До #7, 9 и 10

Все съм си мислела, че ще се намерят хора, които да са недоволни от цифрите, макар че изрично е казано, че няма да се спре до тук! Трябваше да ви го напишат хората в прав текст и в bold, че да го видите. Обаче, да се подозира, че зад петицията стоят академиците, това е вече липса на здрав разум. 

Питам ви, вас тримата, които сте се изказали така вдъхновено:

- Вие лично какво направихте, за да алармирате било ОС на БАН, ръководството, било премиера, МОН или някоя друга инстанция, че заплатите ни са като на персонал в кучешки приют? Някакви действия, по-ефективни, имате ли да предложите?

- Вие лично дали знаете кои са представителите на вашия институт в ОС на БАН? Те разказват ли ви как протичат заседанията, какво се обсъжда, какви битки се водят и какви решения се взимат?

- Като толкова плюете академиците и пожизнените възнаграждения, вие лично или вашия представител в ОС на БАН какво отношение взехте, когато беше издигнато предложението за отмяна на Постановлението от 2008 г.?

И ако бяхте толкова загрижени за съдбата на БАН и промяна в законодателството, защо досега мълчите?! Какво чакате, защо не реагирате? Някой друг ли трябва да започне? Кой да бъде той и трябваше ли подписката да бъде:

- "НЕ на депутатските пожизнени възнаграждения! ЗА отмяна на постановлението!"

Ако трябваше - защо не я пуснахте вие, Младия учен, например?

Срам, колеги! Срам и мъка за това, че оплювате първия опит да се разтика тинята под краката ви!

Блага А.

#12: -  

 Драга Блага,
Не нападайте младите, те поне реагират, което само по себе си е добър знак. Просто петицията е така направена, че все едно на един пациент тежко болен от рак, му лекуваш някои дребни симптоми, да речем някакъв дребен обрив, а той се превива от болки и е пред умиране. И някак си искаме пациента да си въобразява че като се излекуват обривите (което е съвсем постижимо разбира се) той ще се излекува и от рака? Нищо подобно, трябва да се лекуват болестите, а не дребните им симптоми, но в България сме свикнали така – да започваме от малкото, дребното и така да се загубим в него че да не стигаме до основното.
Сегашното статукво не предполага особени възможности за радикално лечение, така че не обвинявай хората че не са алармирали ОС, ръководството, министерството и т.н. и да ги алармират, и да им продънят ушите – все това ще е – процедури, интриги, кворуми и накрая след гласуване пак нищо – всичко си остава по старому. Обаче, аз съм убеден че ако се направи референдум с тайно гласуване сред научния персонал на БАН, въпросното постановление от 2008 година заминава в историята (както и много други неща биха се променили). Или с други думи, ОС не може да се смята в момента за представително. Но както и да е, никой от тези органи няма интерес от референдуми. Разбира се.
Следователно, какво може да се направи в посока радикално лечение:
1. Юридически грамотни учени от средите на БАН да предложат един или повече цялостни комплекта от закони, постановления, правилници и т.н. които да очертаят бъдещите варианти за съществуването на БАН като НАУЧЕН ЦЕНТЪР!!! (Тук е важно да се включат в комплекта и промени в Закон за Научните степени и Звания и Закон за развитието на академичния състав в Република България, което засяга и интересите на университетите, та задачата става още по-трудна). Ако за да се инициира всичко това е нужно да има петиция – да, ето такава трябва да е петицията тук, а не другари дайте да дадем по 50 лева на всеки за да млъкне.
2. Въпросните комплекти от закони да се публикуват за широко обсъждане.
3. И най-важното – дори да стигнем до някакъв компромисен вариант за нова законова рамка, КОЙ ще осъществява контактите с властта за да се реализира всичко това и да отстоява интересите ни???? Очевидно няма да се доверим на академиците за това, но КОЙ, КОЙ?
Така че драга Блага, ако отговориш на тези трудни въпроси които само загатвам, и които със сигурност не са единственото което трябва да се направи, ще те направя председател на БАН :)