ПЕТИЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ/ИНСТИТУТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМОТО И НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство /ЗКН/ през 2009 г., нашето недвижимо национално културно наследство беше оставено на произвола на съдбата и природните сили. С този закон, Министерството на културата, в лицето на министъра на културата, беше натоварено с вземане на решения и цялата отговорност за организиране на професионалните намеси в опазването на недвижимото културно наследство (НКН)“, без да има капацитета от кадри и задължителния професионализъм. Времевият хоризонт на министъра на културата и екипа му, не по - дълъг от 4 години (реално много по-къс в последните години), противоречи на естеството на дейностите по опазването, които са единен и дългосрочен процес от последователно осъществявани научно-проучвателна работа, документиране, проектиране и изпълнение на консервационно-реставрационни дейности, експониране и социализация на обектите на НКН. Задължителни са както постоянното наблюдение и грижи върху състоянието на паметниците на културата, така и предприемането на навременни мерки за предотвратяване на деструктивните процеси. Редовното и адекватно осигуряване на средства за реставрация и социализация на застрашените и всички останали недвижими културни ценности чрез ежегодни програми и добре осмислени приоритети, е задължение на държавата, отразено и в Конституцията. Въведеният през 2009 г., Закон за културното наследство (ЗКН) противоречи в своята философия и понятиен апарат както на националните традиции, така и на ратифицираните от страната международни документи, според които опазването на културното наследство е научна и интердисциплинарна дейност, осъществявана от професионални, специализирани структури. Спецификите в дейностите по опазването на недвижимото културно наследство и на движимото, са отразени не случайно и в съществуването към ЮНЕСКО на две международни организации - ИКОМОС за опазване на паметниците на културата и историческите места, и ИКОМ – на музеите. Вместо усъвършенстване на националната система за опазване на недвижимото културно наследство, а и на нематериалното, ЗКН превърна опазването от научна в чисто административна дейност:
1. Унищожени бяха Регионалните дирекции “Културно историческо наследство”, които отговаряха за недвижимото културно наследство по места.
2. Съкратен под допустимия минимум бе съставът на Националния Институт за недвижимото културно наследство /НИНКН/ и така той изпадна в невъзможност да изпълнява своевременно и прецизно своите функционални и научни задължения.
3. Стопанисването на обекти от световно и национално значение бе вменено на институции със съвършено други задължения и компетенции - министър, общини и музеи.
4. Концентрирането на правомощия в Министерството на културата за вземане на окончателни решения чрез двустепенно съгласуване на проекти, постави професионализмът зависим от подписа на Министъра, възпрепятства реализацията на редица стойностни проекти в интерес на политически и корупционни схеми и ненужно удължава времето за съгласуване. Само преди месеци в Министерството на културата имаше забавени над 1500 преписки по одобряване на реставрационна проектна документация.
5. Министерството на културата чрез своите специализирани експертни съвети, (в които решения се вземат не винаги от професионалистите, а от представители на институции, незанимаващи се конкретно с опазване на недвижимото културно наследство), нарушава заложени в ЗКН принципи, като унищожава документално съществуването на уникални паметници на недвижимото наследство.
6. Плановете за опазване и управление (ПОУ), които са важен законово регламентиран инструмент за съхраняването и управлението на по-значимите структури на недвижимото културно наследство не бяха обезпечавани финансово и административно от Министерството на културата и общините, съгласно действащата законова и подзаконова уредба.
7. Некомпетентните политически намеси и административната подмяна на кадри в строго специализираната сфера на опазването и без зачитане на доказания им професионализъм в спечелени конкурси и проекти, са с дългосрочни негативни последици.
8. Честата смяна на управляващите е допълнително препятствие за приемственост и устойчивост в реализирането на дейностите по опазването. Поради липсата на плановост и адекватно финансиране на тези дейности, в дейността цари хаос.
9. Разпадът на системата се отрази негативно и на всички специалисти, занимаващи се с опазване на недвижимото културно наследство – учени работещи в областта на НКЦ, археолози, архитекти, конструктори, реставратори на художествени и архитектурни ценности и др. Последица е агресивно нарастващата тенденция към неглижиране на специфичната проблематика, а оттам и на специалистите в тази област.
10. България е единствената страна в Европа без специализирани структури по опазване на НКН на национално и местно ниво.
11. Поради отсъствието на структури, отговарящи на международните критерии, са пропуснати възможности да бъдат привлечени стотици милиони от европейски и други фондове за консервация и социализация на знакови български паметници на културата.
12. Неразбирането на спецификите в дейностите по опазването, както и липсата на компетентни професионални структури по опазването на недвижимото културно наследство е основната причина то да бъде изцяло неглижирано в Плана за възстановяване, макар че неговото опазване и социализиране могат да бъдат значим фактор за устойчиво икономическо развитие на страната, за което другите държави са поискали впечатляващи средства.
13. Опазването е поставено в зависимост от некомпетентни структури и стопани.
14. Знакови паметници на българското културно наследство зад граница завинаги са преминали в чужди ръце.
