Създаване на мемориално място за жертви на болшевизма в Пловдив
Свържете се с автора на петицията
Гост#151 Jun 03, 2013, 04:49
Да има и в София такова място
Гост#152 Jun 04, 2013, 08:45
Подкрепям идеята за създаване на мемориално място за жертви на болшевизма в Пловдив. Пожелавам успех на проекта! Всеки от нас, трябва да осъди политическа власт, която управлява, чрез насилие, заплахи и терор!
Гост#153 Jun 04, 2013, 21:44
Подкрепям!
Гост#154 Aug 24, 2013, 16:44
4 май 1953 г. Пловдив. По икиндия на сегашния бул. „Руски” се стоварват министрите Георги Цанков (на МВР), Антон Югов (на промишлеността), Райко Дамянов (подпредседател на Министерския съвет), Станко Тодоров (на земеделието), Георги Чанков - на държавната планова комисия. Придружавани са от кмета на града Никола Балканджиев и секретаря на Окръжния комитет на БКП в Пловдив Иван Пръмов.
Да, да, свекърът на еврокомисарката на кадета Рилски, другарката Меглена. Булевардът е отцепен от стотици милиционери. Тежката комунистическа делегация е проводена по необичаен и стряскащ повод – първата стачка в пределите на Източния блок, окончателно предаден под господството на Съветския съюз.
За това събитие няма да прочетете никъде в официалните хроники и исторически съчинителства,
много малко са останали и живите, които помнят пролетните дни на 1953 г. в Пловдив, а настоящите пловдивски краеведи и „местни патриоти” умишлено избягват темата просто защото са си производни на същата БКП, която удавя стачката в кръв и множество съдебни процеси, завършили с присъди за Белене, Стара Загора, Скравена, Сливен или Огняново.
Сблъсъкът се разиграва на живо в центъра на Пловдив - сблъсъкът от романа „Тютюн”, но вече в „демократичните и щастливи” времена на втория петгодишен план на родната икономика. И тук се намесват местните величия. Другарят Иван Пръмов като пловдивски комунистически шеф се хвърля да спасява министъра, а милицията стреля във въздуха. Протестите не спират и думата взима другарят Станко Тодоров като земеделски шеф, но следва същата реакция – камъни, псувни, викове.
Тогава другарят Иван Пръмов извиква от трибуната „Стреляйте!!!” и народната милиция го прави – стреля в телата на стачкуващите
Комунистическата историчка Баева и самата БКП признават за 3 (трима) убити, 50 ранени и стотина арестувани. Моите източници говорят за доста повече. Протестиращите се разбягват, милиционерите стрелят сред викове, псувни и проклетисване. От трибуната разправата командват другарят Пръмов от Войнягово и пловдивският кмет Балканджиев. Делегацията от министри е прибрана под конвой от милиционери по улица „Ив. Вазов”. Хаосът става пълен. Докарани са душегубки и директно тъпчат в тях арестуваните.
Партията пък се отблагодарява подобаващо на верните си другари, потушили стачката с цената на невинни жертви.
Командващият разстрелите тогавашен секретар на БКП в Пловдив Иван Пръмов е произведен в министър на земеделието
Сега се питам дали е разказвал на снаха си Меглена Кунева-Пръмова за „подвизите си” на трудовия фронт, та и тя да осветли Барозу и компания за „тежкия живот на семейството си”??? Кметът Балканджиев е награден с орден за „гражданска доблест”, а шефът на пловдивската милиция е направен… шеф на обединението “Тютюнева промишленост”. За проявеното малодушие и недостатъчен плам в речите са наказани по партийна линия Югов и Дамянов, а след смяната на Червенков са отстреляни въобще от състава на ЦК. Припомнено им е за тютюневата стачка, както дълги години ще е наричан протестът от 4 май 1953 г.
Въобще, от потушителите на стачката след десетилетия оцелява по върховете на комунистическата власт само тогавашният земеделски министър Станко Тодоров, но при тях нещата са винаги абсурдни и идиотски.
Ами това е. Бях длъжен да напиша горното. През годините правих опити да разкажа за ония зловещи времена, но никой не се заинтересува. Правя го сега с леката надежда, че ще остане в паметта на читающите люде.
Христо МАРКОВ
Да, да, свекърът на еврокомисарката на кадета Рилски, другарката Меглена. Булевардът е отцепен от стотици милиционери. Тежката комунистическа делегация е проводена по необичаен и стряскащ повод – първата стачка в пределите на Източния блок, окончателно предаден под господството на Съветския съюз.
За това събитие няма да прочетете никъде в официалните хроники и исторически съчинителства,
много малко са останали и живите, които помнят пролетните дни на 1953 г. в Пловдив, а настоящите пловдивски краеведи и „местни патриоти” умишлено избягват темата просто защото са си производни на същата БКП, която удавя стачката в кръв и множество съдебни процеси, завършили с присъди за Белене, Стара Загора, Скравена, Сливен или Огняново.
Сблъсъкът се разиграва на живо в центъра на Пловдив - сблъсъкът от романа „Тютюн”, но вече в „демократичните и щастливи” времена на втория петгодишен план на родната икономика. И тук се намесват местните величия. Другарят Иван Пръмов като пловдивски комунистически шеф се хвърля да спасява министъра, а милицията стреля във въздуха. Протестите не спират и думата взима другарят Станко Тодоров като земеделски шеф, но следва същата реакция – камъни, псувни, викове.
