Peticiq.com

Запазване на длъжността „Личен асистент“ в обхвата на Кодекса на труда

Б Боряна Томова · BG

ДО:

КОМИСИЯТА ЗА ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ, ЖАЛБИТЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

София 1169, пл. „Княз Александър I“ №1 (отдел „Приемна“).

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1
Ел. поща: [email protected]

МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
гр. София, ул. „Триадица“ № 2
Ел. поща: [email protected] / ССЕВ

ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
гр. София, ул. „Георг Вашингтон“ № 22
Ел. поща: [email protected] / ССЕВ

 

СТАНОВИЩЕ

по реда на чл. 45 от Конституцията на Република България и чл. 107 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

ОТНОСНО: Запазване на длъжността „Личен асистент“ в обхвата на Кодекса на труда и недопустимостта от замяната на трудовия договор със „специален договор“ или граждански договор за услуга по Закона за личната помощ (ЗЛП)

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Долуподписаните граждани на Република България – лични асистенти, ползватели на механизма „Лична помощ“, техни близки – представяме на Вашето внимание настоящото становище във връзка с обсъжданите законодателни предложения за промяна в правния статут на личните асистенти по Закона за личната помощ (ЗЛП) чрез изваждането им от регулацията на Кодекса на труда и преуреждането на дейността им като социална услуга или специален ненаименован договор към Закона за личната помощ .

Изразяваме категоричното си несъгласие с подобен законодателен подход. Считаме, че премахването на трудовия договор за личните асистенти е противоконституционно, влиза в пряка колизия с императивни норми от правото на ЕС и задължителната практика на Съда на ЕС , нарушава Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и води до тежко социално и осигурително ощетяване на хиляди български граждани.

I. Правни аргументи в полза на запазването на трудовия договор

1. Противоречие с Конституцията на Република България и същността на престирания труд

Съгласно чл. 16 от Конституцията на РБ „Трудът се гарантира и защитава от закона“, а чл. 48, ал. 5 гарантира на работниците и служителите право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение, на почивка и отпуск. В изпълнение на тази конституционна повеля чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) установява императивното правило, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно постоянната практика на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) разграничителният критерий между трудовото правоотношение и договора за услуга по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е предметът на престацията. При трудовия договор се престира жива работна сила (време, физически и умствени усилия) при субординация и текущи указания, докато при договора за услуга се дължи самостоятелен, обособен резултат.

Личният асистент не предава обособен резултат. Той поставя своята работна сила на разположение на ползвателя в определени часове, в неговия дом и при пълно подчинение на неговите нужди и указания. Преуреждането на това отношение чрез „специален договор“ извън КТ представлява недопустима правна фикция, целяща заобикаляне на конституционните гаранции за труд.

2. Пряка колизия с правото на Европейския съюз и задължителната практика на Съда на ЕС (СЕС)

Българският законодател е обвързан с правото на Европейския съюз и от тълкуването, дадено от Съда на ЕС. Поредица от ключови решения на СЕС категорично забраняват на държавите членки да изваждат домашните и личните асистенти от обхвата на трудовото право:

· Автономно понятие за „работник“ в правото на ЕС – Решения по дела C-66/85 (Lawrie-Blum) и C-256/01 (Allonby): Съдът на ЕС трайно постановява, че понятието „работник“ има автономно общностно значение и не може да бъде стеснявано по преценка на националния законодател. Основният белег на трудовото правоотношение е, че едно лице извършва за определен период от време в полза на друго лице и под негово ръководство престации, срещу които получава възнаграждение. Правната квалификация на договора според вътрешното право (напр. „граждански“ или „специален договор по ЗЛП“) е правно ирелевантна – щом са налице фактическите белези на престиране на труд под ръководство, лицето е работник и се ползва от пълната закрила на правото на ЕС.

