Управлението е не по добро от колкото може да осигури обществената система. Нали за това сменихме обществената система, защото новата щяла била да осигури по-добро управление? Ако градим живота си на лъжа, това и ще пожънем. И  ще живеем в смрад.

1467 лв.? И аз до неотдавна си докарвах горе долу толкова - работех допълнително като учител. Но се оказа че отрочетата на т.н. "средна класа" (понеже само те могат да си позволят деца) вече не е възможно да бъдат изтърпени. По никакъв начин.

Ако сумата която споменавате е вярна, аз мога да предположа за вас някои неща веднага:

Имате собствено жилище (или по някакво чудо не плащате наем).

Жена ви ви обича безумно и е готова да изтърпи всякаква мизерия заради вас.  Или нямате жена. Или се намирате в унизителното положение тя да  носи основния доход в семейството.

Забелязвате ли лекото презрение и насмешка в очите на околните? Или кръгът от вашите познати е толкова тесен че са само хора от тесните ви професионални среди? Хора с ограничени финансови средства, лека полека остават с все потесен и по тесен кръг приятели, поради това че социялните контакти също са свързани с разходи - за бира, за кебабчета, за заведения... за театър ...

Най вероятно не шофирате. (Иначе 800 лева нямаше да ви стигат). И ако не шофирате, забелязвате ли снизходителното и даже насмешливо отношение на хората които шофират? (понеже критерий за принадлежност към "средната класа" е наличието на автомобил).

Ако имате деца, макар че с 800 лева е трудно да има човек деца, не ви ли прави впечатление тяхната тъга , че те не могат като съучениците си да  извадят смартфони за по 1000, 2000 лева? Не става въпрос за покупна цена 1000 - 2000 лева , а за текуща цена. И щом текущата цена спадне, смартфоните се заменят с нови - по скъпи. А смартфона е само върха на айсберга от критерии по които децата определят положението си в обществото.

А знаете ли какво става в училище със децата на бедните семейства от български етнос? Аз като бивш учител ще ви кажа: децата на бедните семейства (тези деца са малцинство по финансови причини ) биват обявявани за "тъпи"  и още по лошо, биват изолирани. Напоследък даже търпят обиди и подигравки, и някои даже са принудени да напуснат училище. И след като веднъж се е случило това с тях, последващия житейски провал е твърде вероятен.  Ако имате деца не ви ли се къса сърцето за дечицата ви?. На какво ги обричате? Да не говорим за това как ще им осигурите добро образование и жилище. За хората на науката доброто образование би трябвало да е най висша ценност, а жилището - жизнена необходимост. Защото ако децата нямат поне жилище е абсурдно да продължат вашите занимания с наука. Или смятате да ги направите банкови чиновници, или дребни тарикати - търговци?

А положението на колегите с по-нисък доход от вашия е още по тежко. И както излиза те никак не са малко.

В същност независимо дали съм прав или не в предположенията си за вас, истината е че професията на учения е поставена в положение в което не е възможно да се самовъзпроизвежда. Както разбира се и не малко други професии. Обаче професии със съществена роля за общото благо на цялото население.

При това положение смятам че вашият оптимизъм не е нищо друго освен едни измислени розови очила, които ви помагат да оживеете и да не пропаднете в бездната на отчаянието (като мене).

Аз се стремя съвестно да си изпълнявам задълженията до колкото мога. А това че от училище излизат увредени индивиди не може да не ме разстройва, тъй като виждате ли, аз има глупостта да обичам страната си. Дори малкото което е останало от нея.

#97: Митьо Очите (на Науката) -  

Аз не съм я сменял обществената система, бях твърде малък, за да зависи от мен каквото и да е, дори в нищожна степен. Вие, които я сменихте, имате по-голямо право да съжалявате и да се тюхкате, имате и вина - ако нещата не са се получили по нормален начин. Аз трябваше да живея и да се развивам в новосъздадените от Вас условия, формирах се като личност през трудните преходни години.

Да, имам собствено жилище. Нямам съпруга, но това не е така, защото не мога да си го позволя, напротив - в момента даже съм обект на ухажване... ;-) Просто, да кажем, не съм срещнал подходящата или пък бракът не ми е приоритет. Автомобил нямам в момента - шофирах активно ок. 5 години, но поради различни причини реших да се откажа от това - не съм имал произшествия, но бях близо до такива (не по моя вина), освен това живея достатъчно близо до работните си места, имам и много приятели с автомобил, които могат да ми услужат (и го правят) при нужда.

Не познахте, обаче, за социалния ми живот. Водя доста активен такъв или поне го имам наличен. Членувам в един клуб и се събираме веднъж седмично, ходим и на специални мероприятия. Често вечерям в ресторант и то винаги в компания, като, признавам си, обичам хапването на нова и екзотична храна. Понеже най-често аз съм инициатор, обикновено плащам и сметката, обичам да черпя. Вчера вечерта бях на гости у приятел. Въобще, нямам никакви проблеми с общуването, срещам се с най-различни хора и често ме търсят било за работа, било за забавления.

Не сте особено прав за възпроизводството на българския учен. Свидетел съм на няколко случая, как бащи доценти или професори се опитват да прокарат недъгавите си отрочета или роднини за асистенти. Нима, според Вас, им мислят лошото?! Така че, има приемственост. Моите родители и сестра ми бяха (са) учители и много искаха и аз да стана такъв, като основен аргумент беше свободното време и липсата на отговорности. Е, в крайна сметка преподавам във ВУЗ, макар и от скоро, така че, донякъде се изпълни тяхното желание. Професията преподавател продължава да е атрактивна, според мен.

Аз, ако не се разбира, все още съм на най-ниското академично стъпало и ги правя тези ок. 1400 лв. чисто на месец. Тъй като, както казах, съм много колаборативен, отворен за сътрудничество, вече съм натрупал всичкия актив, който се изисква за доцент, че и отгоре. В катедрата съм единствения под 60 г. с импактфакторни статии, имам и един полезен модел. Разбирам се чудесно с колегите, някои от тях също като мен реализират допълнителен доход по подобен начин и ме разбират напълно, понякога си сътрудничим. Тепърва, израствайки академично и създавайки нови връзки, аз ще печеля все повече пари. Макар че, не са ми нужни особено. Някои мои познати бъхят по 8 часа за 600-700 лв. чисто на месец и имат семейства, деца - все някак се оправят, макар че, обикновено имат заеми.

А за GSM-ите всичко е въпрос на приоритет. Ето, аз съм с най-обикновен GSM с две SIM карти за 50-60 лв. Мога да си позволя и такъв за 1000 лв., но не ми е нужен, дори да ми подарят, няма да го ползвам. Но, смятам скоро да си купя 3D принтер за няколко хиляди. От новите GSM се затъпява, а и човек се пристрастява допълнително към Интернет.

Аз просто се родих като преподавател във ВУЗ, никога не съм се чувствал толкова свеж, с толкова свободно време и с толкова пари - никога едновременно. В частните фирми ме чанчеха до безумие, защото виждаха, че мога да свърша много работа. В БАН беше мизерия. Сега вече открих работата, която ми харесва.

Подкрепих подписката, кой бяха от хубавото, нека се вдигнат докторските. Ама, и да не се вдигнат, ще го преживея.;-)