Тогава другарят Иван Пръмов извиква от трибуната „Стреляйте!!!” и народната милиция го прави – стреля в телата на стачкуващите
Комунистическата историчка Баева и самата БКП признават за 3 (трима) убити, 50 ранени и стотина арестувани. Моите източници говорят за доста повече. Протестиращите се разбягват, милиционерите стрелят сред викове, псувни и проклетисване. От трибуната разправата командват другарят Пръмов от Войнягово и пловдивският кмет Балканджиев. Делегацията от министри е прибрана под конвой от милиционери по улица „Ив. Вазов”. Хаосът става пълен. Докарани са душегубки и директно тъпчат в тях арестуваните.
Партията пък се отблагодарява подобаващо на верните си другари, потушили стачката с цената на невинни жертви.
Командващият разстрелите тогавашен секретар на БКП в Пловдив Иван Пръмов е произведен в министър на земеделието
Сега се питам дали е разказвал на снаха си Меглена Кунева-Пръмова за „подвизите си” на трудовия фронт, та и тя да осветли Барозу и компания за „тежкия живот на семейството си”??? Кметът Балканджиев е награден с орден за „гражданска доблест”, а шефът на пловдивската милиция е направен… шеф на обединението “Тютюнева промишленост”. За проявеното малодушие и недостатъчен плам в речите са наказани по партийна линия Югов и Дамянов, а след смяната на Червенков са отстреляни въобще от състава на ЦК. Припомнено им е за тютюневата стачка, както дълги години ще е наричан протестът от 4 май 1953 г.
Въобще, от потушителите на стачката след десетилетия оцелява по върховете на комунистическата власт само тогавашният земеделски министър Станко Тодоров, но при тях нещата са винаги абсурдни и идиотски.
Ами това е. Бях длъжен да напиша горното. През годините правих опити да разкажа за ония зловещи времена, но никой не се заинтересува. Правя го сега с леката надежда, че ще остане в паметта на читающите люде.
Христо МАРКОВ
Гост#155 Oct 05, 2013, 13:10
Вместо паметници на съветските поробители трябва да създадем музейни кътове и мемориали, посветени на жертвите на комунизма. Така ще се запази за поколенията паметта и за съветско-комунистическите зверства, тласнали България по пътя на конфронтацията и обрекли я на евентуално изчезваен от картата на Европа.
Гост#156 Oct 05, 2013, 15:40
Само атеисти могат да обругаят гробище и могат да разрушат храм. Аз вярвам, че българите все още сме православни християни и трябва да помним думите на Христос "ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ".
Гост#157 Oct 05, 2013, 16:08
няма нужда от коментар
Гост#158 Oct 05, 2013, 17:03
Нещо повече за дейността на фондацията може ли?
Гост#159 Oct 06, 2013, 12:06
Plovdiv triabva da znae i po4ita istoriata si...
Гост#160 Oct 07, 2013, 05:01
Подкрепям Ви защото Белене е на 15 километра по дигата от моя град Свищов!Бях на 19 години когато през лятото на 1990 се събраха във хотела във ,който работех останалите живи лагеристи от остров Персин!Такива истории чух,че още кънтят в ушите ми!И да не забравяме,за съжаление че от моя град е и една от убийците на тези невинни хора Юлка,срам ме е че се е родило човек а е заприличала на животно която е разплаквала неродено дете във майка си!
Димитър Колев#162 Nov 01, 2013, 18:02
Темата за жертвите на комунизма още не е прочетена от младите поколения. Затова паметници на жертвите трябва да има, но трябва и учебниците по история на нашите деца да проговорят най-после за това. Комунистите-социалисти, както и да се определят, успяват вече 23 години да прикриват престъпленията от близкото минало, но се надявам, че будните хора са повече от тях и справедливостта ще надделее.
Гост#163 Nov 02, 2013, 11:48
Подкрепям петицията за да не се забравя миналото и да виждаме следите на болшевизма в Пловдив и в сегашното време!
Неграмотен#164 Oct 23, 2014, 13:24
Чел ли е някой от Вас трудовете на Карл Маркс и Фридрих Енгелс ?
Ако не сте това което плюете не е комунизъм !
Гост#165 Jan 19, 2016, 09:25
Много сте намазани ПЕТИЦИЯ КОМ! сАМО ЗА ПАРИ МИСЛИТЕ- НАЛИ ТАЗИ ПЕТИЦИЯ Е СРЕЩУ ВАС, КРАДЛИВИ РУСКИ ДУПЕТА!
Вен4енцо#166 Jan 19, 2016, 09:50
Когато попаднах в Бургаския затвор за това че си купих две автомобилни гуми Пирели, едно велосипедче пони , касдетофон и два картона цигари,за което ме осъдиха за крупно валутно престъпление на три години и шест месеца, най напред видях килията музей на бургаския ремсист Гочо Иванов. Той е бил осъден за терористична дейност, като агент на Москва.
Килията му музей по нищо не се различаваше от килиите , в които стотици хора изтърпяваха присъдите си, тъй, като комунистите- марксисти нищо не промениха от наследството на Царство България. След време само влошиха условията и килията на Гочо Иванов наистина изглеждаше, като непремерен лукс.
Гост#167 Feb 18, 2016, 11:35
Естествено, че петицията трябва да се подкрепи, обратното би било съучастие с престъпленията на комунистите!
Гост#168 Aug 31, 2016, 14:28
Истината за комунистическия терор трябва да показва и публикува постоянно и повсеместно навсякъде!
| This discussion has been closed. |