· Забрана за създаване на „специални договори“ за лица, полагащи грижи, извън трудовото право – Решение по дело C-428/09 (Union syndicale Solidaires Isère): По това дело СЕС разглежда национална уредба, въвеждаща специални договори за лица, полагащи грижи и асистентска подкрепа, с цел те да бъдат изключени от общите правила за работното време и почивките. Съдът категорично приема, че държавите членки нямат право да създават изключения и специални договори извън трудовото право, когато по същество лицата полагат труд под ръководството на друго лице, тъй като това нарушава Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.

· Недопустимост на изключването на личните асистенти от пълна трудова закрила и непряка дискриминация – Решение по дело C-531/23 (Loredas) от 19 декември 2024 г.: В това основополагащо решение СЕС постановява, че национално законодателство, което изключва домашните работници и асистенти от задължението за обективно отчитане на дневното работно време и от пълната защита на Директива 2003/88/ЕО, противоречи на чл. 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (който гарантира на всеки работник ограничаване на максималната продължителност на труда, дневни и седмични почивки и платен годишен отпуск). Нещо повече – СЕС изрично подчертава, че тъй като в сектора на домашните и личните грижи работят предимно жени, лишаването им от пълна трудова закрила представлява непряка дискриминация, основана на пола, в нарушение на Директива 2006/54/ЕО.

· Зачитане на времето на разположение като работно време – Решение по дело C-518/15 (Matzak) и Решение по дело C-303/98 (Simap): Съгласно практиката на СЕС периодите, през които асистентът е длъжен да бъде на разположение на ползвателя в дома му или при кратко време за реакция, представляват работно време, а не почивка, и следва да се отчитат и заплащат като труд.

· Гарантирани прозрачни и предвидими условия на труд – Директива (ЕС) 2019/1152: Съгласно Директива (ЕС) 2019/1152 относно прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз държавите членки са длъжни да гарантират на всеки работник писмен трудов договор с ясно определено работно време, възнаграждение и защита срещу неправомерно прекратяване, като изрично се ограничават злоупотребите с договори на повикване и несигурни форми на заетост.

3. Нарушение на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (чл. 19)

По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ ратифицираната от България Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания има предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Член 19 от Конвенцията гарантира правото на независим живот и включване в общността, чийто ключов механизъм е личната помощ.

Личната помощ не е и не може да бъде третирана като социална услуга по смисъла на Закона за социалните услуги. При социалната услуга доставчикът организира и определя съдържанието на грижата, а ползвателят е пасивен обект. При личната помощ човекът с увреждане е активният субект, който ръководи процеса. Превръщането на личния асистент в изпълнител по граждански или специален договор лишава тази подкрепа от сигурност, професионализация и устойчивост и води до отлив на кадри, което на практика лишава хората с увреждания от конституционно и международно гарантираното им право на независим живот.

II. Социални и осигурителни загуби за асистентите при премахване на трудовия договор

Изваждането на личните асистенти от Кодекса на труда и приравняването им на лица, работещи без трудово правоотношение (по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване), ще ги лиши от основни социални права:

· Загуба на правото на платен годишен отпуск (чл. 155 КТ): Вместо гарантираните минимум 20 работни дни платен отпуск, асистентите ще имат 0 дни, като всяко отсъствие ще води до пълна загуба на доход.

· Липса на обезщетение при болест (болнични) и майчинство: При работа без трудово правоотношение не се внасят осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“, поради което при разболяване асистентът остава без никакви доходи. Дори да се направи нов кръг осигурени лица специално за лични асистенти и да се даде възможност за осигуряване по избор на лицата за Общо заболяване и майчинство, това не ги поставя в по- благоприятно положение предвид общия осигурителен статус на лицата, полагащи труд по извънтрудови правоотношения.

· Липса на защита при трудова злополука и професионална болест: Работата с трудноподвижни лица е свързана с висок риск от травми на опорно-двигателния апарат. При граждански/специален договор рискът от злополука остава изцяло за сметка на асистента.

· Загуба на право на обезщетение за безработица: Поради липсата на вноски във фонд „Безработица“, при прекратяване на договора или смърт на ползвателя асистентът не може да се регистрира на трудовата борса с право на обезщетение.

