Училището - щастливи деца, здрави учители и доволни родители!

За нашите деца носим отговорност ние.В последно време само ги прехвърляне и най-важното за което питаме е "Дали са яли".Това не е най-важното,хора.Никой не се интересува как се чувстват децата ни,когато ги изпращаме болни в ДГ,когато изкарват 8 -12ч от денонощието с още поне 20 деца(опитайте се вие да сте в помещение 12 ч ежедневно с 20 човека,постоянно говорещи или заемащи личното Ви пространство,а за разкош бъдете и най-малкото хремави и кашлящи).
Успех в борбата.Ще го има,ко сме заедно-учители,родители,лекари,работодатели,защото всичко е свързано.

За!

Благодаря за тази възможност да подкрепя петицията. Крайно време е да се направи нещо в тази посока.

Straxotno nachinanie!

Аз съм учител в детска градина и родител на бъдеща първокласничка и дете във втора група на ДГ.Имам поглед и от двете страни на бариерата.Имам и много познати с деца със СОП ,които също биха се включиши и помогнали,защото децата им са измежду най-засегнатите в таз форма на образование.Поемам ангажимент при последващи действия да помагам с каквото е необходимо.Подписах и разпространих петицията.

Свързващото звено между ученика и учебника е учителят. Такава е логиката на учебния процес. Учителят е най-важната фигура в него. Той води, подкрепя, въвежда децата в света на знанието. Той трябва да ги мотивира, да ги научи как да учат и да анализират, а не - просто да ги принуждава да наизустяват стихотворения, факти, дати, имена, формули, теореми, и други важни неща.

Комбинацията от добър учител и добър учебник води до отличен резултат, тази от добър учител и слаб учебник също води до добър резултат, комбинацията от слаб учител и добър учебник - до слаб резултат, а комбинацията от слаб учител и слаб учебник води до катастрофален резултат.
Затова най-важни са качествата на учителя, а не - качествата на учебника.

Ако ученикът надмине нивото на своя учител, имаме прогрес. Ако ученикът достигне до нивото на своя учител, имаме застой. Ако ученикът е под нивото на своя учител, имаме регрес.

Както по всяка друга наука, има учебници и по история.

Но, ако е без съмнение кои са трите атома в молекулата на водата (Н2О) или сборът от 2+2, или пък, че мозъкът на мъжете е по-тежък от този на жените, то в областта на историята нещата рядко могат да бъдат ясни, еднозначни, оконателни и категорични.

От една страна - защото историята се пише от победителите.

От друга - защото тя често се направлява от силните на деня.

От трета - винаги има възможност някакава археологическа находка или някаква нова информация, изскочила от древен ръкопис или от средновековна книга, скрити в прашна библиотека, да подскаже нещо, коренно да промени известната до този момент историческа картина на миналото.

От четвърта - всяко ново поколение прави свой прочит (т.е. - свое тълкуване) на миналото.

#131: Н. Бояджиев - За учителя, ученика и учебника

Добре е написано. Бихме добавили -  За всяко дете се намира подход, ако учителя има любов към детето.

#132: ISTORIK - Още една забележка относно учебниците

Свой прочит се прави от учители свободни по дух и търсещи истината.

Останалите следват сляпо, без да мислят учебника.

Невъзможният учебник се отхвърля от новото поколение, без да иска да прави прочит.

Там където липсва истината няма читатели.

#25: - Училището - щастливи деца, здрави учители и доволни родители!

Промяната в образованието трябва да включва и промяна в храненето -децата да имат здрави и жизнени тела, които да изпълнят с положителни емоции и светли мисли. За това е необходимо:

1. В училищните столове и лавки да се предлага ( "жива храна)" поне 50% -плодове, зеленцучи, ядки, семена, горещ чай.

Сегашната картинка е покъртителна - вървят децата по коридорите и преживят мазни тестени закуски, естествено половината отиват в кошовете. Но нямат избор - нищо друго не се предлага. Родителите са заети и неосведомени, за да им приготвят нещо, което действително да нахрани тялото им.

2. Децата да участват в отглеждането на плодове, зеленчуци, засяване на лимец, събиране на билки и в приготвянето на храната.

