Подписка за размера на възнаграждението за степента „доктор“

#87: Митьо Очите (на Науката) -  

Прекалено черно описвате ситуацията! Изумително е да смятате, че сме "на дъното на обществото", явно Ви липсва достатъчно житейски опит. Повярвайте ми, повечето обикновени хора живеят по-зле от учените в България. Работил съм в частния сектор с години - преди да се прехвърля в научните/академичните среди и не го направих, за да живея по-зле, а - напротив. И съм направил добра преценка, сега имам по-висок жизнен стандарт!

Също така, явно не следите какво се случва в индустрията през последните години. До не много отдавна донякъде можеше да се съглася с Вас по този въпрос, но в последно време нещата много се промениха, поне в моя регион. И, понякога, дори се замислям дали отново да не се върна в някоя фирма. Няма да коментирам защо и как се случват тези неща в последно време, това е сложна и голяма тема, но е факт, че има явно раздвижване. И, има търсене на способни кадри, на сътрудничество от страна на ВУЗ и БАН. Друг е въпросът, дали последните са годни да окажат такова сътрудничество. Дори да приемем, че е трудно да се правят "внедрявания" (аз ги наричам полезни модели или патенти) у нас, Интернет услужливо предоставя възможност да се работи с цял свят.

"Внедряването" често пъти е по-ценно от повечето публикации. То показва реално познаване на материята и способност реално да се решават проблеми в дадена област. Чел съм стотици публикации с импакт фактор и съм се убедил, че дори да бях прочел само 20-25% от тях, щях да знам почти колкото и сега. Дори съм отвратен от маниакалния стремеж на някои колеги да пишат публикации на всяка цена - публикации, в които няма абсолютно нищо ново и интересно, често пъти пълни с фалшиви резултати, респективно изводи. И така им минава живота, вместо да се опитат да забогатеят и да създадат семейство, те пишат глупавите си статии, остаряват и един ден разбират (поне някои от тях), че са пропилели живота си по един глупав начин.

Не, честно, не мога да разбера, защо толкова учени се оплакват, та практически ние сме сред най-добре платените хора в България. Средноседмично, аз имам ок. 10 учебни часа (45 мин.), през останалото време никой не ме търси за нищо, освен за катедрени съвети или нещо подобно, но това е много рядко. Така че, реално аз работя ок. 35-40 астрономически часа на месец, повечето хора работят по толкова на седмица. Като се раздели месечната ми заплата на реално изработените часове, се получава изключително високо почасово заплащане, малцина в България могат да се похвалят с такова. През останолото време мога да правя каквото ми е кеф, но аз превръщам по-голямата част от него също в пари - конструирам, консултирам, водя часове на хонорар (достътчно атрактивен) и др. И то, без да се напрягам, ако наистина искам да се занимавам сериозно, мога да натрупам много пари.

Я, вземете да се стегнете, срамно е, след като имаме докторски степени, след като сме доказали, че можем да мислим абстрактно и да анализираме, да не можете да спечелите нещо допълнително с главите си! Не чакайте някой да Ви потърси от само себе си, никой не е длъжен да Ви обгрижва, просто се раздвижете малко и ще видите, че дяволът не е толкова черен! Успех!