ОТ НАРОДА, ЗА НАРОДА

Мотото „От народа, за народа” е било прокламирано от българските политици още веднага след Освобождението от турско робство през 1878 год. Това мото е залегнало като политически идеал при създаването и приемането на първата българска конституция – Търновската Конституция, която е приета от първото българско Велико Народно събрание на 16.IV.1879 год. – точно преди 140 години! Въпреки прокламирането на въпросното мото от българските политици по онова време, реално още оттогава започват сериозни социални дискриминации. Много революционери, които са жертвали живота си за родината и са дали своя огромен принос за освобождаването на България от османско владичество, са били оставени без пенсии и бз никакво препитание. Това е един ужасен, умопомрачаващ акт на тогавашните български политици! Безобразията на политическата класа в България продължават и до настоящия момент. В най-новата ни история почти няма читави политици измежду тези, които се именоват уж народни представители. В българския парламент се творят и приемат редица лобистки закони, които осъществяват една огромна социална несправедливост, обслужват единствено интересите и реализират на практика нечистите цели на алчните монополи, които пък от своя страна се отплащат богато на нашите народни избраници с процент от заграбената от нормалния, обикновен човек чрез законно защитено ограбване плячка!  

Всичко изложено дотук, следва да послужи за мотив да се положат усилия за постигане на някаква социална справедливост, за ограничаване на приложното поле на настоящата грабителска политика и за по-голям контрол върху безумствата, вършени от банки, монополи и частни съдебни изпълнители. Още повече, че повечето частни съдебни изпълнители действат на ръба на закона и чрез своята дейност се оказва, че играят ролята на законно създадени „мутри”. С други думи, оказва се, че в нашата мила родина има създадени от самата държава три групи защитени от закона престъпници, които ползвайки се от дадената им закрила от действащата към момента нормативна уредба, вършат необезпокоявано своите безчинства – често подпомагани и от арбитражни съдилища със съмнителен и непрофесионален състав.  

Ето защо, ние предлагаме започаването на борба за социална справедливост, която трябва да бъде реализирана чрез полагане на усилия за внасяне в Народното събрание на добре обмислени и предложени на сериозно обсъждане предложения за конкретни изменения на дадени закони и за пълна отмяна на други закони или на отделни текстове от тях, с което да се постигне ефект, при който ще се запази от една страна санкционният характер на някои законови разпоредби, а от друга страна ще се създаде една по-голяма социална справедливост, с която не се цели ощетяване на държавата или на определени субекти в нея, а се цели постигането на по-голяма икономическа стабилност и на по-висок жизнен стандарт за народа. Ето защо, тези предложения, които правим тук по-долу в настоящата ни петиция, следва да бъдат подложени на много широко обсъждане, преди да се пристъпи към борбата за внасянето им като законови предложения в парламента.  

