По отношение на "внедряването". "Внедряването" не може да бъде единствения критерий за оценка на науката. Има научни теории, които намират приложение ("внедрение") 200 - 300 години след създаването си. Но да допуснем все пак, че "внедряването" е критерий. КЪДЕ да "внедрим"? Българската индустрия е унищожена. Това, което имаме като индустрия са дребни, в повечето случаи полу занаятчийски, второстепенни и третостепенни под изпълнители. Под изпълнители! И то много ниско платени! Под изпълнителите не се славят с мощно "внедряване" на наука. Науката е свързана с голямата иновативна индустрия, а не с ниско платени под изпълнители. Ако някой не помни, една от първите стъпки за ликвидиране на българската индустрия беше разрушаването на връзките между индустрия и наука. Сега след като е унищожена индустрията, полека лека се унищожава и науката. Както и целия български етнос. Защото само българският етнос измира.

Значи ние имаме право да кажем: "Първо възстановете индустрията, чак тогава искайте "внедряване".

За списанията с "импакт фактор": Въпреки скривания факт, че там, където има "импакт фактор" критерия пак не е само качеството на науката, а и паричките, които играят, както от страна на издателите, така и от страна на публикуващите. Та въпреки този факт, и въпреки мизерията, българските учени имат не малък „импакт фактор”. Ако вземем за критерий отношението "импакт фактор" към бюджет, ще се получат много интересни резултати, в които българските учени няма да са на последните места.

А за оценката на науката: според мене най добрия, а може би и единствения качествен критерий за оценка на науката е съвестта на учения. Обаче каква съвест, когато си на дъното на обществото? Общество, в което колкото си по-нечестен, толкова си по на високо. А честните хора са на дъното. И пак оценката се свежда до парите. И до безчестието.

#87: Митьо Очите (на Науката) -  

Прекалено черно описвате ситуацията! Изумително е да смятате, че сме "на дъното на обществото", явно Ви липсва достатъчно житейски опит. Повярвайте ми, повечето обикновени хора живеят по-зле от учените в България. Работил съм в частния сектор с години - преди да се прехвърля в научните/академичните среди и не го направих, за да живея по-зле, а - напротив. И съм направил добра преценка, сега имам по-висок жизнен стандарт!

Също така, явно не следите какво се случва в индустрията през последните години. До не много отдавна донякъде можеше да се съглася с Вас по този въпрос, но в последно време нещата много се промениха, поне в моя регион. И, понякога, дори се замислям дали отново да не се върна в някоя фирма. Няма да коментирам защо и как се случват тези неща в последно време, това е сложна и голяма тема, но е факт, че има явно раздвижване. И, има търсене на способни кадри, на сътрудничество от страна на ВУЗ и БАН. Друг е въпросът, дали последните са годни да окажат такова сътрудничество. Дори да приемем, че е трудно да се правят "внедрявания" (аз ги наричам полезни модели или патенти) у нас, Интернет услужливо предоставя възможност да се работи с цял свят.

"Внедряването" често пъти е по-ценно от повечето публикации. То показва реално познаване на материята и способност реално да се решават проблеми в дадена област. Чел съм стотици публикации с импакт фактор и съм се убедил, че дори да бях прочел само 20-25% от тях, щях да знам почти колкото и сега. Дори съм отвратен от маниакалния стремеж на някои колеги да пишат публикации на всяка цена - публикации, в които няма абсолютно нищо ново и интересно, често пъти пълни с фалшиви резултати, респективно изводи. И така им минава живота, вместо да се опитат да забогатеят и да създадат семейство, те пишат глупавите си статии, остаряват и един ден разбират (поне някои от тях), че са пропилели живота си по един глупав начин.

Не, честно, не мога да разбера, защо толкова учени се оплакват, та практически ние сме сред най-добре платените хора в България. Средноседмично, аз имам ок. 10 учебни часа (45 мин.), през останалото време никой не ме търси за нищо, освен за катедрени съвети или нещо подобно, но това е много рядко. Така че, реално аз работя ок. 35-40 астрономически часа на месец, повечето хора работят по толкова на седмица. Като се раздели месечната ми заплата на реално изработените часове, се получава изключително високо почасово заплащане, малцина в България могат да се похвалят с такова. През останолото време мога да правя каквото ми е кеф, но аз превръщам по-голямата част от него също в пари - конструирам, консултирам, водя часове на хонорар (достътчно атрактивен) и др. И то, без да се напрягам, ако наистина искам да се занимавам сериозно, мога да натрупам много пари.

Я, вземете да се стегнете, срамно е, след като имаме докторски степени, след като сме доказали, че можем да мислим абстрактно и да анализираме, да не можете да спечелите нещо допълнително с главите си! Не чакайте някой да Ви потърси от само себе си, никой не е длъжен да Ви обгрижва, просто се раздвижете малко и ще видите, че дяволът не е толкова черен! Успех!