За вписване името на Магдалина Станчева като ръководител на археологическите разкопки в подлеза на Президентството

ДО

КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА

УЛ. „МОСКОВСКА“ № 33 

СОФИЯ 1000

ДО ЗАМЕСТНИК-КМЕТА ПО НАПРАВЛЕНИЕ "КУЛТУРА И ТУРИЗЪМ“ ПРИ СТОЛИЧНА ОБЩИНА

КОПИЕ ДО

ДИРЕКТОРА НА 

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ

ОТНОСНО: 

Искане за коригиране на надписа в Подлеза пред Президентството, съдържащ информация за археологическите проучвания на античните и средновековните старини в София.

Осъвременяване на експозицията в Подлеза пред Президентството и в Ларгото с въвеждане на съвременни аудио-визуални средства.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТЕРЗИЕВ,

Обръщаме се към Вас с искане относно коригиране на текста на информационния надпис в Подлеза пред Президентството, в който са отбелязани имената на археолозите – ръководители на два екипа, проучили античните и средновековните старини в София през 2010–2012 г.

Искането ни е продиктувано от необходимостта за точно отразяване на информацията и приемствеността на поколенията учени, и в израз на благодарност към предишните поколения археолози, разкрили първи тези толкова значими старини в София.

Надписът, за който подаваме настоящото искане, е поставен в началото на Източната порта – място, където в края на 60-те г. на XX в. са проведени спасителни археологически разкопки от Музея за история на София (днес Регионален исторически музей – София), ръководени от Магдалина Станчева, но в информационния надпис не е споменат този по-ранен етап, през които е разкрита Източната порта с двете кули на римската крепост Сердика, както и не е отбелязано името на М. Станчева, а фигурират имената на археолози, които са свързани с по-късните проучвания, провеждани в Ларгото – участък, който е извън Подлеза пред Президентството.

Магдалина Станчева (1924–2014) е сред изтъкнатите български археолози. Завършва класическа филология и история (1948), уредник (от 1952), научен сътрудник и старши научен сътрудник (1965–1989) в Музея за история на София; ръководи археологическите проучвания до пенсионирането си (1984) и с дейността си допринася за опазването на археологическите паметници в столицата. Представител е на България (1972–1982) и вицепрезидент (1979–1981) на Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО. По нейни предложения в Списъка на световното културно и природно наследство са включени девет от десетте български световни недвижими ценности: Казанлъшка гробница (1979), Мадарски конник (1979), Боянска църква (1979), Скални църкви при с. Иваново (1979), Рилски манастир (1983), Свещарска гробница (1985), Старият град Несебър (1993), Резерват „Сребърна“ (1983), Национален парк „Пирин“ (1983).  

Магдалина Станчева има изключителен принос за утвърждаване на практиката археологическите паметници да се съхраняват в съвременна градска среда. През 70-те г. на XX в. Подлезът с Източната порта (официалното откриване е през 1971 г., след консервация и реставрация от Националния институт за паметници на културата) получи известност извън пределите на България благодарение на публикациите на Магдалина Станчева на френски и английски език в сп. „Куриер“ на ЮНЕСКО и в други издания, в които се засягат проблеми, свързани със запазване на археологическото и историческото наследство. Тя е автор на редица статии в списания и сборници, и на книгите „Срещи с археологията“ (1985), „София от древността до нови времена“ (1999), „Девет световни ценности в България“ (2006), на статии в „Световното наследство на България“ (2010, под редакцията на М. Станчева) – книгата е издадена с подкрепата на Национален фонд „Култура“ от Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ – БАН. През 1978–2004 преподава музеология и културология в СУ „Климент Охридски“, Националната художествената академия и Нов български университет. Наградена е с Орден „Кирил и Методий“ и със званието ,,Почетен гражданин на София“.

Археологическите паметници в Подлеза пред Президентството и в Ларгото са връзката на древния град със съвременния център на столицата на България, оформен от трите най-значими сгради – Народното събрание (бивша сграда на Партийния дом), Президентството и Министерския съвет, затова е наложително да бъде осъвременена експозицията с аудио-визуални и други средства, отговарящи на съвременното технологично ниво през XXI век.

Нужно е поставяне на информационна табела в Подлеза с Източната порта, която да насочва към останките от Западната порта, тъй като двете порти са свързани с главен път в римската крепост. При Западната пората разкопките са проведени на два етапа: Първи етап (1974–1980) – от Музея за история на София (ръководител М. Станчева, с участието на К. Рогева, С. Медарова, Т. Младенова, С. Станилов и др.), там е открит вторият надис за изграждането на крепостната стена на Сердика; Втори етап (2011–2012) – от Националния археологически институт с музей, БАН (ръководители А. Аладжов, И. Борисова-Кацарова, С. Горянова) и от Музея за история на София (Н. Кирова-Йовчева).

Във витрините на южния вход на Подлеза с Източната порта – от страната на Президентството, експозиция с фотоси и текст би трябвало да насочва вниманието на посетителите и минувачите към близката раннохристиянска църква „Св. Георги“, Ротондата (IV в.) – най-старата запазена сграда в столицата, включена в Археологическия комплекс „Балкан“, който е в двора на Президентството.

Надяваме се, че с активното съдействие на Столичната община ще бъдат осъществени предложенията: За осъвременяване и допълване на експозицията в Подлеза пред Президентството и в Ларгото, като в информационна табела ще бъдат отбелязани и археологическите проучвания по време на строителството на центъра на София (1952–1954), ръководени от видни археолози и архитекти от Археологическия институт и музей при БАН (главен ръководител проф. Тодор Герасимов), в които участва и Магдалина Станчева от Музея за история на София, също и разкопките в центъра на София, провеждани от Музея за история на София (60-те – 80-те г. на ХХ в.) с научен ръководител Магдалина Станчева и Кунка Рогева – завеждащ отдел „Археология“ към Музея.

Разчитаме, че изложените по-горе искания, свързани с точно отразяване на периодите и учените, участвали в археологическите проучвания на античните и средновековните старини в София, ще бъдат осъществени!

С уважение: 

Аблена Мазакова – художник-реставратор в Националния институт за паметници на културата

Вера Маринкова – зам.-директор на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ – БАН, дългогодишен редактор-историк в „Българска енциклопедия“ – БАН 

Диляна Мазакова – художник-керамик, извънщатен сътрудник към отдел „Археология“ в Музея за история на София

Димитър Клисуров – извънщатен сътрудник ( 70-те – нач. на 80-те г.) към отдел „Археология“ в Музея за история на София

Зафер Галибов – изследовател към Проект „Наследство – БГ “ 

Керстин Маринов – фотограф-художник

Любов Кирилова – юрист, ръководител на сектор „Правно-нормативно съответствие и методология“, отдел „Нормативно съответствие и контрол“, ул. „Кракра“ № 16, София

Мария Костова – извънщатен археолог (1970–1973) в Музея за история на София; професор по класически езици към Катедра „Класическа филология“, Факултет по класически и нови филологии в Софийския унверситет

Роз Мари Де Мео – писател, общественик, основател на „Средище българска памет“, племенница на Магдалина Станчева

Тодорка Младенова – извънщатен археолог (1969–1972), уредник в отделите „Археология“ и „Съвременна история“ (1972–1984) в Музея за история на София; редактор-историк и завеждащ редакция „Хуманитарни и обществни науки“ в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“– БАН.

Росица Николова - журналистка от РФИ България, където Магдалина Станчева имаше редовна рубрик

а за археология.