Против стоежа на 8 етажен блок в Младост

Незнам как да опиша чувствата, които напират в мен - гняв, отчаяние, болка, все едно са влезли в дома ни и са опустошили всичко.А най-лошо е безсилието - институциите, които те препращат и тупат топката, общината, която ти се смее в лицето и ти казва, че си некомпетентен само защото си търсиш правата. Столицата ни има накъде да расте. Защо е нужно да се стои блок до блок, кому е нужно всяка педя зелена площ да се превръща в поредното бетонно чудовище. Защо? Започваш да се чувстваш виновен, че имаш деца и се бориш те да имат въздух, че отстояваш усмивките им. Когато пртестираш - ти казват, че си невъзпитан, лумпен и възпитаваш децата си като гамени.Моше би трябва да склониш глава - тогава си добър гражданин. Това ли е нашата държава, такава ли я искаме, така ли си я представяме. Сигурна съм, че можем да я променим - ВСИЧКИ НИЕ ... може би промяната ще започне от нашата полянка, от нашия мравуняк, от един баскетболен кош и две футболни врати ...