Петиция за запазване на оригиналния вид на бившия концлагер „Белене“ – публична държавна собственост – и отнемане на правото на управление на имота от община Белене поради неизпълнение и подмяна на ре

ДО 
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н РУМЕН РАДЕВ                         

ПЕТИЦИЯ
за
Запазване на оригиналния вид на бившия концлагер „Белене“ – публична държавна собственост – и отнемане на правото на управление на имота от община Белене поради неизпълнение и подмяна на решение №70 от 26.01.2017 г. на Министерския съвет за изграждане на парк-мемориал с предвидени дейности по реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник в 5-годишен срок

УВАЖАМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Като висш ръководител на изпълнителната власт, която отговаря за публичната държавна собственост, подписалите тази Петиция настояват да се запази оригиналният вид на единствения съхранен в България сграден фонд на бивш концлагер от периода на тоталитарния комунистически режим – концлагера „Белене“ на дунавския остров Персин.

С решение №70 от 26.01.2017 г. Министерският съвет е предоставил мястото на бившия концлагер, което е публична държавна собственост, за управление за срок от 5 години на община Белене за изграждане на парк-мемориал, включващ „реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник“ и поддържане на понтонния мост към остров Персин. В решението е подчертано, че „при нереализиране на предвидените дейности по реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник в продължение на 5 години от предоставянето на имота правото на управление се отнема от община Белене“. Същите условия са залегнали и в договор №ДС-246/31.01.2017 г. между областния управител на Плевен и кмета на община Белене, подписан според изискването на министерското решение.

Правото на управление на мястото на бившия концлагер „Белене“ е изтекло през януари 2022 г. Община Белене не е изпълнила нито една от възложените ѝ дейности. Не е поддържан понтонният мост, не са реновирани предоставените оригинални сгради от третия период (1984-1987) на концлагера „Белене“, не е построен паметник. Рушенето на сградите продължава и до днес, като много от тях са допълнително увредени в резултат на нерегламентирани стрелби, следите от които могат да се видят с просто око, картина, която допълнително стресира и травмира особено оцелелите концлагеристи, когато посещават бившия концлагер.

Показателно е, че община Белене, представлявана от кмета г-н Милен Дулев, не е водила кореспонденция по изпълнението на решението с Министерския съвет, нито по договора с Областна управа Плевен. Той не е представил в Областна управа Плевен архитектурен план, който да потвърждава, че община Белене работи по възложените от Министерския съвет и договора с управата дейности по „реновиране на предоставените сгради и построяване на паметник“.

За съжаление след изтичането на 5-годишния срок през януари 2022 г. държавните институции не са защитили държавния интерес за тази публична държавна собственост, на която се намира бившият концлагер „Белене“ и не са констатирали неизпълнението на правителственото решение и договора, като Министерският съвет не е отнел правото на управление от община Белене, както е приел, че трябва да се процедира при неизпълнение на възложените дейности.

Независимо от липсата на каквато и да е отчетност пред Областна управа Плевен и пред Министерския съвет, от неизпълнението на правителственото решение и договора с Областна управа Плевен, и от изтеклия преди четири години 5-годишен срок, община Белене неотдавна е предприела действия в нарушение на правителственото решение и договора с Областна управа Плевен, които ще доведат до унищожаването на оригиналния вид на единствения съхранен като сграден фонд бивш концлагер от периода на тоталитарния комунистически режим, а именно:

Позовавайки се на решение №70 от 26.01.2017 г. на Министерския съвет и на договор №ДС-246/31.01.2017 г. между областния управител на Плевен и кмета на община Белене на 12.03.2026 г., главният архитект на община Белене е издал разрешение за строеж №05 за „възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене, Втори обект“.

В нито един от цитираните документи обаче не е възлагана такава дейност за „възстановяване“ на каквото и да било. По същество това „възстановяване“, което община Белене предприема, представлява построяването на нов лагер, което нарушава решението на Министерския съвет от 2017 г., тъй като в него са посочени точно и конкретно дейностите, които следва да бъдат извършени от общината за създаване на парк-мемориал – „реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник“, както и в договора с Областна управа Плевен. На практика с издаденото в община Белене разрешение за строеж за „възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене, Втори обект“ тя подменя решението на Министерския съвет от 2017 г. и условията на договор №ДС-246/31.01.2017 г. с областния управител на Плевен.