Преди повечео от 10 год в училищния двор на нашето училище засяхме плодни дръвчета. Някои се унищожиха, а други вече родиха първите череши. Какъв ентусиазъм обхваща децата сами да си изберат дръвчето от пазара, да го засеят, поливат, окопават. Това е един урок чрез правене, чрез действие. Децата са щастливи, доволни, чувсват се значими.

Есента засяхме лимец, който вече е готов да се ожъне. На децата им харесва да ядат семенцата сурови, защото са много меки. Пробвайте и наблюдавайте промените, които стават с децата! Ако някое училище желае да продължи нашия почин и да си засее лимец, сме готови да предостовим семана.

3. Да се промени отношението към храненето като съзнателен процес, с благодарност към храната. Когато храната е "жива" тя се възприема и като аромати, цветове и сокове. Това може да стане чрез интересни игри и занимания сред природата, рисуване, конференции, срещи и др.

Гинка Младенова

 

Силно се надявам вашата инициатива да успее да промени нещо - повече спорт, изкуства и здравословни занимания сред природата с учители -творци/професионалисти/. Това се опитвам да постигна вече 16 години като художник,работещ с деца,въпреки ограниченията на образователната система.Радвам се, че и други вярват, че образованието е двустранен творчески процес,защото съм демотивирана и готова да се откажа.Съмнявам се , че промяна в системата и методиката на преподаване ще се случи в България- твърде много хора имат полза от старата- учебници, нормативи,които крепят работни места и европейски проекти от които текат пари.

#136: -

От нас зависи да не се съгласяваме повече със случващото се.

Не се съмнявайте, че ще успеем!

Дано не остане само едно добро пожелание! Системата на българското образование има спешна нужда от промяна,но не виждам откъде ще дойдат тези учители-будители и мисионери,защото настоящите просто доживяват кротко до пенсия(не всички,за щастие,но много)За да дадат качествено и полезно образование и знания,самите те имат нужда от постоянно опресняване и обогатяване на знанията и уменията си.

(y)

Podpisah s goliamo udoviolstvie !

#138: -

Има учители, които въпреки всичко работят за доброто на децата и те стават все повече. Много им е трудно, но са успяли да съхранят любовта си и да си свършат работата, колкото и системата да не им позволява и не ги цени. Поклон пред тях.

Има и много учители, които са напуснали системата, за да се съхранят и се развиват независимо от нея - сугестопеди, валдорфски учители, монтесори - учители. За наша радост и те стават  все повече. те са новаторите.

Болшинството от учителите не ги е грижа как се чувстват децата, не искат да се занимават със ,, глупости,, предпочитат да работят толкова, колкото  им се  плаща. При тях децата са оставени сами да учат уроците,  да зубрят  заедно  с всичките  грешки  в учебниците, с родителите си. Принудени са да плащат и за частни уроци.

Когато се промени заплащането- не на годишен стаж и брой дипломи и квалификации, а се започне заплащане според процента успешно завършили ученици, изпитвани от независими организации, тогава българският инертен учител или ще се откаже, или ще се промени и ще бъде полезен на учениците си.

В Англия на много места  плащат  само за преминали ученици. Какво правят  и как го правят учителите системата не я интересува - важно е децата да си вземат изпитите и да учат.

В България е по-важно да имаш присъствие и да спазваш последователността на уроците по безсмислените планове. Как учат децата, колко учат, дали въобще учат се оказва  проблем на деца и родители. Това не било проблем на учителите и на системата. Учителите нямали нищо общо с оставащите деца.

Вярно е, че работят при непосилни условия, НО или се отказват защото никой не може да се справи с 30 деца сам ИЛИ се борят за правата и условията си на труд,  ИЗИСКВАТ нормални условия,  при които има полза и смисъл тяхната професия, има резултат и той е - добре обучавани деца.

Не можеш да се правиш, че работиш само, за да има какво да ядеш. Тази професия - Учител не може да си позволи този лукс. Работи се със жива материя - детските главици.

Всички чуваме редовно ,, Аз не мога с фуния да му налея в главата материала. Да си научи урока!,, Ако кажеш това в Англия на обществено място, ще те лишат от учителски права десет живота напред.

По света намалят домашните и ученето в къщи. То почти на 100% е заменено от училището.

