Над 100 общественици, представители на академичната общност, неправителствени организации и медии, както и политици и други публични фигури се обявиха срещу законопроекта на вицепремиера Иво Христов за преструктуриране на Комисията по досиетата и преминаването им към Държавна агенция архиви. Те са категорични, че предложения за обсъждане законопроект е недоносче и не само, че няма да заработи пълноценно, но ще създаде редица проблеми.
Днес, 03.11.2026г. в пресклуба на БТА в София адв. Александър Кашъмов, Георги Лозанов, Мартин Димитров, Юлияна Методиева и Екатерина Бончева представиха експертно становище.
Ето и пълния текст на становището и първите подписалите:
ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
СТАНОВИЩЕ
от
общественици, представители на академичната общност, неправителствени организации и медии, както и на политици и други публични фигури, срещу проекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) и с призив за оттегляне на законопроекта.
Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Ние, подписалите настоящото СТАНОВИЩЕ, изразяваме категорично отрицателната си позиция по проекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, публикуван на 8 октомври 2026 г. на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Настояваме законопроектът да бъде оттеглен, а атаките срещу един независим държавен орган, какъвто е Комисията по досиетата, да бъдат преустановени.
Аргументираме позицията си със следните факти и съображения:
1. ЛИПСА НА ИСТИНСКИ МОТИВИ
В приложените към законопроекта „Мотиви“, публикувани на Портала за обществени консултации на Министерския съвет, в раздел I „Причини, които налагат промените“, се посочва § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Този параграф обаче не съдържа никакви мотиви, а представлява нареждане за разработване на законодателен акт, с който Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (наричана по-нататък Комисията по досиетата) да бъде закрита, а дейността ѝ да премине към Държавна агенция „Архиви“ (ДАА). И още нещо – в становище на Конституционния съд е записано, че отмяна на закон чрез държавния бюджет може да става единствено, ако законът има сходна материя с тази на бюджета, какъвто не е случаят с Комисията по досиетата.
Твърдението в „Мотиви“, че законодателната промяна е необходима за приемането на „единен институционален и нормативен подход при управлението, съхраняването, дигитализацията и архивирането на информацията и при изпълнението на държавната политика в областта на управлението и опазването на Националния архивен фонд“, е чиста фразеология, която прикрива истинските мотиви, неназовани и до днес от правителството.
Мотивите не посочват нито една конкретна функция, която се дублира между Комисията и ДАА, нито каквито и да било числа за очакваните икономии. Нещо повече, те сами опровергават тезата за оптимизация. В раздел III изрично е записано, че законопроектът „не предвижда влияние върху държавния бюджет за 2026 г.“. В раздел IV пък се говори за „оптимизация на административната структура със запазване на капацитета на служителите в закритата комисия“. Иначе казано, по признание на самите вносители няма нито спестени средства, нито съкратени функции. Сменя се единствено органът, който взема решенията.
Очевидно авторите на законопроекта не са взели предвид следните обстоятелства:
А) ЗДРДОПБГДСРСБНА и създадената с него Комисия са израз на желанието на българското общество още от началото на прехода от комунистически режим към демокрация да бъдат прекъснати зависимостите от тоталитарното минало и да бъдат осветени лицата, свързани с неговите тайни служби, за да не влияят върху политическите, икономическите и обществените процеси в страната. Това желание бе удовлетворено след голяма съпротива. След началото на промените, в продължение на 17 години задкулисието на ДС и неговите неосветени мрежи изградиха паралелна власт в държавата. Съпротивата продължи и след приемането на закона за досиетата и избирането на Комисията от парламента.
Б) Както е посочено в Решение № 4 от 26 март 2012 г. на Конституционния съд на Република България, „ЗДРДОПБГДСРСБНА е израз на консенсусната воля на всички парламентарно представени политически партии в 40-ото Народно събрание да се постигне в максимална степен отварянето на всички документи и оповестяване на принадлежността на всички лица, заемали и заемащи публични длъжности или извършвали и извършващи публични дейности по смисъла на този закон. Законът е приет в отговор на препоръките в Декларацията на Пленарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ от 8 юли 1997 г., в Резолюция 1096(1996) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи и в Препоръка R/2000/13 на Комитета на министрите към страните-членки относно Европейската политика за достъп до архивите, приета от Комитета на министрите на 31 октомври 2000 г.“
В) Налице са сериозни разминавания и противоречия между обявените „мотиви“ и самия законопроект.
