Мартин влезе в болница жив.
След 43 дни лечение в няколко клиники, след тежко влошаване, перитонит, спешна операция и продължително лечение в интензивно отделение, той почина на 10 септември 2026 г.
Днес семейството му и обществото имат право на отговор:
Не искаме предварително посочени виновници.
Искаме фактите — ден по ден.
1. НЕЗАВИСИМО И ПЪЛНО ИЗЯСНЯВАНЕ НА СЛУЧАЯ
Настояваме целият болничен престой на Марти да бъде независимо изследван и възстановен хронологично.
КАКВО СЕ СЛУЧИ С МАРТИ?
Не искаме предположения.
Не искаме общи обяснения.
Особено подробно трябва да бъдат проверени първите 14 дни, когато състоянието му се е променяло и влошавало.
За всеки ден и, когато е необходимо, за всеки час искаме да бъде установено:
- какво е било състоянието му и как са се променяли жизнените показатели, лабораторните и образните изследвания;
- кой лекар го е преглеждал и кога;
- кои специалисти са били търсени за консултация;
- колко пъти майката е настоявала за допълнителна консултация и какво е последвало;
- имената и специалностите на консултираните лекари;
- датите и часовете на консултациите;
- дали консултантът действително е дошъл и лично е прегледал Марти, или е дал мнение дистанционно;
- ако консултацията е била по телефон — кой е разговарял с лекаря, каква информация му е предоставил и какво е препоръчано;
- какво лечение е назначено, от кого, кога и с какъв резултат;
- как е реагирано на сигналите на майката за влошаването на детето.
Искаме конкретен отговор:
Защо процесът, довел до перфорацията и перитонита, не е установен по-рано?
Защо Марти е преместен от хирургична структура в Детска клиника и на какво медицинско основание?
Защо състоянието му е било определено като „подобрено“?
Кога според независимите експерти е започнал процесът, довел до перфорацията и тежкия перитонит?
Имало ли е по-ранни признаци, които са могли да бъдат разпознати?
И най-важното:
МОЖЕЛ ЛИ Е МАРТИ ДА БЪДЕ СПАСЕН, АКО ДИАГНОЗАТА И НЕОБХОДИМОТО ЛЕЧЕНИЕ СА БИЛИ ОСЪЩЕСТВЕНИ ПО-РАНО?
На този въпрос трябва да отговорят независимите медицински експерти и разследването.
2. ОТГОВОРНОСТ, АКО БЪДЕ УСТАНОВЕНА ВИНА
Не искаме просто поредната проверка, която приключва с административен документ.
Искаме да бъде установена индивидуалната отговорност на хората, които действително са вземали решенията за Марти.
Кой е виждал резултатите?
Кой е поставял диагнозите?
Кой е назначавал лечението?
Кой е вземал решенията за консултации и преместване?
Кой е бил информиран за влошаването?
Какво е направил?
Ако разследването и независимите експерти установят нарушения, забавяне, неправилни решения или други виновни действия или бездействия, настояваме отговорните лица да понесат предвидената от закона отговорност според доказаното за всеки от тях.
Не искаме колективна вина.
Не искаме удобни виновници.
Не искаме отговорността да бъде прехвърлена върху млад лекар или служител, който не е вземал решаващите решения.
ИСКАМЕ ОТГОВОРНОСТ ТАМ, КЪДЕТО Я УСТАНОВЯТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА — НЕЗАВИСИМО ОТ ДЛЪЖНОСТ И ТИТЛА.
3. ПАЦИЕНТЪТ ДА НЕ БЪДЕ ЗАЛОЖНИК НА БОЛНИЦАТА, В КОЯТО Е ПОПАДНАЛ
Случаят на Марти поставя и много по-голям обществен въпрос:
Какво може да направи едно семейство, когато вижда, че близкият му се влошава, но друга болница отказва да го приеме?
Правото на избор няма стойност, ако тежко болният пациент практически няма къде да отиде.
Правото на второ мнение няма стойност, ако специалистът не може да бъде осигурен навреме.
Затова настояваме за национален механизъм, който гарантира:
- бързо второ медицинско мнение при тежко, влошаващо се или диагностично неясно състояние;
- официално регистриране на искането на пациента или родителя за допълнителна консултация;
- реална възможност за преместване в друго лечебно заведение;
- активно съдействие от настоящата болница за намиране на приемаща структура;
- мотивиран и документиран отказ, когато конкретна болница обективно няма възможност да приеме пациента;
- при тежки и спешни случаи здравната система, а не семейството, да бъде длъжна да намери лечебно заведение, което може да поеме пациента.
ЕДНА БОЛНИЦА МОЖЕ ДА НЯМА НЕОБХОДИМАТА ВЪЗМОЖНОСТ. ЗДРАВНАТА СИСТЕМА НЕ МОЖЕ ДА ИЗОСТАВИ ПАЦИЕНТА.
4. ЕДНАКВА ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЪРЖАВНИ, ОБЩИНСКИ И ЧАСТНИ БОЛНИЦИ
Настояваме да бъдат въведени ясни правила, които не позволяват публично финансираната болнична помощ да функционира така, че едни лечебни заведения да могат да предпочитат по-леките, предвидими или финансово изгодни случаи, а тежките и сложните пациенти да остават за други.
Това трябва да важи еднакво за държавни, общински и частни лечебни заведения.
Когато една болница получава обществени средства от НЗОК, тя трябва да носи и ясни обществени задължения.
Не настояваме болница да извършва лечение, за което няма необходимите специалисти, компетентност или апаратура.
Настояваме тежестта и сложността на случая да не могат сами по себе си да превръщат пациента в нежелан пациент.
Ако конкретното лечебно заведение обективно не може да осигури необходимото лечение, системата трябва да гарантира, че пациентът ще бъде насочен и поет от друго място навреме.