Касае се за следните идеи за промени, и то кардинални, в действащото към настоящия момент българско законодателство. v Да се промени Законът за кредитните институции, регулиращ дейността на банките, като се въведе текст, съдържащ не повече от три алинеи, а именно следното. Първата алинея следва да гласи: „При предоставяне на парични кредити, независимо от техния вид и размер, банката, която е отпуснала съответния кредит, след подписването на договора с кредитополучателя няма право да изменя едностранно, без знанието и съгласието на кредитополучателя, размера на договорената месечна лихва, като повишава нейния размер, както и да повишава еднолично размера на договорените месечни вноски по съответния паричен кредит.” Втората алинея следва да има следния текст: „Банката – кредитодател не може да налага на кредитополучателя да сключва договор за паричен заем с променлива лихва.” А алинея трета: „Ако банката едностранно промени условията по сключен договор за паричен кредит и тази промяна е в нарушение на предходните две алинеи, кредитополучателят има право в едномесечен срок едностранно, с писмено волеизявление, да прекрати сключения договор за кредит, като в този случай изправната страна ще дължи на кредитодателя само връщане на пълния размер на предоставената му главница по прекратения договор. При всички случаи, извършеното нарушение по ал.1 и ал.2 от настоящия член от страна на кредитодателя се счита за нищожно.” Чрез прокарването в закона на правна норма с подобен текст ще се ограничи значително възможността на банките да злоупотребяват при предоставяне на кредити както на физически, така и на юридически лица. От друга страна, ще се повиши значително броят на коректните платци по кредитите, а и ще се постигне ефект на по-висока събираемост по т. нар. лоши кредити. По този начин ще се постигне и нашата цел за по-голяма икономическа стабилност и повече социална справедливост.   По отношение на банките следва да се направят и още няколко изменения в други закони, в следния смисъл: v В чл.446 от Гражданско-процесуалния кодекс следва да бъдат създадени две допълнителни алинеи в следния смисъл: „Когато ипотекираният недвижим имот е единствен такъв за задоволяване на жилищните нужди на длъжника, последният следва в срока на доброволното изпълнение да обяви с писмена декларация по образец, одобрена от Министъра на правосъдието, личен банкрут. В този случай съдебният изпълнител пристъпва към незабавно изнасяне на ипотекирания имот на публична продан.” Следващата алинея следва да гласи: „След приключване на проданта, съдебният изпълнител е длъжен незабавно да преведе по сметка на длъжника такава част от получената продажна цена, която да му осигури възможност да придобие жилище с минимална застроена площ, съгласно Наредбата, с цел задоволяване на минималните жилищни нужди на неизправния длъжник. Остатъкът от постъпилата от проданта парична сума не може да се разпределя на други евентуални присъединени взискатели или на други съдлъжници, а се превежда изцяло по сметка на ипотекарния кредитор.”   Отделно от написаното по-горе, разходите от всякакъв вид на банките по предоставяните банкови кредити, а и по обслужваните от тях депозити, като различните видове такси и комисионни, следва значително да се ограничат законодателно, като се постави максимален праг за тяхната стойност.  

Отделен е въпросът, че чрез законодателни промени следва да се забрани дейността по предоставяне и по събиране на кредити от други субекти на финансовата система, освен от лицензираните банкови институции в страната. С други думи, напълно следва да бъдат забранени със закон т. нар. бързи кредити, както и изкупуването на дългове към банки и към монополни предприятия от страна на дружества за събиране на вземания. Дейността на подобни дружества за събиране на дългове трябва да бъде изрично забранена!   Освен гореизброените законодателни промени, трябва да се направят и други промени в законодателството, свързани с частните съдебни изпълнители, както и с дълговете, които се формират към различните монополни дружества – топлоснабдителни дружества, водоснабдителни дружества, електроразпределителни дружества, както и дружества, предоставящи цифрова телевизия, интернет услуги, мобилни и фиксирани телефонни услуги и други подобни. Например, като стъпка към подобряването на регулацията на този тип дружества, следва да се приеме, че потребителите на мобилни телефонни услуги могат да сменят мобилния си оператор по всяко време, ако му  заплатят две дължими месечни вноски по договора им, независимо от неговия срок.  

В този смисъл следва изцяло да бъдат отменени сегашните текстове на чл.417 и на чл.418 от Гражданско-процесуалния кодекс, като вместо тях се създадат нови такива със следното съдържание:

§  Чл.417 Кредиторът може да иска незабавно изпълнение, когато:

а) задължението е за издръжка на малолетно или непълнолетно дете, както и за издръжка на инвалид;

б) за обезщетение за причинени неимуществени вреди;

в) за обезщетение за трудова злополука. 

§  Чл.418 В случаите на чл.417, съдът незабавно издава изпълнителен лист, като длъжникът има право да оспори вземането с възражение по чл.414 в срока за доброволно изпълнение, чрез съдебния изпълнител, до районния съд по местоизпълнение на задължението. В случай на възражение, изпълнението не се спира, освен по преценка на съда.  

По този начин, би се постигнал сериозен успех за възтържествуване на социалната справедливост, тъй като работодателите, които системно не спазват нормите на Кодекса на труда и на съответните правилници и наредби, както и не спазват изискванията за безопасно полагане на труд от техните работници и служители, биха били сериозно стимулирани да преустановят извършването на досегашните нарушения и да зачитат в по-голяма степен човешкото достойнство на работниците и служителите си. Ще намалее значително броят на некоректните дружества! Ще се осигури по-голяма закрила на работниците и служителите от некоректни работодатели!    

