Всеки, който е купувал сирене от бачия, мед директно от пчелар или зеленчуци от съседната градина, познава вкус, който индустриалното производство не може да възпроизведе.
Днес хиляди български производители на автентична, занаятчийски приготвена храна нямат реална законова възможност да продават своята продукция. Не защото тя представлява риск за здравето, а защото българското законодателство все още не разграничава достатъчно ясно промишленото производство от малкия семеен труд и на практика не дава работеща възможност хранителен обект да бъде регистриран в домашно или друго непромишлено стопанство.
Цената за това плаща цялото общество: потребителите имат по-малък избор, фермерските пазари предлагат по-малко местни храни, ресторантите и хотелите остават без законен достъп до автентични продукти, а малките производители са принудени или да прекратят дейността си, или да останат в сивата зона.
Ние, долуподписаните, настояваме българските институции да въведат ясна, съразмерна на реалния риск нормативна уредба. Това означава националните правила да бъдат приведени в практическо съответствие с възможностите, които европейското законодателство вече предвижда за домашни хранителни обекти, микропроизводство и събитийно предлагане на храни в малки количества.
Настояваме за:
- Пропорционален регистрационен режим за домашни хранителни обекти и микропроизводители, който да позволява храни да бъдат произвеждани и в подходящо организирани помещения в частни жилища и други непромишлени обекти. Необходимо е изискванията да бъдат съобразени с вида на храната, произвежданите количества, технологичния процес и реалния риск, при запазени правила за самоконтрол, проследимост и официален контрол. Подобен режим е предвиден в Приложение II, глава III от Регламент (ЕО) № 852/2004, което допуска адаптирани хигиенни изисквания за помещения, използвани основно като частни жилища, в които редовно се приготвят храни за предлагане на пазара.
- Законово признаване на хранителните занаяти, включително сиренарството, месарството, колбасарството, хлебарството, мелничарството, таханджийството и пивоварството. Те следва да бъдат включени в Закона за занаятите, с възможности за професионално обучение, придобиване на майсторска квалификация и предаване на специфичните производствени знания между поколенията.
- Ясно нормативно уреждане на събитийно приготвяне и предлагане на храна в малки количества от частни лица при местни празници, събори, дегустации, културни инициативи и други общностни събития. Тези ограничени и епизодични дейности не следва автоматично да бъдат третирани като организирано промишлено производство и подлагани на изисквания, предназначени за предприятия с несравнимо по-голям мащаб. Това съответства на тълкуването в т. 3.8 от „Насоки за изпълнението на някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 852/2004 относно хигиената на храните“, издание от 2018 г., според което случайните дейности в малки количества и с ограничена степен на организираност могат да останат извън понятието за дейност на хранително предприятие.
Това е търсене на по-добър и по конструктивен контрол, който съответства на реалния мащаб на дейността, вместо да го прави невъзможен.
Инициатори на петицията са:
Виктор Жечев, шеф готвач
Мария Жекова, шеф готвач и управител на ресторант “Силивряк”
Живко Влашки, шеф готвач и управител на ресторант “Рамира”
инж. Гергана Кабаиванова, управител на “Академия Пендара” ЕООД,
Димитър Николов, управител на Ферма “Багри”,
Мартин Николов, шеф готвач
Димитър Попов, Асоциация за устойчив туризъм (БАУТ),
Национална Занаятчийска Камара
Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП)
DiVino.bg