ОТВОРЕНО ПИСМО ОТНОСНО ПРЕДСТОЯЩОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА КОНСТАНТИНОПОЛСКИЯ ПАТРИАРХ Г. Г. ВАРТОЛОМЕЙ В РИЛСКАТА СВЕТА ОБИТЕЛ

ДО НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ 

ДО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНИТЕ МИТРОПОЛИТИ – ЧЛЕНОВЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ–БП

ОТВОРЕНО ПИСМО

от духовенство, монашество и миряни на Българската православна църква – Българска патриаршия

относно предстоящото посещение на Константинополския патриарх г. г. Вартоломей в Рилската света обител

Ваше Светейшество, Богомъдри и Високопреосвещени архипастири на родната ни Църква,

С чувство на искрена синовна грижа, послушание към Вярата и истинна любов към нашата духовна Майка – Българската православна църква – Българска Патриаршия, пристъпваме към Вас, поставените от Бога духовни пастири, по повод взетото решение на Св. Синод от 26 юни 2026 г. за визита на Константинополския патриарх Вартоломей в Рилската света обител в деня на всебългарския празник на преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски Чудотворец – 19 октомври 2026 г., във връзка с юбилейните „1150 години от рождението и 1080 години от успението на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец – небесен покровител и закрилник на българския народ“.

Водени от страх Божий и духовна тревога за опазването на чистотата на светото Православие в родната ни Църква, дръзваме да изразим пред Вас смущението и съблазънта, поставяща на изпитание нашата християнска съвест. Повод за това е публично обявеното решение в Рилската света обител да не бъдат поканени Предстоятелите на всички поместни Православни църкви, нито дори представителите на древната Пентархия (към които би могъл да бъде причислен и новоизбраният грузински патриарх Шио III), каквото изисква традиционният църковен протокол и както се е случвало десетилетия наред. Вместо това е взето решение да бъде поканен единствено Константинополският патриарх Вартоломей, за когото е предвидено да предстоятелства празничната света Евхаристия на 19 октомври в съборния храм на Рилската света обител.

С голяма духовна болка следим зачестилите публични изявления на Константинополския предстоятел през настоящата 2026 г., които влизат в тежък догматичен и каноничен разрез със Свещеното Предание на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква. По-конкретно, обръщаме внимание на словата му, произнесени във Вилнюс (8 юни 2026 г.) и в Будапеща (4 септември 2026 г.), в които се пропагандира нова еклезиология, целяща открито премахване на догматичните граници, въвежда се пагубната концепция за „юридически икуменизъм“ и се легитимират римопапистките заблуди, при пълно игнориране липсата на покаяние от страна на Рим. (Пълен списък с догматичните отстъпления в тези слова е приложен в Приложението към настоящото писмо).

Тези отклонения не са изолиран случай, а част от дългогодишна апостасия, която отдавна надхвърля рамките на християнския икуменизъм и преминава в открит междурелигиозен синкретизъм. Православното съзнание помни с болка изказванията през годините, в които истината на Евангелието се приравнява с други религии, а нехристиянски мистични опитности (като прословутата концепция за „лъчезарната пустота“) се възхваляват като легитимен духовен път, с което директно се потъпква Първата Божия заповед и се отправя хула към Духа Светаго.

Не можем да отминем с мълчание и факта, че същият предстоятел самочинно нахлу в чужда канонична територия и легитимира разкола в Украйна чрез издаването на т.нар. „томос“ през 2019 г. Този дълбоко антиканоничен акт, извършен против волята на многомилионния православен народ в страната, отвори рана в цялото световно Православие. Вече седма поредна година той служи като оправдание за безпрецедентни гонения срещу каноничната Украинска православна църква – насилствено заграбване и запалване на храмове, поругаване на светите мощи в Киево-Печерската Лавра, хвърляне в тъмници на изповедници-архиереи и подлагане на духовенството, монашеството и миряните на тежък физически и административен терор от страна на светската власт с цел окончателното унищожаване на УПЦ.

