Подписка за размера на възнаграждението за степента „доктор“

#97: Митьо Очите (на Науката) -  

Аз не съм я сменял обществената система, бях твърде малък, за да зависи от мен каквото и да е, дори в нищожна степен. Вие, които я сменихте, имате по-голямо право да съжалявате и да се тюхкате, имате и вина - ако нещата не са се получили по нормален начин. Аз трябваше да живея и да се развивам в новосъздадените от Вас условия, формирах се като личност през трудните преходни години.

Да, имам собствено жилище. Нямам съпруга, но това не е така, защото не мога да си го позволя, напротив - в момента даже съм обект на ухажване... ;-) Просто, да кажем, не съм срещнал подходящата или пък бракът не ми е приоритет. Автомобил нямам в момента - шофирах активно ок. 5 години, но поради различни причини реших да се откажа от това - не съм имал произшествия, но бях близо до такива (не по моя вина), освен това живея достатъчно близо до работните си места, имам и много приятели с автомобил, които могат да ми услужат (и го правят) при нужда.

Не познахте, обаче, за социалния ми живот. Водя доста активен такъв или поне го имам наличен. Членувам в един клуб и се събираме веднъж седмично, ходим и на специални мероприятия. Често вечерям в ресторант и то винаги в компания, като, признавам си, обичам хапването на нова и екзотична храна. Понеже най-често аз съм инициатор, обикновено плащам и сметката, обичам да черпя. Вчера вечерта бях на гости у приятел. Въобще, нямам никакви проблеми с общуването, срещам се с най-различни хора и често ме търсят било за работа, било за забавления.

Не сте особено прав за възпроизводството на българския учен. Свидетел съм на няколко случая, как бащи доценти или професори се опитват да прокарат недъгавите си отрочета или роднини за асистенти. Нима, според Вас, им мислят лошото?! Така че, има приемственост. Моите родители и сестра ми бяха (са) учители и много искаха и аз да стана такъв, като основен аргумент беше свободното време и липсата на отговорности. Е, в крайна сметка преподавам във ВУЗ, макар и от скоро, така че, донякъде се изпълни тяхното желание. Професията преподавател продължава да е атрактивна, според мен.

Аз, ако не се разбира, все още съм на най-ниското академично стъпало и ги правя тези ок. 1400 лв. чисто на месец. Тъй като, както казах, съм много колаборативен, отворен за сътрудничество, вече съм натрупал всичкия актив, който се изисква за доцент, че и отгоре. В катедрата съм единствения под 60 г. с импактфакторни статии, имам и един полезен модел. Разбирам се чудесно с колегите, някои от тях също като мен реализират допълнителен доход по подобен начин и ме разбират напълно, понякога си сътрудничим. Тепърва, израствайки академично и създавайки нови връзки, аз ще печеля все повече пари. Макар че, не са ми нужни особено. Някои мои познати бъхят по 8 часа за 600-700 лв. чисто на месец и имат семейства, деца - все някак се оправят, макар че, обикновено имат заеми.

А за GSM-ите всичко е въпрос на приоритет. Ето, аз съм с най-обикновен GSM с две SIM карти за 50-60 лв. Мога да си позволя и такъв за 1000 лв., но не ми е нужен, дори да ми подарят, няма да го ползвам. Но, смятам скоро да си купя 3D принтер за няколко хиляди. От новите GSM се затъпява, а и човек се пристрастява допълнително към Интернет.

Аз просто се родих като преподавател във ВУЗ, никога не съм се чувствал толкова свеж, с толкова свободно време и с толкова пари - никога едновременно. В частните фирми ме чанчеха до безумие, защото виждаха, че мога да свърша много работа. В БАН беше мизерия. Сега вече открих работата, която ми харесва.

Подкрепих подписката, кой бяха от хубавото, нека се вдигнат докторските. Ама, и да не се вдигнат, ще го преживея.;-)