Първоначалните твърдения на представители на правителството, че причината за закриването на Комисията по досиетата е, че „всички справки, които се правят там, лицата, за които се правят тези справки, са толкова малко, че не си заслужава такъв огромен разход да се прави, за да съществува като отделна комисия със съответния персонал, със съответната издръжка“ (вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „Денят започва“ по БНТ на 27 юни 2026 г.), както и че Комисията „практически не функционира в момента“ и че управляващите не закриват достъпа до досиетата, а напротив: „Ние възнамеряваме да го демократизираме и да го улесним, като дигитализираме досиетата“ (вицепремиерът Иво Христов при парламентарния контрол на 3 юли 2026 г.), се оказаха неверни.
С представения законопроект се предвижда специализираната администрация на Комисията да бъде запазена и прехвърлена към ДАА. Тоест издръжката ѝ остава, а финансовата „оптимизация“ се свежда до съкращаването на възнагражденията на деветимата членове на Комисията. Разходите за поддръжка на сградния фонд на Комисията също остават, като просто се прехвърлят към бюджета на ДАА.
Колкото до твърдението, че достъпът до архивите на ДС и разузнавателните служби на БНА ще се улесни с готвените промени, в самите Мотиви към законопроекта (раздел IV) се признава, че е „възможно да възникне временно административно натоварване за служителите на двете ведомства при прехвърлянето на функции, документация, информационни ресурси и персонал между структурите“.
2. ЛИКВИДИРАНЕ НА НЕЗАВИСИМ ДЪРЖАВЕН ОРГАН
През 2006 г. законодателят прие процесите по разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби и осигуряването на достъпа до техните архиви да се осъществяват от Комисия, в която нито една политическа партия или коалиция няма мнозинство. Това беше гаранция за независимост и обективност пред обществото. Бе прието членовете ѝ да се избират от Народното събрание и да не са бивши сътрудници на комунистическите служби или щатни или нещатни сътрудници на настоящите служби.
През изминалите 19 години Комисията стриктно прилага закона и изпълнява държавната политика в тази област, възложена ѝ от законодателя. През 2008 г. Комисията по досиетата стана един от учредителите на Европейската мрежа, отговаряща за архивите на комунистическите тайни служби. Тя обединява държавни институции от девет страни от Централна и Източна Европа. Днес нито една от тях не е закрита, напротив – те са трансформирани в самостоятелни институции за национална памет, запазвайки функциите да обявяват принадлежност към комунистическите тоталитарни служби и разширявайки своята изследователска и популяризаторска дейност.
С обявения от Министерския съвет законопроект на практика се ликвидира съществуването на независим държавен орган по една толкова чувствителна за обществото тема.
Независимостта на органа, който обявява принадлежност, не е въпрос на институционален избор, а правно изискване. Обявяването на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА е намеса в личния живот на засегнатите лица, защитен от чл. 32 от Конституцията и чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Тази намеса е допустима, защото е оправдана от високия обществен интерес, но само при наличие на гаранции срещу произвол. Според практиката на Конституционния съд тези гаранции са налице, когато преценката се прави от независим орган, съставен по независим начин, и актовете му подлежат на съдебен контрол на две инстанции.
Законът от 2006 г. въплъщава именно този стандарт. Членовете на Комисията се предлагат от всички парламентарно представени партии и коалиции и се избират от Народното събрание за определен мандат. Нито една политическа сила няма мнозинство в нея. Законопроектът запазва съдебния контрол, но премахва независимостта. Държавна агенция „Архиви“ не е независим орган на властта, а част от изпълнителната власт. Тя е агенция към Министерския съвет, чийто председател се назначава от министър-председателя и може да бъде освободен от него по всяко време, без мандатна защита.
3. ЗАМЯНА НА НЕЗАВИСИМАТА КОМИСИЯ С НОВА ЗАВИСИМА КОМИСИЯ
Нещо повече, законопроектът предвижда създаването на нова „Централна експертна комисия“ за обявяване на принадлежност на български граждани към органите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително на техните предшественици и правоприемници, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. (§ 9 от законопроекта, нов чл. 14а).
