ДА СПРЕМ УБИЙСТВАТА НА ЦЕННИ ВИДОВЕ В ДИВАТА ПРИРОДА!
Петиция за незабавни действия за изменение и допълнение на Наказателния Кодекс в т.ч. - завишаване на наказанията за престъпленията против дивата природа и защитените видове животни; инкриминиране на противозаконното използване и поставяне на отрови, отровни вещества и опасни субстанции в дивата природа, и осигуряване на възможност за ефективно разследване и наказване на тези престъпления.
ДО: ПРЕЗИДЕНТ НА Р БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА Р БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р БЪЛГАРИЯ
ПРЕДСЕДАНЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОС
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Уважаеми госпожи и господа,
ДА СПРЕМ УБИЙСТВАТА НА ЦЕННИ ВИДОВЕ В ДИВАТА ПРИРОДА!
Според доклади на световно признати природозащитни организации, в т.ч. и WWF - за по-малко от петдесет години планетата е загубила над 68% от дивите си животни, като се отчита, че ключов фактор за това са престъпленията срещу дивата природа, които имат огромно въздействие не само върху околната среда, но и върху човешкото здраве - като предизвикват силен отрицателен ефект върху живота на планетата, водят до намаляване на биологичното разнообразие, а често и до пълното изчезване на някои европейски животински и растителни видове.
В тази връзка, в страните-членки на Европейския съюз (ЕС), а и международната общност като цяло, борбата срещу престъпленията в дивата природа се приоритизира, като активно се работи за укрепването на съществуващите правила за защита на околната среда, в т.ч. и чрез наказателното право.
С въвеждането на ДИРЕКТИВА 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно защитата на околната среда чрез наказателно право (Директива 2008/99/ЕО) бе утвърден механизъм за противодействие срещу най-тежките престъпления в дивата природа и се повиши осведомеността относно престъпленията срещу околната среда и дивата природа.
През 2024 г. е приета и нова ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1203 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право и за замяна на Директива 2008/99/ЕО и Директива 2009/123/ЕО, която криминализира най-сериозните случаи на увреждане на околната среда (като ги определя като «екоцид»), и която предвижда тежки наказания (включително лишаване от свобода) за престъпленията, включени в Директивата. Регулацията е договорена през ноември 2023 г. и след приемането й страните-членки имат две години да я въведат в националните си системи.
По отношение на престъпленията срещу дивата природа в Р България от десетилетия се наблюдава необходимост от координирани междуинституционални действия за предотвратяване на незаконните действия в дивата природа (представляващи нарушения и/или престъпления по смисъла на действащата нормативна уредба) - особено в защитени територии и зони, където има данни за провеждане на незаконни дейности, като например: увреждане на защитени природни местообитания; бракониерство, улов и отровителство на защитени видове диви животни и т.н.
Във връзка с необходимостта от превенция и борба с тези престъпления през 2021 г. министъра на околната среда и водите утвърди „Национален план за действие за борба срещу незаконното използване на отрови в дивата природа 2021 – 2030 г.“, а през 2023 г. (със заповед на министъра на вътрешните работи) е създаден и специализиран сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“ в отдел „Икономическа полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР.
Въпреки това обаче, са налице множество преписки, които приключват със „спиране“ на наказателното производство по образуваните досъдебни производства (бел.: на основание чл. 244, ал.1, т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/) с мотив, че: „Въпреки проведените оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия, извършителят на престъплението остава неразкрит“.
За последните по-малко от десет години, в резултат на престъпни посегателства срещу дивата природа, сме изгубили над 100 екземпляра от ценни видове, като едни от най-емблематичните случай са:
- умъртвяване на повече от 30 птици (цялата колония на белоглав лешояд /Gyps fulvus/) в района на Креснеското дефиле – в резултат на поставянето на отровна примамка за вълци (2017 г.) ;
- умъртвяване на повече от 15 белоглави лешояда и 1 скален орел /Aquila chrysaetos/ в района на гр. Своге - отново в резултат на незаконно използване на отрова/отровна примамка (2019 г.)
- отравяне на 11 белоглави лешояди (2025 г.)
- прострелян 1 черен лешояд /Aegypius monachus/ в района на с. Женда, общ. Черноочене, обл. Кърджали (2020 г.)
- умъртвяване на 2 черни лешояда (2021 г.)
- умъртвяване на 4 четири черни лешояда край Котел – отново в резултат на поставена отровна примамка (2022 г.)
- прострелян 1 черен лешояд в района на Омуртаг (2025 г.)
- отровени 4 египетски лешояда /Neophron percnopterus/ (2020 г., 2025 г.)