Ваше Светейшество, Богомъдри Владици,

Свещеното Предание на нашата света Църква строго разграничава пастирското снизхождение (икономия) от догматическата строгост (акривия). За канонични и административни нарушения църковната власт може да приложи снизхождение, но когато става въпрос за спасителните догмати на вярата, компромисът е немислим и е равносилен на отпадане от Тялото Христово. Догматите не подлежат на дипломация – те са границите на самото ни спасение.

Ние, Вашите духовни чеда, помним с дълбока признателност и духовна радост историческото Становище на Светия Синод на БПЦ-БП от 15 ноември 2016 г. относно Критския събор. Тогава Вие съборно и боговдъхновено осъдихте икуменизма, постановявайки категорично, че „вън от Светата Православна църква няма други църкви, а единствено еретически и разколнически общности“. 

Днес обаче сме изправени пред страшния парадокс: архиереят, когото каните да предстоятелства светата Евхаристия в сърцето на България, е главният архитект на същата тази икуменическа ерес, която Вие тъй достойно осъдихте. Неговото учение е директно отрицание и потъпкване на Вашето собствено изповедническо Становище от 2016 г., което проличава недвусмислено в следните контрасти:

• Първо: Светият Синод изповядва Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква, а патриарх Вартоломей проповядва ереста за „Разделената Църква“. Докато Вие ясно постановихте, че вън от Православието няма църкви, във Вилнюс Константинополският предстоятел говори за „агонията на разделеното християнство“ и „рани върху тялото на Църквата“, приравнявайки инославните към Тялото Христово.

• Второ: Светият Синод пази границите на вярата, а патриарх Вартоломей иска тяхното разрушаване. Докато Българската църква ревностно защити догматичните определения в Крит, патриарх Вартоломей нарече тази спасителна светоотеческа ревност „стерилно изповедно окопаване“ и призова за отказ от „сигурността на догматичните граници“.

• Трето: Светият Синод пази Православната догматика, а патриарх Вартоломей легитимира Ватикана. Осъждайки икуменизма, Вие застанахте зад учението, че без истинна вяра няма благодатно общение. В противовес, в Будапеща патриарх Вартоломей лансира гибелната идея за „юридически икуменизъм“ и изрази „дълбоко удовлетворение“ от възстановяването на титлата „Патриарх на Запада“ за Римския папа, въпреки че Ватиканът не е отхвърлил нито една от своите ереси.

• Четвърто: Светият Синод изповядва Христа като единствен Път, а патриарх Вартоломей утвърждава всерелигиозния синкретизъм. Вие, нашите архипастири, неизменно следвате непоклатимото апостолско правило, че няма друго име под небето, чрез което да се спасим, освен Името на Иисус Христос (Деян. 4:12). В рязък контраст с това, отстъпленията на Константинополския предстоятел отдавна надхвърлят дори рамките на християнския икуменизъм, преминавайки в открит религиозен синкретизъм. Православното съзнание помни с болка изказванията през годините, в които спасителната истина на Евангелието се приравнява с други религии, а нехристиянски мистични опитности (като концепцията за „лъчезарната пустота“) се възхваляват като легитимен духовен път. Участието му в синкретични молитвени събрания и приписването на Божествено достойнство на иноверни учения е пряко потъпкване на Първата Божия заповед. Според светоотеческото учение, подобно смесване на Светлината с тъмнината не може да бъде оправдано с църковна дипломация, тъй като представлява тежка форма на хула срещу Духа Светаго.

Свещените канони, завещани от светите Апостоли, утвърдени от Светите Вселенски събори и запечатани с Духа Светаго, са непогрешимият ориентир за опазване на нашата вяра. Молим най-смирено и почтително, с мирен дух да припомним следните постановления на църковното право, които са стража, предпазваща църковната ограда от разколи и ереси:

• 45-то Апостолско правило категорично постановява: „Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, да се отлъчи; а ако им е позволил да вършат нещо като служители на църквата, да бъде низвергнат.“

• 46-то Апостолско правило допълва: „Епископ или презвитер, който признае кръщение или жертва на еретици, заповядваме да се низвергне. Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?“

• 15-то правило на Двукратния (Константинополски) събор пък не само оправдава, но и похвалява онези, които се ограждат и прекъсват църковно общение с предстоятел, който публично проповядва осъдена от Светите събори и Отци ерес, предпазвайки по този начин Църквата от разцепление.