За нея законопроектът съдържа една-единствена разпоредба: „Председателят на Държавна агенция „Архиви“ определя състава, задачите и правилата за работа на Централната експертна комисия“ (чл. 14а, ал. 2). Според Мотивите тя е само „помощен орган“ към председателя, а нищо в законопроекта не прави становищата ѝ задължителни за него.
По този начин законопроектът поставя в пълно затъмнение бъдещото функциониране на комисията.
Изискванията към избора на членовете на сегашния орган – Комисията по досиетата – са ясно записани в самия закон, а в законопроекта на Министерския съвет това е оставено изцяло на преценката на председателя на ДАА. Законопроектът не изисква дори този въпрос да бъде уреден с нормативен акт, подлежащ на обнародване и обжалване – достатъчна е вътрешна заповед, която може да бъде променяна по всяко време. Това е, меко казано, несериозно, като се има предвид, че става въпрос за орган, който ще работи за разкриването на сътрудници на тоталитарните служби.
Това поставя и много сериозни въпроси: Кои ще бъдат тези „експерти“ и колко на брой? На какъв принцип ще бъдат подбирани и от кои институции? Каква точно дейност ще извършват и срещу какво заплащане? Ще бъде ли постоянно действащ орган и т.н.?
Пропускът на авторите на законопроекта на Министерския съвет да решат тези въпроси чрез законодателни предложения, а не да ги оставят на усмотрението на председателя на ДАА, буди сериозно недоумение и подсказва, че липсват юридически опит и познания в тази материя, а отговорните за законопроекта лица в Министерския съвет прехвърлят отговорност, вместо да я поемат.
Това буди още по-сериозно недоумение предвид факта, че Държавна агенция „Архиви“ е агенция към Министерския съвет, а нейният председател се назначава и освобождава от министър-председателя.
Всичко това води след себе си много сериозни рискове от субективност, непрозрачност и липса на контрол. Липсват и каквито и да било законодателни гаранции, че дейността на новата „Централна експертна комисия“ няма да доведе до произвол.
4. ПРОМЯНА НА ОРГАНА, КОЙТО ЩЕ РАЗКРИВА СЪТРУДНИЦИТЕ
Законопроектът на Министерския съвет предвижда промяна в органа, който ще установява и обявява сътрудниците на тоталитарните служби. След закриването на Комисията по досиетата тази дейност ще се изпълнява от председателя на ДАА. Обявяването на принадлежност ще става с негов акт, тоест с акт на едно-единствено длъжностно лице, вместо от колективен орган, който гарантира независимост, както е в момента.
Така целият процес по установяването и разкриването на сътрудници на тоталитарните комунистически служби ще премине от един независим колективен орган, какъвто в момента е Комисията по досиетата, в ръцете на едно-единствено длъжностно лице – председателя на ДАА, който се назначава и освобождава от министър-председателя.
Или, казано с други думи, целият процес по разкриването на сътрудниците ще бъде в ръцете на управляващите.
Промяната засяга и националната сигурност. С § 21 от законопроекта ДАА и нейният председател поемат и функцията на независимата Комисия по чл. 45а от Закона за защита на класифицираната информация – проверките за принадлежност към бившите служби в процедурите по проучване за надеждност на лица, които ще получат достъп до класифицирана информация. Така проверката дали кандидат за достъп до държавна тайна е бил свързан с ДС ще зависи от орган, подчинен на изпълнителната власт, а не от независим колективен орган.
5. РЕАЛНА ОПАСНОСТ ОТ БЛОКИРАНЕ НА ПРОЦЕСА НА ОБЯВЯВАНЕ НА СЪТРУДНИЦИ И ЛАВИНА ОТ ДЕЛА
Прехвърлянето на дейността по установяването и разкриването на сътрудниците на едно-единствено длъжностно лице крие реална опасност от блокиране на този процес. И това е така, защото председателят на ДАА ще трябва да съвместява сегашните си задължения по Закона за Националния архивен фонд с новата задача да установява и разкрива сътрудници, възложена му със законопроекта на Министерския съвет.
На практика той няма да има физическата възможност и време да изпълнява задълженията си по двата закона. Със законопроекта на Министерския съвет се ликвидира постоянно действащ орган – Комисията, но в същото време не е разписан никакъв режим, по който председателят на ДАА ще работи за разкриването на сътрудниците.
