Преди да заживея живота на православна християнка, изучавах казаното от Ванга, Петър Дънов, Е.Блаватска, Анастасия, йога, но никъде душата ми не намери покой. В нея имаше дълбока празнота. Неусетно се приближавах към някаква тайнствена сила, която не ме правеше нито по-здрава, нито по-хармонична, нито по-добра, нито по-обичаща. Душата ми беше и жадна , и гладна ,и болна. Не мислех за Живота. Привличаше ме смъртта. За нея мислех постоянно. Където и да бъда, мисълта за смъртта е в мен, с мен. Нямах обяснение. Нямах знание какво точно се случва вътре в мен. Неусетно стигнах до мисълта за самоубийство. Тази мисъл беше силна и много натрапчива. Започнах да разсъждавам. Питах себе си защо трябва да се самоубивам. Не споделях с никого вътрешния си живот, за да не ме вземат за луда. Мълчах и се питах какво се случва с мен. Измъчвах се, но не открих пълния отговор вън от Православната Църква. В нея живея вече от 15-16 години. Отдавна не мисля за мрачните пипала на неестествената смърт. Мисля за Богочовека Христос, за любовта Му, за истинския Живот на земята и на Небесата. Ето защо съм съгласна с ПЕТИЦИЯТА.

#13: -  

 Amin