Архитектурният проект, заложен от община Белене, също не съответства на определените от Министерския съвет през 2017 г. дейности, а се отнася до „възстановяване“ на лагера във вид на бараки, карцер, огради и други съоръжения, които отдавна не съществуват. 

Архитектурният проект на община Белене не е публично представен, нито е подлаган на обсъждане със заинтересованите страни – организациите на жертвите на „Белене“ и техните наследници. Той не се отнася до реновиране на предоставените през 2017 г. на общината автентични сгради от лагера и изграждане на паметник и на практика не е съобразен с възложените дейности от Министерския съвет през 2017 г. и с договора с Областна управа Плевен, и ги нарушава.

В тази връзка призоваваме изпълнителната власт да предприеме действия за запазване на оригиналния вид на бившия концлагер „Белене“, като отнеме правото на управление на тази публична държавна собственост от община Белене поради неизпълнение на решението на Министерския съвет от 2017 г. и договора с Областна управа Плевен.

Настояваме да не се допусне осъществяването на набелязаните строителните дейности за „възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене, Втори обект“, които никога не са възлагани на общината и по същество с тях тя подменя решението на Министерския съвет от 2017 г. и подписания с Областна управа Плевен договор.

Тук е мястото да подчертаем, че в страните от Източна Европа държавната политика никъде не възлага „възстановяване“ на бивши концлагери, нито от периода на националсоциализма, нито при тоталитарните комунистически режими. Първо, защото това създава фалшиви бутафорни форми. Второ, защото подобно „възстановяване“ е пряко насочено към архитектурата, създадена от потисника/режима, а не към паметта и почитта на жертвите. 

Например в концлагера Бухенвалд, Германия, държавата никога не е предприела да се „възстановяват“/реконструират съществуващите към 1945 г. дървени бараки. Тяхното местонахождение днес е представено чрез строго дефиниран архитектурен метод, който цели да покаже мащаба на лагера, без да го превръща в изкуствена атракция. Точният геометричен отпечатък на всяка една от разрушените бараки е изцяло запълнен с тъмносив до черен базалтов чакъл и едър камък, който контрастира рязко със светлия чакъл на лагерните алеи и тревната площ. 

Намерението за „възстановяването“ на отдавна заличени сгради и съоръжения и превръщането на „Белене“ в „нова“ туристическа атракция е обида към паметта на жертвите и техните наследници, още повече, че община Белене никога не е потърсила мнението на гражданските организации, свързани с жертвите на комунистическия режим, включително и с преките жертви на „Белене“ и техните наследници. На практика се получава така, че общината уж „прави“ нещо в памет на жертвите, но без самите жертви и техните наследници.

Известно е, че всякаква форма на изкуствено „възстановяване“ води до заличаване на следите на автентичното минало. Неслучайно още през 2017 г. Министерският съвет е възприел спазването на това правило, като е разпоредил много точно общината да „реновира предоставените сгради“, тоест целта е да се съхранят оригиналните, запазени сгради от концлагера и не е възлагал дейности за „възстановяване“ на каквито и да било други сгради или съоръжения, това което днес общината иска да прави.

Затова с настоящата Петиция призоваваме изпълнителната власт да върне държавния контрол върху бившия концлагер „Белене“, историческо място на памет – публична държавна собственост –  и да предприеме действия то да бъде съхранено в оригиналния му вид за българската история и следващите поклонения. 

Изминалият деветгодишен период показва, че възложеният през 2017 г. модел за управление не е довел до изпълнение на поставените цели, поради което е необходимо държавата да преразгледа подхода към опазването на мястото (оставяме настрана факта, че в кореспонденцията с държавните институции през 2016 г. преди решението на Министерския съвет, кметът на община Белене г-н Милен Дулев е декларирал, че изграждането на парк-мемориал ще се финансира със средства на самата община и на частната фондация „Остров „Белене“, нещо, което не е направено и на практика държавните институции са били подведени).

Крайно време е държавата да поеме отговорност за запазването на историческото наследство от най-ново време и да приложи европейския опит от страни с аналогични места на памет, като постави на „Белене“ основите на държавен музей-мемориал.

Това тя трябва да направи съвместно с организациите на жертвите и техните наследници, каквото е тяхното настояване и желание, и каквато е европейската практика, особено в държава като Германия, която е водеща в преосмислянето на тоталитарното минало.