По отношение на издръжките, ще се постигне сериозен ефект  в две основни насоки. На първо място, ще се защити в значително по-голяма степен интересът на беззащитните деца срещу техните некоректни и безотговорни родители, както и ще намалеят значително неизправните длъжници, които се стараят да не плащат издръжка на децата си. На следващо място, не по-маловажно е и обстоятелството, че значително ще намалеят и случаите, когато издръжката се плаща от държавния бюджет чрез общината по местоживеене на детето, с което ще се създаде възможност тези средства, идващи от всички нас – данъкоплатците, да бъдат пренасочвани към други социално значими дейности на държавата.  

Ще намалеят значително и случаите, когато недобросъвестни лица вършат престъпления, чрез които причиняват морални вреди на невинни граждани.  

Отмяната на сегашните текстове на чл.417 и чл.418 от Гражданско-процесуалния кодекс ще доведе до премахване на една съзадена от законодателя сериозна социална несправедливост. Добре е известно, че сега действащите текстове от закона, чиято пълна отмяна следва да се иска безусловно и да се настоява с всички сили това да се случи максимално бързо, ограничават значително възможността на длъжниците да се защитят срещу некоректни кредитори.  

Не на последно място, следва значителна част от Закона за частните съдебни изпълнители да бъде безусловно отменена. Дори е по-добре да се отмени целият закон в сегашния му вид! Вместо този нормативен акт, следва да бъде приет изцяло нов закон, чието заглавие да бъде „Закон за Камарата на частните съдебни изпълнители”. Този закон следва да регламентира съществуването, устройството, управителните органи, дейността и компетенциите на Камарата на частните съдебни изпълнители, както и реда и условията за членуване в тази камара. Приложното поле на този закон следва да се ограничи строго само до въпросите, поставени в предходното изречение от настоящата Петиция. Другите въпроси, свързани с дейността на частните съдебни изпълнители, трябва да бъдат уредени в отделна глава на Гражданско-процесуалния кодекс в раздела за изпълнителното производство, където е логичното систематично място на подобна глава на закона. По този начин, правомощията на частните съдебни изпълнители ще бъдат поставени в законови рамки, които ще ограничат техните своеволия. Те ще носят по-голяма отговорност и ще трябва стриктно да спазват закона, както правят това държавните съдебни изпълнители!          

Следва да се създаде и нова алинея в чл.433 от Гражданско-процесуалния кодекс, чийто текст да бъде следният:

§  „Когато изпълнителното производство бъде прекратено и приключено на основание чл.433 ал.1 т.8, взискателят няма право със същия изпълнителен лист, на същото основание, за същия дълг и срещу същия длъжник да образува ново изпълнително дело пред същия или пред друг съдебен изпълнител.”  

При смърт на некоректен длъжник следва да се увеличи срокът, в който неговите наследници могат да се откажат от наследството и по този начин да избегнат принудителното изпълнение срещу тях - от сегашните шест месеца, срокът следва да бъде увеличен на една година. Това няма да повиши броя на неизправните длъжници, а само ще доведе до създаване на по-голяма социална справедливост, която в случая има и своята икономическа обосновка.  

Относно въпросите, свързани с т. нар. личен банкрут, е наложително да бъде осъществена следната законодателна инициатива.  

- В раздела за изпълнителното производство в сега действащия Гражданско-процесуален кодекс следва да се създаде нов член с четири алинеи и една преходна разпоредба. Систематичното място на този текст е именно в раздела, където е регламентиран изпълнителният процес. По наше експертно виждане, съдържанието на алинеите на този нов член следва да имат следния вид:

§     „(1) Когато длъжникът е изпаднал в трайна неплатежоспособност за период не по-малък от три години и тази негова неплатежоспособност не се дължи на негово умишлено противоправно поведение, той може да обяви банкрут и да поиска на това основание прекратяване и приключване на всички образувани срещу него изпълнителни дела. 

§     (2) Обявяването на банкрут се прави от длъжника след изтичане на три години от датата на образуване на последното изпълнително дело срещу него, като обявяването на банкрут става в писмена форма, чрез подаване на молба-декларация по образец до съответния съдебен изпълнител, пред когото е последното по ред изпълнително дело.