Светата Литургия не е просто тържествен ритуал; тя е Тайнство на съвършеното единство във Вярата. Свещеният възглас „Да възлюбим един другиго, та в единомислие да изповядаме...“ изисква абсолютно съгласие в догматите – съгласие, което е несъвместимо с проповядваните от Константинополския предстоятел заблуди. 

С оглед на тази свещена същност на Евхаристията и припомнените боговдъхновени правила, съслужението и оказването на първочестие на архиерей, който открито и последователно изповядва икуменически и синкретични възгледи, представлява тежка съблазън за верния народ Божий в България. Поради това неговото присъствие на настоящия всебългарски празник би се възприело не просто като проява на гостоприемство, а като умишлено предизвикана съблазън и смут, с мълчаливо и безропотно канонично легитимиране на неговите догматични отстъпления. Нима истинската християнска любов към съгрешаващия не изисква той да бъде изобличен и призован към покаяние, а не утвърждаван в своята заблуда чрез съвместно служение пред Светия Престол с думите „Христос посред нас“?

Настоящото писмо молим да бъде възприето като сърдечен вопъл от дълбините на душите на поверените свише Ваши верни духовни чеда, които смирено и с болка Ви призовават да защитите Христовото стадо от създадената опасна съблазън и духовна проказа. Умоляваме Ви с висотата на архипастирската Ви власт и преосвещена мъдрост на основание заявленията в Будапеща от 4 септември и предшестващите две във Вилнюс от 8 юни 2026 г. и Истанбул от 29 юли 2025 г., да преразгледате своето решение Константинополският патриарх Вартоломей да предстоятелства светата Литургия на свещения за всеки българин Отчов ден в Рилската света обител, тъй щото да се запази неповреден мирът и единството в Българската православна църква и да изпълним на дело Завета на св. Йоан Рилски Чудотворец:

„Ако ли пък се намери някой измежду вас, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага изведете изсред вашето събрание, за да не се обърне на живеница, по думите на Апостола, та да не се разпространи злото между добрите, и „да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина”. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива има да се явят. За тях Христос предсказва, думайки: „Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат”. Поради това и вие се пазете от такива, чедца, и не ги допущайте да живеят помежду ви, но ги прогонвайте далеч от себе си, както пастирът прогонва краставите овци от чистото стадо.“

Вярваме, че по молитвите на св. Йоан Рилски Чудотворец Духът на Истината ще съизволи да ръководи БПЦ във всяко Ваше решение за благото на светото Православие!

Въздигайки молитви към Всеподателя Бога да Ви просвети и вдъхнови да пребъдете достойни и правоправещи архиереи, просим Вашите свети молитви и първосветителски архипастирски благослов, като оставаме верни в Христа чеда.

Целуваме светите Ви десници!

Духовенство, монашество и миряни на Българската православна църква – Българска патриаршия

ПРИЛОЖЕНИЕ

Към Отвореното писмо на духовенство, монашество и миряни от БПЦ-БП

ИЗЛОЖЕНИЕ на догматичните и канонични отстъпления в публичните слова на Константинополския патриарх г. г. Вартоломей през 2026 година, съпоставени със светоотеческото учение на Православната църква

С дълбока скръб и будна християнска съвест предоставяме на Вашето високо архипастирско внимание систематизиран преглед на тезите, изразени от Константинополския предстоятел в двете му ключови слова през настоящата година, които намираме за дълбоко несъвместими със Свещеното Предание:

ЧАСТ I: ОТНОСНО СЛОВОТО ВЪВ ВИЛНЮС (8 юни 2026 г.)

1. Подмяна на догматичните причини за Великата схизма с геополитика: Твърдението, че отпадането на Рим е следствие от превръщането на богословието в „държавна идеология“ и „църковна геополитика“, обезценява подвига на Светите отци-изповедници. Същите ясно свидетелстват, че причината е отстъплението от Истината чрез ереста Филиокве и властолюбивия папски примат.