Черната статистика се допълва и от последния случай (от 10.01.2026 г.), когато отново в резултат на поставена отровна примамка са умъртвени 6 черни лешояда и 1 белоглав лешояд…
Не са малко и случаите на бракониерски посегателства – улавяне/убиване на защитени животни (напр. посегателството, извършено в НП „Централен балкан“ върху екземпляри от вида дива коза /Rupicapra rupicapra/, което също остава неразкрито към момента); ограбване на гнезда на птици; бракониерски сечи; незаконната търговия/трафик със защитени видове (бел.: както в страната, така и в международен аспект); престъпления срещу защитени зони и защитени територии; престъпления срещу защитени местообитания и т.н. Голяма част от тези престъпления също остават неразкрити…
Горното недвусмислено сочи, че е налице системен проблем във връзка с разследването по наказателни производства, касаещи престъпления против природата.
Често въпреки извършените оперативно-издирвателни мероприятия не се стига до разкриване на извършител поради което, образуваните наказателни производства биват спирани - с вероятността да останат „спрени“ в периода до изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване.
В други случаи, въпреки вероятността да бъде открит извършител, Прокуратурата преценява, че „не са налице достатъчно данни за образуване на наказателно производство“…
Следва да се има предвид, че подбраните примери са показателни, тъй като илюстрират проблем, който обхваща повече от един аспекта – касае се за престъпления, които представляват немаловажен случай – по чл. 278д от НК; посегателството се отнася до екземпляри от видове от европейски и световно застрашени диви гръбначни животни, и не на последно място – при които е налице създаване на условия/пряка и непосредствена заплаха за човешкото здраве и живот.
Освен това, нанесена е вреда не само на българската природа, но и на европейското биологично разнообразие. Описаните по-горе деяния поставят в риск и разходването на европейските средства от програма „ЛАЙФ“, тъй като се компрометират дейностите по възстановяването на посочените по-горе видове в българската природа. Тези дейности са свързани с дългогодишно проучване, планиране и множество усилия на учени, специалисти и доброволци, и имат значителна консервационна роля – в европейски и световен план.
За да се противодейства по-ефективно срещу незаконните действия/посегателства срещу дивата природа и нейните компоненти са необходими, както изменения в нормативната уредба, така и промени – свързани с организацията на работата/дейността на компетентните органи.
Във връзка с горното се обръщаме към Вас с искане за спешни действия и мерки.
НАСТОЯВАМЕ ЗА СЛЕДНОТО:
1. Да бъде актуализирана действащата нормативна уредба на престъпленията в Особената част на НК - Глава осма, Раздел І, чл. 278г и чл. 278д – чрез завишаване на предвидените наказания, с цел осигуряване на адекватна наказателно-правна защита и по-ефективно противодействие срещу незаконните действия/посегателства срещу дивата природа и нейните компоненти.
2. Да бъде инкриминирано противозаконното използване/поставяне на отровни вещества и опасни субстанции в дивата природа, с цел - да се ограничи причиняването на смърт, тежко или трайно увреждане на екземпляр от защитен вид от дивата фауна.
3. Да се осигури нормативна възможност за участие на компетентните/заинтересованите Институции, органи и/или Организации в наказателни производства, касаещи незаконните действия/посегателства срещу дивата природа и нейните компоненти.
4.Да се осигури нормативна възможност за ангажиране на административно-наказателна отговорност от организациите, които осъществяват дейности по стопанисване и управление, опазване и ползване на дивеча, както и в случаите на установено бракониерство на територията на ловно стопанство.
5. Да се задълбочи сътрудничеството между МВР, МЗХ и МОСВ, включително чрез подписване на СПОРАЗУМЕНИЕ между МВР, МОСВ и МЗХ, с което да бъдат създадени благоприятни условия за подобряване на координацията и ефикасността при взаимодействието между органите на страните по споразумението, и да се утвърди МЕХАНИЗЪМ за превенция, контрол, административнонаказателна дейност и/или разследване на нарушения и/или престъпления против околната среда, дивата природа и животните.
6. Да се планира увеличаване на капацитета на сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“ към отдел „Икономическа полиция на ГДНП при МВР.
Предлаганите изменения и допълнения в нормативната уредба да бъдат обсъдени в спешен порядък в контекста на Директива (ЕС) 2024/1203 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на околната среда чрез наказателно право и за замяна на директиви 2008/99/ЕО и 2009/123/ЕО - за чието транспониране в националното законодателство в момента работи специално създадена Работна група към Министерство на правосъдието.
Подписваме се с вяра в отговорността на институциите!
Адв. Емилия Тончева – юрист и еколог, Зам.-министър на околната среда и водите (2021 г.)
Мирослава Петрова – граждански активист, народен представител в 47 и 49 Народно събрание
адв. Емилия Тончева и Мирослава Петрова Свържете се с автора на петицията