§     (3) Съдебният изпълнител е длъжен, след депозирането пред него на молбата-декларация по ал.2, незабавно да прекрати и приключи изпълнителното производство срещу длъжника, както и да уведоми за обявения личен банкрут и останалите съдебни изпълнители, пред които има образувани изпълнителни дела срещу длъжника. След уведомяването им, останалите съдебни изпълнители следва незабавно да прекратят и приключат висящите пред тях изпълнителни дела срещу обявилия личен банкрут длъжник.

§     (4) Срокът на състоянието на личен банкрут не може да е по дълъг от една година.”      

- Следва да се създаде в тази насока и още един самостоятелен член със следния текст:

§     „Образецът на молбата-декларация за обявяване на личен банкрут се приема и утвърждава от Министъра на правосъдието.” 

- Трябва да се създаде и приеме и законова норма, която да урежда защитата на длъжника срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати и приключи изпълнителното дело, въз основа на така обявения личен банкрут. Тази защита също следва да бъде уредена в Гражданско-процесуалния кодекс, като се създаде един нов член 435а със следното съдържание:

§     „Чл.435а Отказът на съдебния изпълнител да прекрати и приключи изпълнителното производство поради обявен от длъжника личен банкрут, може да се обжалва с частна жалба чрез съдебния изпълнител, постановил отказа, до компетентния окръжен съд по местоизпълнение на правомощията на съдебния изпълнител в двуседмичен срок от уведомяването на длъжника за постановения отказ. Съдебният изпълнител подлежи и на санкция, уредена в отделен закон, за непостановяване на отказ по смисъла на този член.” 

- Що се отнася до споменатата по-горе преходна разпоредба, тя следва да урежда влизането в сила на тези изменения и допълнения в Гражданско-процесуалния кодекс със задна дата (т. нар. ретроактивно действие), а именно – от 01.I.1999 год., с двадесет години назад.

- Длъжникът следва да е защитен и относно размера на несеквестируемата част от възнагражденията му по трудови договори, пенсии, както и доходи от всякакви други източници, а именно – несеквестируемата част на длъжника от месечните му доходи му следва да бъде в размер на една минимална месечна работна заплата, която от 01.I.2020 год. е в размер на 610 лева.  

Има и редица други законодателни промени, които биха довели до създаването на една по-добра и по-справедлива социално-икономическа среда, но най-важните и нетърпящи повече отлагане промени в законодателството ни са именно тези промени, които предложихме тук по-горе. Осъществяването на тези промени би довело не само до създаването на по-голяма социална справедливост, но и до постигането на по-сериозен икономически растеж, свързан с повишаването на благосъстоянието на хората, чрез което ще се постигне и един много добър икономически ефект. Съответно, ще се повиши и жизненият стандарт на гражданите на държавата ни. Това ще доведе до по-достойно съществуване на средностатистическия българин. По този начин, би се усетила и по-добра събираемост на данъчните налози от страна на държавата. От всяка гледна точка, предложените изменения на сега действащото българско законодателство ще имат сериозен социален и икономически ефект. Тези изменения по никакъв начин не биха противоречали на нормативните правила, създавани от Европейския съюз, а напротив – в по-голяма степен нормите на вътрешното ни законодателство ще бъдат приведени в съответствие с тези на Европейския съюз.  

За момента, едни от първите и най-ревностни привърженици на гореизложените законодателни идеи, сме ние – адвокат Светлозар Павлов от Софийската адвокатска колегия, с 23-годишна адвокатска практика, както и Тошко Витанов, с телефонен номер: 0878/157-205.       


адвокат Светлозар Павлов, Тошко Витанов    Свържете се с автора на петицията

Подпишете тази петиция

Чрез подписа ми упълномощавам адвокат Светлозар Павлов, Тошко Витанов да предаде моя подпис на лицата, взимащи решения по този въпрос.


Или

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.

Моля, обърнете внимание, че не можете да потвърдите подписа си, като отговорите на това съобщение.




Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Научете повече...

Facebook