Петиция за балансирана и хуманна пoлитика по бежанските въпроси

ДО:

Г-н  Цветлин Йовчев

Министър на вътрешните работи на Р. България

Г-н Ангел Найденов

Министър на отбраната на Р. България

С КОПИЕ ДО:

Г-н Росен Плевнелиев

Президент на Р. България

Г-н Пламен Орешарски,

Министър председател на Р.България

Г-жа Лиляна Стайкова-Пройчева

Педседател на комисията по предоставяне на убежище в Р. България

Г-н Николай Чирпанлиев

Председател на Държавна агенция за бежанците към МС на Р. България

Представителството за България на Върховния Комисариат за Бежанците към ООН

Г-н Константин Пенчев,

Омбудсман на Р.България

С Т А Н О В И Щ Е

От

Неправителствени организации и граждани

По повод изявленията след извънредното  заседание на МС на 21 октомври 2013г., посветено на проблема с „имигрантската вълна”

Уважаеми Дами и Господа,

С настоящото становище ние, долуподписаните организации, изразяваме   загрижеността и несъгласието си с официалните изявления на г-н  Цветлин Йовчев, Министър на вътрешните работи на Р. България и г-н Ангел Найденов, Министър на отбраната на Р. България, разпространени в медиите на 21 октомври 2013 г. след извънредното заседание на МС и обсъждането на Доклада за предприемане на мерки по отношение на бежанските потоци. Ние считаме, че тези изявления са изключително обезпокоителни и репресивни, като вменяват неоснователно дискриминационно и криминализиращо отношение спрямо  лицата, търсещи закрила и бежанците в България. Според нас изявленията на двaмaтa министри утвърждават държавна политика и подход, които са в силно противоречие с основните принципи в бежанското право и поетите от Р. България задължения по международни договори.

На първо място, в изявленията си министър Йовчев и министър Найденов използват термина „бежанци“ и не правят разграничение между категориите: „лица, търсещи закрила“, вече получилите „бежански или хуманитарен статут“ чужди граждани и просто „мигранти“. Подобна неточност в терминологията предизвиква редица въпроси относно конкретните адресати на правителствената политика, които са особено важни на фона на очертаните в изявленията предстоящи правителствени действия.

На второ място, припомняме на държавните органи, че страната ни е ратифицирала редица международни актове и е поела задължения по редица европейски директиви, директно приложими за България:

• Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951г.;
• Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи;
• Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;
• ДИРЕКТИВА 2003/9/ЕО НА СЪВЕТА  от 27 януари 2003 година относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица търсещи убежище;
• ДИРЕКТИВА 2004/83/ЕО НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила;
• ДИРЕКТИВА 2005/85/ЕО НА СЪВЕТА от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки;
• ДИРЕКТИВА 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за признаването на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които се предоставя международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила;
• ДИРЕКТИВА 2013/33/ЕО НА СЪВЕТА от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила;
• ДИРЕКТИВА 2013/32/ЕС от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила.

Цитираните нормативни актове постановяват редица задължения за държавата ни и установяват важни принципи на бежанското право, свързани със: забраната за връщане (т.н. принцип "non refoulement"); императивната забрана за излагане на лица на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне; свободното движение на търсещите закрила на територията на приемащата държава, което може да бъде ограничено само при стриктно визирани обстоятелства и процедура; ясно установения стандарт на прием на търсещи закрила в държавите-членки на Съюза, който включва достъп до редица права и услуги; индивидуалния подход при разглеждане на всяка една молба за закрила; забраната за дискриминация; засилената защита на особено уязвими групи търсещи закрила чужденци и др.

Ние считаме, че на фона на така поетите от България правни задължения, изявленията на министрите след проведеното извънредно заседание на 21 октомври звучат несериозно, необмислено и незаконосъобразно. Някои от тези изявления гласят: „експулсиране на онези, които идват от трети страни“, „връщане на имигранти, които нямат право да претендират за бежански статут“, „само сирийци имат право да получат статут“, изграждане на центрове за бежанци от „затворен тип“ (не се разбира дали става въпрос за бежанци със статут или за лица, търсещи закрила); изграждане на стена по граничните пунктове за спиране на потоците, и др. Според нас е недопустимо предоставянето на статут да се свързва като право само със ситуации на признат въоръжен конфликт и само със сирийските граждани, като се изключват всички останали граждани на трети държави, независимо от техните конкретни обстоятелства и тяхната индивидуална оценка. Считаме, че е недопустимо  да се преценява каква полза би имала България от потока бежанци, при положение, че цялата система за закрила е изградена въз основа хуманитарна подкрепа, а не на изгода и пресмятане на ползи и загуби. Недопустимо е да се криминализират уязвими групи от хора и да се настройва общественото мнение против тях чрез внасяне на паника и несигурност. Вместо това компетентните институции би трябвало да осигурят нужните условия за защита правата на особено уязвимите сред търсещите закрила и бежанците, което като процедура към настоящия момент, противно на европейските норми[1], не е регламентирано според националното ни законодателство.

С настоящото обръщение припомняме, че в България компетентните органи, който преценяват основателността на подадените молби за закрила, са Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет и Комисията за предоставяне на убежище към Президента. Решенията на председателя на ДАБ подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Всяка друга преценка от различна институция е незаконосъобразна и порочна и не може да бъде свободно прехвърляна.

Припомняме, че основен принцип в правовата държава е принципът на пропорционалност на предприеманите рестриктивни мерки спрямо съществуващата опасност и поставените в тази връзка цели. Поради това считаме, че приоритетни за българската политика спрямо бежанците не би трябвало да бъдат изграждането на огради и центрове от закрит тип, а инвестицията в социалното включване на тези хора в нашето общество. Реалистичният поглед показва, че престоят на бежанците в България няма да е краткосрочен. Поради това техният адекватен прием и тяхната интеграция, а не тяхното изключване, е от ключово значение за гарантиране на националната ни сигурност.

Призоваваме управляващите към здрав разум и преценка при взимане на така важни решения и при определянето на бъдещата посока на държавната политика в областта на миграцията и бежанските въпроси. Надяваме се централната администрация да успее да проведе адекватен и активен диалог с местните власти и население, за да получи и тяхното информирано съдействие и разбиране за възникналата ситуация и нужди. Страната ни е изправена пред трудност, която според нас може да бъде преодоляна единствено с устояване и утвърждаване на законовите и хуманни принципи и норми, както и с активната позиция и участие на гражданското общество като цяло.

Като неправителствени организации с утвърден опит в предоставянето на правна, социална, хуманитарна и психологическа помощ на лицата, търсещи закрила и бежанците в България, оставаме на разположение на правителството за диалог и обмяна на идеи, помощ и ресурси за изграждането на балансирана и успешна държавна политика във възникналата ситуация, която да има градивни и дългосрочни цели.

Лице за контакт:

Борислав Димитров

София, ул. „Триадица“ 5Б, ет. 2, офис 226

тел./факс: 02 9810779; моб. 0879129100

borislav_sp@abv.bg

ПОДАТЕЛИ:

Фондация „Център за правна помощ – Глас в България"

Фондация за достъп до права

Сдружение „Справедливост 21“

Фондация „Център за подпомагане на хора,преживели изтезание – АСЕТ”

24.10.2013 г.,

София

Борислав Димитров    Свържете се с автора на петицията