуренцията между децата.

Неслучайно тези и други неуместни, до голяма степен политизирани предложения предизвикаха небивал обществен отпор.  За съжаление, образователните власти не се вслушаха в аргументите, данните и анализите, нито в стотиците отрицателни становища към законопроекта. Станахме свидетели на намесата на религиозни институции, дискредитиране на фундаментални просветни принципи, откровени неистини и опити за заглушаване на легитимни младежки организации противно на водещи световни политики за овластяване на младите и зачитане на гласовете им.

Трябва ясно да заявим: Образованието не засяга само едно министерство, нито дори само училищните екипи и семействата с ученици.

Образованието е основата на нашето общество и е абсолютно недопустимо да се управлява от партийни, идеологически или меркантилни интереси.  

Ето защо категорично настояваме:

1. Народните представители да не приемат спорни поправки на парче, които ще костват ценни ресурси, ще затлачат важните секторни реформи и ще предизвикат още по-голямо обществено разединение.

2. Образованието да заеме полагащото му се място на надпартиен, национален приоритет.

3. Да бъде създаден независим национален Съвет по образованието към Министерски съвет, който да инициира сериозен обществен и експертен дебат за целите на съвременното образование и да очертае план за тяхното постигане, подчинен на задълбочени анализи и научнообосновани методики.  

Ние - ученици, учители, родители, експерти, общественици и преди всичко, заинтересовани граждани - отказваме повече да се поддаваме на манипулативно разделение и противопоставяне помежду ни. Имаме обща цел: здраво, съвременно и проспериращо общество, изградено от знаещи, можещи и свободни личности, които живеят в мир и уважение помежду си.

Децата ни са носители на правото на качествено и устойчиво образование, отговарящо на днешния ден. Държавата – на задължението да им го осигури. И това е в интерес на всички ни.  

С уважение

(първоначално подписалите по азбучен ред, следвани от подкрепилите онлайн петицията в хронологичен):  

проф. Анна Кръстева, Нов български университет

Асоциация Родители

д-р Бояна Петкова, лекар и родител

д-р Венелин Л. Стойчев, социолог

Галина Армянова, адвокат

Галина Петрова, историк-етнолог

д-р Георги Няголов, преподавател, Нов български университет

Георги Стоев, учител по математика в СУ „Л. Каравелов“ – гр. Пловдив

Движение за съвременно училище в България

Деяна Марчева, Нов Български университет

Диана Илиева, родител, преподавател, инженер по Системи на управление

Диляна Дилкова-Пиперкова, психолог

Диляна Иванова, заместник-директор учебна дейност ЧДГ „Малкото школо“

Димитър Фердинандов, инициатор на Национален ученически парламент, аерокосмически инженер

Донка Дойчева-Попова, учебен терапевт

Евгений Лазаров, заместник-директор, 5 Вечерно средно училище „Пеньо Пенев“, София

Елица Баракова, педагог, Фондация BCause

д-р Емилия Славова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Зорница Христова, писател

Ирина Манушева, литературен преводач, застъпник за качествено образование

Ирина Мартинова, филолог

Камелия А. Станчева, комуникационен специалист, KAYA Productions

Катина Цолова, начален учител

Мария Брестничка, преподавател, активист

Мария Касимова-Моасе, журналистка и писателка

Марияна Манушева, родител, преподавател

Марта Ивайлова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

доц. Мартин Осиковски, Нов български университет

Мила Минева, преподавател

Милена Якимова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Мирослав Цеков, Форум Гражданско участие

Момчил Христов, преподавател, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Национален център за безопасен интернет

Нели Керемидчиева, Фондация „Възможното образование“

Николай Колев, продуцент в БНТ

Нора Гавазова, Фондация “Калейдоскоп”

Петър Петров, историк-етнолог

Пламен Стоев, художник

Полина Марангозова, учител

Рада Наследникова, психотерапевт

д-р Радосвета Стаменкова, Българска асоциация по семейно планиране (БАСП)

Радостина Хлебарова, педагог, клиничен психолог, специалист обществено здраве и здравен мениджмънт

гл. ас. д-р Рая Апостолова, Институт по философия и социология, БАН

Стефан Георгиев, социолог

Стефан Иванов, писател

Фондация "Заедно в час"

Фондация „Шарени лица“

Христина Атанасова, учител

Христо Георгиев, химик

Цвета Брестничка, писател

доц. д-р Янко Николов, Институт по астрономия с НАО - БАН  

Ирина Манушева    Свържете се с автора на петицията