Ще излиза ли с решения всяка седмица, както Комисията по досиетата има утвърдена от години практика, или това ще става през друг интервал от време? Или ще се получи така, че уж законодателно не се прекратява разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби, но на практика натовареността на председателя на ДАА няма да му позволява да изпълнява редовно и системно тази дейност? Това са сериозни пропуски в законопроекта на Министерския съвет.
Законопроектът създава и правен вакуум. Съгласно § 18, ал. 2 правомощията на всички членове на Комисията се прекратяват в деня на влизане в сила на закона. Към този момент обаче Централната експертна комисия няма да съществува: тя тепърва трябва да бъде съставена от председателя на ДАА. Министерският съвет пък разполага с още три месеца, за да приеме промените в Устройствения правилник на агенцията (§ 18, ал. 6). Законопроектът не предвижда преходен режим за този период, а всички висящи производства (§ 18, ал. 7) се прехвърлят на председателя на ДАА. На практика процесът по обявяване на принадлежност ще бъде спрян за неопределено време.
Промяната на органа крие и сериозен риск от съдебни спорове. Досега актовете за обявяване на принадлежност се издаваха от независим колективен орган, избран от Народното събрание. Занапред те ще се издават еднолично от председателя на ДАА, който се назначава и освобождава от министър-председателя.
Всеки засегнат ще може да оспори пред съда безпристрастността на органа, издал акта. Ще може да оспори и законосъобразността на процедурата, чиито правила дори не са записани в закона (чл. 14а, ал. 2). Това може да доведе до вълна от дела, а при неблагоприятен изход – и до обезщетения. Те няма да бъдат платени от авторите на законопроекта, а от българските данъкоплатци.
6. БЛОКИРАНЕ НА ДОСТЪПА ДО АРХИВИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БНА
Сериозен пропуск на законопроекта е фактът, че в него не е посочен конкретен срок, в който да се извърши предаването и инвентаризацията на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА от Комисията по досиетата на Държавна агенция „Архиви“.
Заложен е само тримесечен срок за закриване на Комисията по досиетата от създадена със законопроекта ликвидационна комисия, но нейната дейност няма отношение към задължителната инвентаризация, която следва да се извърши между Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви“ при предаването на архивните документи на ДС и разузнавателните служби на БНА.
По същество инвентаризацията представлява физическа проверка на наличността и състоянието на документите, съхранявани в дадено архивохранилище. Специализираният архив за документите на тоталитарните комунистически служби, изграден от Комисията по досиетата в гр. Банкя през 2011 г., съдържа над 14 600 линейни метра архиви на хартиен носител, над 2,5 млн. регистрационни карти и картони, над 15 000 микрофилма и филмирани документи и над 3 700 ролки с учебни филми.
За всеки, който поне малко се е докосвал до архиви, е ясно, че предаването на този огромен архивен масив от близо 15 000 линейни метра от една институция на друга няма да бъде „временно административно натоварване“, както се твърди в Мотивите към законопроекта, а тежък и продължителен процес, който може да отнеме от една до две години и да доведе до затрудняване и блокиране на достъпа до документите на ДС и разузнавателните служби на БНА за граждани и изследователи.
7. ПРЕМАХВАНЕ НА ОТЧЕТНОСТТА
С премахването на Комисията по досиетата законопроектът на Министерския съвет заличава и режима на нейната отчетност като държавен орган – публични доклади два пъти годишно пред Народното събрание.
Такава отчетност обаче не е предвидена в законопроекта по отношение на дейността, която ще извършва председателят на Държавна агенция „Архиви“. Той се отчита пред министър-председателя, а отчетите за изпълнението на ежегодните цели, които ДАА публикува на своя сайт, нямат никакво отношение към дейността, възложена на председателя на Държавна агенция „Архиви“ със законопроекта на Министерския съвет.
8. ЗАЛИЧАВАНЕ НА ОНЛАЙН ДОСТЪПА ДО БАЗА ДАННИ ЗА СЪТРУДНИЦИТЕ И ПРОВЕРЕНИТЕ ЛИЦА
Законопроектът урежда единствено бъдещите решения за обявяване на принадлежност да се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция „Архиви“ (§ 14, т. 3 – чл. 29, ал. 4 от закона). Той не казва нищо за съдбата на сегашната интернет страница на Комисията по досиетата, която със закриването на Комисията ще престане да съществува. Тя съдържа хиляди публикувани онлайн сканирани дела за лица, чиято принадлежност към ДС и разузнавателните структури вече е установена и обявена, както и специална система за търсене на проверени по закона лица. Освен това предоставя онлайн достъп до справочния апарат на документите на ДС и до всички документални издания на Комисията – над 60 на брой.