· Загуба на трудов стаж: Времето, отработено извън КТ, не се признава за трудов стаж, което ощетява асистентите при последващо кандидатстване за работа и при начисляване на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

III. Законодателни решения в рамките на действащия Кодекс на труда

Твърдението, че Кодексът на труда не позволява необходимата гъвкавост при полагането на лична помощ, е правно неоснователен аргумент. Действащият Кодекс на труда съдържа всички необходими инструменти за гъвкава заетост:

· Сумирано изчисляване на работното време (чл. 142, ал. 2 КТ) – позволява отчитане на часовете на месечна база, така че в отделни дни асистентът да работи повече или по-малко часове според нуждите на ползвателя;

· Разделяне на работния ден на части (чл. 139, ал. 3 КТ) – допуска работният ден да бъде разделен на две или три части (например сутрин и вечер);

· Трудов договор за работа през определени дни от месеца (чл. 114 КТ) – осигурява пълна гъвкавост при по-малък брой одобрени часове или при заместване.

· Работа от разстояние.

IV. Категорично опровергаваме официалните мотиви към внесения (и впоследствие оттеглен след обществената реакция) законопроект със сигнатура № 52-654-01-176 за изменение на Закона за личната помощ.

1. Мотив за „разширяване на кръга от асистенти“ и „гъвкавост“ чрез премахване на трудовите договори

Твърдение на вносителите: Замяната на трудовите договори със „специален договор за предоставяне на лична помощ“ ще позволи на повече хора (като държавни служители, адвокати и самоосигуряващи се лица) да бъдат асистенти и ще даде възможност за съвместяване с друга работа.

Правно опровержение:

· Липса на забрана за съвместяване в действащото право. Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работник или служител може свободно да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение. Също така няма никаква пречка лице на трудов договор да упражнява свободна професия или да бъде самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

· Несъразмерност и прикрито трудово правоотношение (чл. 1, ал. 2 КТ). Кодексът на труда императивно изисква отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Когато един личен асистент има определено работно място (дома на ползвателя), работно време (часове по индивидуална оценка), йерархична зависимост и регулярност, преименуването на договора в „специален“ представлява заобикаляне на закона с цел отнемане на закрилата по КТ (платен отпуск по чл. 155 КТ, обезщетения, закрила при уволнение).

· Специалните закони запазват забраните си. Забраните за държавните служители (чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител) и за адвокатите (чл. 5, ал. 2 от Закона за адвокатурата) целят предотвратяване на конфликт на интереси и независимост на професията, а не просто липса на трудов договор. Включването на тесен кръг лица с професионална несъвместимост не може да бъде правно основание за лишаване от трудови права на десетки хиляди други граждани (принцип на пропорционалност по чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс).

2. Мотив, че „не се отнемат социални и осигурителни права“

Твърдение на вносителите: Вносителите и представители на изпълнителната власт твърдят, че социалният пакет е запазен, времето ще се зачита за осигурителен стаж и асистентите „ще могат да се осигуряват по същия начин“ чрез промени в КСО.

Правно опровержение:

· Пряко отнемане на основни осигурителни рискове по КСО. При трудов договор (чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО) лицето е задължително осигурено за всички осигурени социални рискове, включително фонд „Безработица“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“, като по-голямата част от вноската се поема от работодателя/държавата. Новият режим изключва фонд „Безработица“ (лишавайки асистента от парично обезщетение по чл. 54а КСО при прекратяване на грижата) и прехвърля осигуряването за болнични и майчинство в доброволен режим изцяло за сметка на самия асистент.

· Противоречие с чл. 48 и чл. 51 от Конституцията на Република България. Конституцията гарантира правото на труд, здравословни и безопасни условия, почивка и отпуск (чл. 48, ал. 5), както и правото на обществено осигуряване и социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Лишаването от платен годишен отпуск и от защита при безработица за дейност, която по същността си е трудова, влиза в пряк конфликт с конституционната закрила на труда.