2. Изповядване на ереста за „Разделената Църква“: Употребата на изрази като „агонията на разделеното християнство“ и „рани върху тялото на Църквата“ е проповед на осъдената „Теория на клоните“. Според Никео-Цариградския символ, Църквата е Една и Неделима; еретиците отпадат от Нея, но Тя самата не се разделя.

3. Омаловажаване тежестта на ереста: Свеждането на догматичната заблуда до обикновена „болест“ и призивът за съвместно „изживяване на болката“ подменя православното разбиране за покаянието като единствен лек за отстъплението от вярата.

4. Похулване на светоотеческата ревност: Наричането на защитата на Православието „стерилно изповедно окопаване“ и призивът за премахване на „догматичните граници“ са пряка атака срещу оградата на словесното Христово стадо.

5. Отричане на православната еклезиология: Заявяването, че отказът от общение с инославни (което е изрично изискване на Свещените канони) представлява „отричане на истината“ и „инвалидизиране на вярата“, е равносилно на обвинение в грях към спазващите съборните определения на Църквата.

6. Модернистичен релативизъм: Твърдението за отделяне на „ядрото на Евангелието“ от „историческите форми“ създава опасна предпоставка догматите от Вселенските събори да бъдат третирани като преходни човешки формулировки, подлежащи на ревизия.

7. Оправдаване на неканоничния акт от 1965 г.: Възхваляването на самочинно „вдигане на анатемите“ между патриарх Атинагор и папа Павел VI (извършено без покаяние от страна на Рим) и приписването на „догматично самодоволство“ на православните ревнители.

8. Екологичен синкретизъм: Опитът за подмяна на спасителната църковна мисия със секуларен еко-активизъм, наричан „общ кален аналой“ за всички деноминации.

9. Проява на „Източен папизъм“: Потъпкването на съборността чрез опити за еднолично администриране над цялата Църква, което е видимо както в риториката, така и в неканоничното навлизане в чужди юрисдикции.

ЧАСТ II: ОТНОСНО СЛОВОТО В БУДАПЕЩА (4 септември 2026 г.)

1. Отричане на охранителната роля на каноните: Заявяването, че църковните правила не са „юридически стени“, разделящи светата Църква от инославните и външния свят, а икуменически инструмент, обезсмисля тяхното боговдъхновено предназначение да пазят Истината от заблудата.

2. Въвеждане на пагубния „Юридически икуменизъм“: Изграждането на центрове за изнамиране на правни и академични компромиси с цел обединение подменя единствения истинен път – пълното завръщане на римокатолиците и протестантите към светоотеческата догматика.

3. Лъжовно възстановяване на папския примат по чест: Безкритичното утвърждаване на Римския епископ като „наследник на Петър“ и „пръв по чест“ игнорира факта, че след отпадането си в ерес, според св. Марк Ефески и всички свети отци, папата губи това условно първенство.

4. Манипулативно изопачаване на светоотечески текстове: Използването на израза на св. Игнатий Антиохийски за „председателстващата в любовта“ като оправдание за институционален примат, докато изразът касае милосърдието на местната римска общност в древността.

5. Илюзорно възраждане на Пентархията: Приветстването на възстановената титла „Патриарх на Запада“ за папа Франциск създава лъжливото впечатление за преодоляване на схизмата чрез административни жестове, докато папските ереси (вкл. за „наместник Христов“) остават непокътнати.

6. Институционализиране на религиозния синкретизъм: Насърчаването на съвместно богословско „търсене на истината“ с представители на всички конфесии и религии противоречи на основния догмат, че Православната църква вече притежава Пълнотата на Богооткровената Истина.

Макар посочените примери от тези две слова съвсем да не изчерпват всички догматични отклонения на Константинополския предстоятел през годините, те служат като недвусмислено доказателство за неговата трайна и последователна апостасия от Светото Православие.

Предоставяме горното изложение на Вашето богомъдро архипастирско разсъждение, просейки Вашата защита за Христовото стадо, водени единствено от дълг към Истината и страх Божий за чистотата на Светото Православие.

гр. София

13 септември 2026 г.