При нас все още децата стоят с майки и баби по нощите да учат... По пет домашни и т.н

Ако едно дете не е усвоило материала в училище  - Училището е безпредметно за него! Фактите говорят. Купуват си извинителни бележки и не ходят на училище. И децата са абсолютно прави. И те не искат да си губят времето!

В кой  век живеем?

Ние сме страната на контрастите. И учителите не правят изключение - или се раздават или не ги интересува.

Вторите, правилната система ще ги изхвърли на улицата, а на първите ще се отблагодари, така както не могат да си представят. Добрите учители сега са подтискани, а  бездарните тровят живота на децата.

Системата трябва да се промени в полза на работещите с любов учители, да ги обезпечи за труда им, така, както заслужават.

Ще стане. Неизбежно е!

Въпросът е - Защо директори, родители и  учители не се обединяват за доброто на децата и не търсят промяна? Колко още поколения ще затрием, докато разберем, че не сме един срещу друг, а сме от едната страна и заедно трябва да се грижим за децата си?

Детската градина не е училище! Да се изисква от учители и деца да покриват нормативи и ненужни програми е престъпление спрямо детската природа!

Прекрасно! Колко много истини сте казали и как добре сте формулирали какво трябва да се направи за да се промени тази система. Одобрявам, подписвам и разпространявам.

За ново училище за всички деца.

Благодаря за решителността и смелостта за промяна в Образованието !!!

за първи път виждам толкова грамотно и научно обоснована петиция,без нито една правописна грешка.поздравявам Ви за това и се моля един ден наистина и аз да мога да преподавам в такива училища.

''По света намалят домашните и ученето в къщи. То почти на 100% е заменено от училището.'' Според нас домашните и ученето в къщи са задължителни. Знаем образованието в САЩ и Канада, нащите деца, учиха по това 'образование' - всичко в училище- и не работеше. В училище може да усвоиш базата на материала, около 40-50% от материала, но другата работа се върши на спокойствие и след като си отпочинал, в къщи. Ние имахме чудесно образование, където учехме до обвд, след това почивахме и учехме след обяд в къщи, някои оставаха и след обяд на занималня. Това учене само в училище прилича много на учене за изпит само по време на лекциите, без допълнителна подготовка в къщи. Разбира се, там беше същата процедура - усвоявахме около 30% от материала или скелета на въпроса и след това, когато се готвехме за изпит, беше много по-леко и резултатно. Също така смятаме, че изпитването на дъската е много важно и полезно за децата - дава им самочувствие да говорят пред хора, да се учат да се изразяват правилно, да не се притесняват, това им помага
за по-лесно социализиране и става по-естествено, в по-ранна възраст. В САЩ има студенти и вече големи хора, които се притесняват да говорят пред хора..Трябва да се правят промени, но разбира се да не се изхвърлят хубавите неща, които имахме в миналото (преди 25-30 год). А те съществуваха;) (интересно, защо сега са ги махнали). Когато разказваме на наши интер приятели/колеги какво сме учели и каква е била организацията на нашето училище те мислят, че сме учили в накакво скъпо, елитно училище:))). Успех на петицията, ние също я подписахме. Нека, също така, да се използва опита на нашите добри пенсионирани учители, те могат много да помогнат:)

#4: - Re:

Моето лично мнение е че образованието може да бъде частен бизнес. Най-важното като при всеки бизнес (въобще каквато и да е организация) обаче е кой го управлява и по какъв начин. Ако хората, които инвестират (възпитават правилно) в подобно начинание споделят подобни идеи и възгледи - защо не?! Има много частни детски градини, езикови школи и университети, които са на много по-високо ниво от държавни такива. В тях (частните) често се работи в групи с по-малко учащи, с индивидуален подход и повече отделено време за всеки един от тях. И ако един преподавател в едно частно училище има много по-добри условия за работа и е по-добре платен, вероятността той да бъде по-мотивиран и внимателен е много по-голяма.

#133: Димитрина Ангелова - Re: За учителя, ученика и учебника

Наистина това е едно от най-важните неща - учителят / преподавателят да обича по някакъв начин своите ученици / студенти (както разбира се и дисциплината, която преподава) или най-малкото да ги уважава, т.е. да е загрижен за тях и тяхното бъдеще. Защото все пак думите "любов" и "обич" по-често ги употребяваме когато става въпрос за нашите собствени деца...

Бог да благослови начинанието!!!!!!!