Заличаването на този онлайн документален и справочен масив на практика сериозно ще наруши достъпа на всички заинтересовани ползватели до архивите, както и до информацията за лицата, за които е извършена проверка и която се натрупва от години. Законопроектът не предвижда натрупаният информационен масив да бъде пренесен и поддържан на интернет страницата на Държавна агенция „Архиви“. Ако това бъде направено, без съмнение ще бъдат необходими допълнителни финансови, технически и човешки ресурси, тъй като процесът е сложен и скъп.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Уважаеми г-н министър-председател,
Публикуваният от Министерския съвет законопроект преследва скрити политически цели – закриването на независим държавен орган, какъвто е Комисията по досиетата, прикрито зад привидни аргументи за „административна реформа“.
Законопроектът не решава проблеми, ако изключим проблема на задкулисието на ДС, че съществува такъв независим орган, а създава нови.
Без съмнение те ще доведат до блокиране на процеса по разкриване на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, до затруднен достъп до архивите на тоталитарните служби и много вероятно – до съдебни дела, обезщетенията по които ще плащат българските данъкоплатци.
Това не е законопроект, с който Министерският съвет може да се похвали, че извършва истинска административна реформа в диалог с обществото и че ще постигне добро и прозрачно управление.
Поради изложените по-горе аргументи настояваме законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) да бъде оттеглен, а атаките на изпълнителната власт срещу независимия държавен орган – Комисията по досиетата – да бъдат преустановени.
Подписали:
1. Проф. Анна Кръстева – политолог, НБУ
2. Доц. Боян Славенков – икономист, преподавател
3. Доц. Георги Лозанов – медиен експерт, ФЖМК
4. Д-р Митко Новков – писател, БНР
5. Проф. Момчил Методиев – историк, НБУ
6. Тони Николов – писател, Портал Култура
7. Д-р Борислав Дичев – историк
8. Юлиана Методиева – правозащитен журналист, Маргиналия
9. Проф. Евелина Келбечева - историк
10. Д-р Марта Методиева – преподавател, СУ, Маргиналия
11. Доц. Румен Петров – преподавател, НБУ
12. Румяна Таслакова – писател, общественик
13. Христо Христов, издател на сайта decebg. com
14. Мартин Димитров, икономист, народен представител
15. Красен Станчев, икономист
16. Адв. Александър Кашъмов
17. Атанас Славов, бивш министър на правосъдието, народен представител
18. Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“, бивш министър на електронното управление, народен представител
19. Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“, народен представител
20. Атанас Атанасов, бивш председател на ДСБ, народен представител
21. Евтим Костадинов, бивш председател на Комисията по досиетата
22. Марияна Даракчиева, бивш секретар на Комисията по досиетата
23. Екатерина Бончева, журналист, бивш член на Комисията по досиетата
24. Геновева Маркова
25. Стойко Стоянов, гл. редактор на Faktor.bg
26. Корнелия Маринова, бивш кмет на Ловеч
27. Георги Михайлов, историк
28. Арх. Стоян Стоянов
29. Полк. Диман Георгиев
30. Иван Анчев, бивш генерален консул в Чикаго, бивш зам.-министър на МВР
31. Полк. Владимир Миленски
32. Ген. Стефан Димитров
33. Д-р Светлозар Раянов
34. Владимир Владимиров, международен анализатор
35. Валентин Симеонов, историк
36. Проф. Вили Лилков
37. Александър Михайлов, експерт по национална сигурност
38. Люба Кулезич, журналист
39. Адв. Янко Гочев, историк
40. Едвин Сугарев, поет и изследовател
41. Цветан Цветанов, политик, бивш министър на МВР
42. Методи Андреев, председател на първата Комисия за досиетата
43. Мохамед Узункъш, политически затворник, създател и ръководител на най-голямата нелегална организация „Дългата зима“
