„СПЕШНА ПОМОЩ” ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

#3: Възпитател -  

 Учих във училище в което даскалите бягаха от час повече от учениците. Идва в 10 тръгва си в един и. Това ми било училище. Отивате изпявате си материала и после резултатите. На матурите са ясни 3троикаджий

#1: -  

 А според мен не е била правилна тактиката нито на по - възрастните учители, нито на по - новите. По - старото поколение, доколкото знам, е държала на дисциплината и са карали кажи - речи насила всички деца да учат. А сегашните пък са на другата крайност- идват, изпяват си урока на дъската като песен и който го е разбрал, разбрал, който не е запомнил нищо - негов си проблем. Нито едната тактика според мен не е правилната. Дисциплината е задължително условие, но не е достатъчно.Има много деца на старото поколение, които са изгризвали от корица до корица всички учебници с науки, които в бъдеще изобщо не са им станали нужни в живота и всичко са забравили от това зубрене впоследствие. Учителите не се стремят да накарат учениците да учат, те ги карат да повтарят като папагали, да учат всичко наизуст. Първата грешка на повечето учители и онези "отгоре" от МОН е, че пренебрегват факта, че всяко дете е различно като психология и като индивид, и всяко едно има интерес към различна наука, към която да се насочи. Не от всяко дете става гениален математик, а рядко пък от един такъв гениален математик ще излезе уникално добър писател или философ, или пък лекар, например. Втората грешка е, че ги натоварват още от началното училище, освен с раница, пълна с 5 кила с учебници, от които детето получава гръбначно изкривяване по пътя към училище (да, така и не направиха шкафчета в училищата, вместо да ги мъкнат, ама нали българите сме уникални и няма нужда да взимаме пример и да се учим от чужденците), освен това ги тъпчат отрано с прекалено много материя, прекалено трудни учебници, които даже и родителите им, които често са си доста образовани хора, не могат да ги разберат и да им помогнат и да им ги обяснят вкъщи. А и много от родителите работят (и двамата), и детето бива оставено само на произвола да си бие главата над учебниците. Да знаете, че ще запази интереса си към ученето, то и вие не бихте могли, на негово място, и вие като него бихте намразили всички науки накуп. Третата грешка на всички учители, които познавам е, че не умеят да събудят и да запазят интереса на учениците към даден учебен предмет. Особено с по - слабите - те изобщо се отказват да се занимават с тях, мислейки си, че детето изобщо няма интерес, а това не винаги е така. Наистина ли, аз лично в училище мразех историята, след като завърших училище започнах да чета и да се удивлявам колко интересна може да бъде тя, но не и по начина, по който ми я преподаваха едно време в училище. А, доколкото знам, има страни, като Финландия например, където наблягат на обучението точно на по - слабите ученици. Да си го кажем направо - в България просто учителите не обичат да се затормозяват с тях, за мижавите заплати, които получават, затова и предпочитат да се занимават с "лесните" отличници.

  Другото, което според мене е голяма изгъзица, ама без извинение, че промивате мозъците на децата още от училище с разните религии - без значение дали е християнство, юдаизъм, ислям или друго - това е напълно излишно - после защо има етническа и религиозна омраза, защо децата ви израстват религиозни фанатици и тем подобни хаховци...Най - развитите държави в света са именно атеистичните. Освен това, ако някой има интерес към дадена религия или учение, или към теологията, това може да се направи свободно избирателно, и то след средното образование, а е напълно излишно да бъде задължителен предмет в училище. Още повече, ако някое малко българче, еврейче, циганче или турче има интерес към някоя си религия, то със сигурност вече е облъчено още от семейството.

И да, трябва да си има отделно учители и отделно възпитатели. Не от всеки преподавател става възпитател и обратното.

Отделно, трябва да си има и психолози по училищата, но наистина добри психолози, добри мед- сестри и добри зъболекари също така, а не като тези, които бяха по мое време. Трябва да са наистина добри професионалисти, а не да ги взимат там по милост, понеже на друго място не могат да си намерят работа.

Защото показва реалната ситуация в училищата, за която управляващите не си дават сметка.

Абсолютно съм съгласна с всички искания в нея. Време е да престанат униженията и издевателствата над българския учител от родители, ученици, директори и министерство и той отново да се почувства оценен и уважаван. Съгласна съм и с това, че е неправилно да ни атестират родителите и учениците. Смятам, че и начина, по който сега се определя размера на допълнителното материално стимулиране е необективен и некоректен и често служи за санкциониране на едни колеги и незаслужено стимулиране на други взависимост от симпатиите и антипатиите на членовете на комисията. Подкрепям и идеята за отпадане на делегираните бюджети, защото учениците се почувстваха толкова ухажвани и важни (особено в горния курс), че много от тях си позволяват с дни да не идват на училище и изобщо да не си правят труда да учат/да знаят. Така или иначе те са наясно, че няма да бъдат изключени, а и преминаването им в по-горен клас е гарантирано. Затова и не трябва да се учудваме от липсата на знания и все по-нарастващата неграмотност сред учащите.

#129: - Re:  

 Стига вече! Ако сте попаднали на единици - не слайгайте и останалите в "кюпа"... Живея по-мизерно от тези в гетото, но продължавам да упражнявам професията си с желание и себераздаване. И не ми отговаряйте! Не съм приврженик на клишетата. Заповядайте в нашето училище и сигурно ще ви се "стъжни" животеца. Пристигам в 7.30 и се прибирам с подути крака, в най-добрият случай, около 14.30 - това е седми-осми учебен час. Като сложим двата часа седмично - по един час допълнителна работа - около 16.00 "кацвам" в дома си, но ни за готвене ми идва наум, ни за чистене. Тръгвам към банята за леген с хладка вода и сол, 10 минути релакс, после в леглото за час. От леглото - печката, масата, пералнята, сервирай, хапни, ако имаш сили, отсервирай и....докато се свърши най-важното, защото после ме чакат разпределения, контролни, интерактивен урок, подготовка на нагледни средства за другият, търсене на атрактивни, ангажиращи вниманието задачи за третият и... т.н. Телевизора бръмчи, но новините не "влизат в главата", а покрай нея, защото в ушите ми още звъни детска глъч...Мозъкът усилено умува - как по-простико да обясни колко е минус двадесет и пет, минус 16, плюс 19 и такива подобни.  Лесно ни е на нас даскалите - имаме ум в главите си - песен си пеем в часовете, но му мислете вие, дето никакви песни не умеете - ни да пеете, ни да съчинявате.... Всичко добро от една певица-даскалица....