Петиция за признаване на геноцида в Беломорска Тракия

 Това е петиция за признаването на геноцида, който турските войски осъществяват срещу българите от Беломорска Тракия. Вследствие на това брутално етническо прочистване, извършено избирателно над българското християнско население от страна на османо-турските изверги, от Беломорска Тракия са прогонени над 300 000 души, като десетки хиляди от тях, които не са успели да намерят спасение в България или Гърция, са варварски избити. Не са пожалени нито бебетата, нито възрастните и немощните хора. Месеци наред цяла Тракия е била осеяна с трупове на загинали невинни хора.

Чрез тази петиция се цели задълбоченото проучване на геноцида, установяването на официална дата за национален траур в памет на загиналите, изискването от турската държава за изплащането на репарации на България, поради военните престъпления и връщането на конфискуваните имоти на тракийските българи на техните наследници. 

Ето и малко исторически данни за самия геноцид:

"Когато на 23 септември турците  подбраха народа с бой - разказва очевидецът Мавер Калоянов-се вдигна  та­къв сърцераздирателен вик на многохилядния народ, че цял Дедеагач потрепери. Целият град стана на крак! Камък да беше човек, не можеше да не проплаче….” Двамата войводи Руси Славов и Димитър Маджаров разбират за пъкления план на турците и без да се колебаят,  вземат единствено вярното  решение - да му се притекат на помощ с четите си. На един километър преди Фере, те  нападат башибозука . В завързалата се престрелка  е убит ко­мандирът на турците и те се разбягват панически. Докато трае боят, народът  се насочва  към планината, оставяйки всичко, що не е може да се носи на ръце. Най-жестоко пострадват селяните в края на колоната, които не се решават веднага да хукнат  към планината. Те са избити от башибозука поголовно. От Фере до границата с България – река Арда  бежанците  непрекъснато са преследвани от турски потери, озверели от факта, че са изтървали плячката си. Част от кервана, наброяваща към 800 души,  неволно се  отклонява от колоната и достига до долината Армаган. Измъчени и гладни, на 25 септември нещастниците сядат да си починат и точно тогава са нападнати от  200 турски войници. Настава жестока  сеч. След турците остават пеленачета с извадени очи и разбити главици, обезглавени мъже, изнасилени и след това избити жени. Жестокостите, които могат да се родят  само в болни и извратени мозъци -  са неописуеми. За тази трагедия  по-късно проф. Любомир Милетич пише: „Това, което след 9 месеца заварихме в Армаган беше достатъчно, за да се установи без всякакво съмнение, че тук наистина е имало човешка касапница!” Същата кървава трагедия се разиграва и в местността Илиева нива където са избити от турците над двеста невръстни деца. Преминаването на колоната през река Арда под обстрела на турците е свързано с много ужасни перипетии. Вследствие на оскотяващия страх, много невръстни деца и пеленачета са захвърлени от техните майки. Бреговете на граничната река са  задръстени от труповете на убитите и удавените. Водата потича кърваво червена от пролятата кръв.  Атмосферата е покъртителна . Четите поддържат огъня през целия ден и през цялата нощ, за да дадат възможност на изплашеното население  да се съвземе  и да премине рекат.а  През този кошмарен ден са убити  100 души, а ранените са  300 души.  На другия ден  идва известие, че до 3000 души български бежанци, повече от които жени  са докарани от турците в с.Адачалъ, до Арда, където са подложени на брутални изнасилвания. При Руси Славов идват  бежанци и му разказват покъртителната история. Момчетата от четата се разплакват и пожелават единодушно да се притекат на помощ на нещастните хора. Те заявяват на войводата, че не могат да търпят, на три километра от българска­та граница да се обезчестяват и убиват хиляди българки. Тога­ва четата, разделена на три части, преминава Арда, заобикаля  турското село и от три страни открива огън. Турците се разбягват и оставят жените на мира."

Както и:

 "Щом минахме реката, посрещнаха ни български войници. И те почнаха да стрелят. Българските войници, като разбраха какво е, притекоха се към реката и колкото можеха спасяваха. Турците останаха отсреща и все стреляха. Около четири дена те се навъртаха там да събират многото изоставен имот. Имаше хора с коне, всичко оставили. Множество ранени, особено деца и жени са останали, и много от тях са били избити, а жените и обезчестявани. Какъв ужас беше - през куршумите вик до Бога - страшно, страшно! Като минахме в България, настаниха ни по разни околии. Сега се върнахме тук в Софлу и сме просяци по гръцките къщи ...!" Според Христо Дамянов от с. Съчанли, при р. Арда паднали много съчанлийци, а и много деца се удавили, "А пък на шосето оставени деца - като мравки, повече от двеста ". Само по пътя имало до 100 захвърлени. Трябва да прибавим тук и още, че и в долината "Армаган " били избити пак най-много съчанлийци. Преди да потегли към България една част от разбягалото се след сражението при Фере население /повече от 800 човека/, в по-голямата си част съчанлийци, спряла на почивка в долината "Армаган чесмеси" близо до "Куртбалък" /в Дуганхисарския балкан/. Тук тя била нападната от 200 души турски войници, които отивали да запалят и ограбят единственото още останало читаво българско село Пишман. Турската част нападнала беззащитните бегълци, които побягнали панически, а нападателите с щикове и ножове започнали да избиват когото настигнат. Накрая турците заловили около 100-тина жени, които подкарали към р. Марица. Това се случило на 25 септември 1913 г. Нека накрая споменем и част от спомените на войводата Димитър Маджаров и Ангел Тодоров от с. Окуф: "На 4 октомври прекарахме народа през Арда, а на 8 октомври се върнахме, като вървяхме пред реокупационните български войски. Веднага щом минахме границата през Арда, по пътя намерихме грозни зрелища. В село Ятаджик намерихме една мома от с. Манастир, ранена в крака, една стара жена и малки деца, останали без да могат да кажат, чий са и от где са. Гледаха на нас уплашени. Тези деца ги оставихме там. На жената превърза раната Велю Белемезов /от Хасково/, четник от четата на Маджаров..."