44. Васил Атанасов Славов, Питсбърг, САЩ
45. Гл. ас. д-р Евлоги Станчев – Институт за балканистика с Център по тракология – БАН
46. Доц. д-р Людмила Миндова – Институт за балканистика с Център по тракология – БАН
47. Гл. ас. д-р Мария Шушарова – Институт за балканистика с Център по тракология – БАН
48. Гл. ас. д-р Делян Русев – СУ „Св. Климент Охридски“
49. Гл. ас. д-р Константин Голев – Институт за исторически изследвания – БАН
50. Гл. ас. д-р Боряна Антонова-Голева – Институт за исторически изследвания – БАН
51. Антоанета Бочурова – сценарист и продуцент
52. Ахмед Юсеин – бивш народен представител
53. Владимир Люцканов – режисьор
54. Гл. ас. д-р Димитър Атанасов – ИЕФЕМ – БАН
55. Доц. д-р Деян Статулов – Институт за изследване на изкуствата
56. Проф. Димитър Вацов – социолог, НБУ
57. Проф. Зейнеп Зафер – преподавател и литературен историк
58. Костадин Бонев – документалист, кинорежисьор
59. Проф. Майя Грекова – социолог
60. Мирослав Севлиевски – анализатор
61. Доц. Светлана Божилова – преподавател, медиен експерт
62. Проф. д-р Стефан Дечев – историк, НБУ
63. Таня Стоянова, изследовател на близкото минало, Нидерландия
64. Стефан Стоянов – Ралин, Нидерландия
65. Д-р Любомир Канов, психиатър, политически затворник от годините на комунизма
66. Нася Кралевска, САЩ, изследовател на комунистическото минало
67. Боян Радойков, дипломат
68. Мила Минева, режисьор
69. Красен Николов, журналист, "Медияпул"
70. Проф. Иво Драганов, кинокритик
71. Мохамед Халаф, журналист
72. Велислава Антонова, журналист, преподавател в УНСС
73. Д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ
74. Весела Казакова, актриса и продуцент
75. Проф. Пламен Павлов, историк
76. Андрей Ковачев, евродепутат
77. Сафие Юрдакул, дъщеря на Алиш Ахмедов, концлагерист в концлагера „Белене“, председател на гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“
78. Лъчезар Заркин, земеделец, син на политическия затворник Георги Заркин, убит от ДС в Пазарджишкия затвор (1977)
79. Касим Дал, политически затворник при комунистическия режим, председател на фондация „Свобода и достойнство“
80. Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма – памет
81. Даниела Беличовска, д-р по българска филология
82. Михаил Вешим, главен редактор на „Стършел“
83. Проф. Георги Касчиев
84. Проф. Евгения Иванова, етнолог
85. Ст. н. с. Антонина Желязкова, османист
86. Роси Калпакчиева, реставратор
87. Проф. Александър Нишков
88. Огнян Минчев, политолог
89. Жаклин Толева, Български демократичен форум
90. Владимир Левчев, поет
91. Архимандрит Никанор
92. Николай Василев, политолог
93. Проф. Дилян Николчев
94. Георги Папакочев, журналист
95. Димитрин Вичев, политически затворник от годините на комунизма
96. Станка Желева
97. Асен Генов, журналист
98. Стефан Тафров, дипломат
99. Проф. Адриана Тафрова - Григорова, СУ " Св. Климент Охридски"
100. Боряна Димитрова, социолог, "Алфа Рисърч"
101. Арман Бабикян, журналист, ПР експерт
102. Луиза Славкова, основател и ко-директор на "Софийска платформа"
103. Венелина Попова, журналист
104. Иво Инджев, журналист
105. Милен Минчев, журналист
106. Румяна Червенкова, журналист, в. "Капитал"
107. Васко Кръпката (Васил Георгиев), рок изпълнител
108. Калин Манолов, журналист
109. Адв. Петър Славов, народен представител в 43-то НС
110. Адв. Петромир Кънчев
111. Адв. Хари Харалампиев
112. Нели Огнянова, медиен експерт
113. Николай Ненчев, бивш министър на отбраната
114. Александър Андреев, журналист
115. Добромир Гюлев, бивш областен управител на Бургас
116. Нели Куцкова, съдия
117. Ясен Бояджиев, журналист, "Медияпул"
118. Ана Динева, журналист-продуцент
119. Бойко Станкуше, журналист
120. Татяна Ваксберг, журналист
121. Димитрина Чернева – докторант, СУ