3. Мотив за „нов, по-справедлив механизъм на заплащане“ и финансова устойчивост

Твърдение на вносителите: Отвързването на часовата ставка от минималната работна заплата (МРЗ) и определянето ѝ ежегодно със Закона за държавния бюджет ще позволи по-гъвкаво управление, без да ощетява асистентите.

Правно опровержение:

· Нарушаване на правната сигурност и предвидимост. Действащият чл. 29 от Закона за личната помощ обвързва възнаграждението с коефициент спрямо МРЗ (1,4 от минималната часова работна заплата). Прехвърлянето на определянето на ставката към ежегодния Закон за държавния бюджет превръща дохода на асистентите в политическо решение без обективен икономически критерий (като инфлация или линия на бедност, заложени в чл. 244 от КТ за определяне на МРЗ).

· Противоречие с принципа на забрана за регрес (влошаване на правата). Съгласно чл. 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ), ратифицирана от България и имаща предимство пред вътрешното законодателство по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, държавата е длъжна да осигурява достъп до лична помощ като условие за независим живот. Отпадането на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (регламентирано в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) и реалното намаляване или замразяване на ставката представляват регресивна мярка, която застрашава качеството и наличността на услугата.

4. Мотив за „предотвратяване на злоупотреби и по-добър контрол“

Твърдение на вносителите: Въвеждането на териториално ограничение (настоящ адрес в същото населено място или до 40 км) и автоматичното прекратяване при нова оценка или престой в чужбина целят спиране на фиктивните асистенти и злоупотребите със средства.

Правно опровержение:

· Ограничаване на свободата на избор и придвижване. Изискването асистентът да е с настоящ адрес до 40 км нарушава правото на човека с увреждане свободно да избира своя асистент (чл. 19, б. „б“ от КПХУ), както и свободата на избор на местоживеене и работа (чл. 35 от Конституцията). То не отчита реални житейски хипотези, при които близък или нает асистент временно пребивава при ползвателя, без да сменя адресната си регистрация по Закона за гражданската регистрация.

· Нарушаване на правото на защита и непрекъснатост на административния акт. Прекратяването на личната помощ без гарантирано предварително уведомяване и суспензивен ефект при обжалване противоречи на основни принципи на Административнопроцесуалния кодекс (право на участие в производството по чл. 34 АПК и право на съдебна защита по чл. 120 от Конституцията), тъй като поставя в непосредствен риск живота и здравето на ползвателя преди влизане в сила на новия акт.

· Нарушаване на Закона за нормативните актове (ЗНА). Внасянето на промени с толкова тежки социални последици без предварителна оценка на въздействието и обществени консултации в 30-дневен срок нарушава императивните изисквания на чл. 26 от ЗНА и чл. 4, ал. 3 от КПХУ (задължението на държавата да консултира активно хората с увреждания чрез техните представителни организации при изработването на законодателство, което ги засяга).

 

V. Искане

Предвид гореизложеното настояваме:

· Длъжността „Личен асистент“ да бъде запазена изцяло в обхвата на Кодекса на труда и Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД).

· Да не се допуска законодателно преуреждане на личната помощ като социална услуга или като специален/граждански договор извън трудовото право.

· Необходимата оперативна гъвкавост в механизма „Лична помощ“ да бъде постигната чрез прилагане на съществуващите гъвкави форми на заетост по Кодекса на труда и облекчаване на административните процедури за общините и ползвателите, без да се отнемат трудовите и осигурителните права на личните асистенти.

 

Моля да бъдем уведомени писмено на посочения адрес за кореспонденция и електронна поща за предприетите действия и становището на институцията.

 

Споделете тази петиция

Помогнете на тази петиция да събере повече подписи.

Поставете връзката в съобщение и я изпратете на приятели, които биха могли да подпишат.

Сканирайте, за да подпишете

Покажете този код на приятел: той насочва камерата на телефона си към него и може веднага да подпише.




Платена реклама

Peticiq.com ще рекламира тази петиция на 3,000 души.

Научете повече...

Изберете бюджет
Начин на плащане
PayPalGoogle PayApple PayКредитна карта

Изберете метод на плащане, за да продължите.