15. Липсата на регламентирани и финансирани научни разработки в реставрацията и в областта на историята и теорията на българската архитектура и нейното опазване, доведе до сериозно изоставане в областите на технологиите и социализационните методологии, до липса на популяризация на историческата ни архитектура на чужди езици, до нейното сериозно непознаване от чуждестранните научни среди и до директното присвояване от историографията и изкуствознанието на съседните ни страни.
16. Увеличаващата се непрестанно административна тежест допълнително възпрепятства реализирането на проекти в сферата на опазването.
17. Невъзможно е да се предвиждат и използват възможностите, които поддържаните недвижими културни ценности - публична държавна собственост дават за развитието на културния туризъм като един от основните отрасли в икономиката на страната. Съседните балкански страни са пример как продуктите на културния туризъм набират сила и привличат все повече платежоспособни туристи.
18. България губи до 1.5 млрд. евро годишно заради липса на поддръжка и реклама на паметниците на културата в съответствие със световните стандарти за туризъм.
19. Безспорен факт е безпомощността на Министерството на културата и нежеланието на екипите му през годините да предприемат мерки за решаване на проблемите на опазването на недвижимото културно наследство, съпътствано от нарушаване на законови разпоредби. Липсата на адекватна държавна политика за опазване на недвижимото културно наследство има видими и скандални последици за неговото физическо състояние не само в страната, но и зад граница. Липсват специализирани екипи, които да се занимават методично и без прекъсване с проблемите на опазването, без да са заложници на политическата конюнктура. Установени са действия и бездействия на централната и общинските администрации, довели до унищожаването и обезличаването на близо 40% от завареното към 1990-та година материално културно наследство. Безбройни са изоставените знакови археологически обекти, сред които някои с 9 хилядолетна възраст, тракийски и средновековни български столици и свещени места. Тежко е състоянието на вписаните в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО паметници. Скандални са не само отношението към тях, но и недостоверността на данните, представящи ге пред Комитета за световно наследство. Хаосът в опазването е и основната, истинска, но неразбрана причина за провала на сесията на ЮНЕСКО в София през м. юли 2025 г., прикривана зад аргументи за спестовност, сигурност и т. н. Културното ни наследство е не само доказателство за приносите на предците ни в развитието на древни цивилизации в нашите земи , но и памет, национално самочувствие и елемент от националната сигурност, както и задължение да го предадем опазено на поколенията след нас. По-нататъшното маргинализиране и унищожаване на богатото културно наследство (особено недвижимото) на България е недопустимо, и следва да бъде преустановено. Преодоляването на тази тежка реалност е неотложно.
Грижата на държавата към археологическото наследство като изключителна държавна собственост, гарантирана в Конституцията, а и на културното наследство като цяло, следва да бъде реална. Според многобройните и многогодишни дискусии в професионалните среди, то може да стане само чрез извършването на решителни промени в ЗКН и създаването на Държавна агенция за недвижимото културно наследство на България към Министерския съвет - високо професионална и независима от политическите промени институция, чиято отговорност е една - спасяването, опазването и управлението на недвижимите ни старини в страната и зад граница, и тяхното популяризиране с научна книжнина на български и чужди езици.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕФЕКТИВНА СИСТЕМА НА ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМОТО И НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ /АРХЕОЛОГИЧЕСКО, УРБАНИСТИЧНО, АРХИТЕКТУРНО , ХУДОЖЕСТВЕНО, ИСТОРИЧЕСКИ ГРАДСКИ ПЕЙЗАЖ/. ИЗСЛЕДВАНЕ, ДОКУМЕНТИРАНЕ, КОНСЕРВАЦИЯ, РЕСТАВРАЦИЯ, СОЦИАЛИЗАЦИЯ И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ Богатството на недвижимото културно наследство на България /археологическо, архитектурно, художествено и исторически градски пейзаж/ я определя като една от страните по богатство на паметници на културата съизмерима с Гърция и Италия. Археологическото наследство, изключителна държавна собственост, съгласно Конституцията на Р. България, се обогатява непрекъснато с нови стойностни паметници, но е подложено на активни и невъзвратими деструктивни процеси от природен и за съжаление, и най-вече от антропогенен характер. Не по-малко застрашено е и Архитектурното наследство с разнообразни форми на собственост, поради непрекъснатото нарастване на инвестиционни намерения, за които статутът на недвижими културни ценности (НКЦ) е пречка. Художественото наследство е уязвимо от състоянието на архитектурните структури, на които принадлежи, както и поради третирането на неговата реставрация като част от строителните дейности. Историческият градски пейзаж включва, както груповите недвижими паметници на културата и средата, в която са създадени и съхранени, така и природната им среда, в това число исторически произведения на ландшафтната архитектура. Нематериалното културно наследство пази наследените от предците и предадени на потомците традиции, знания и обичаи с изключителна социална и икономическа стойност. Изключително крехко по своята същност, то е застрашено от безвъзвратно изчезване. Възможната комплексна форма за решаването на проблемите на опазването на културното наследство би било създаването на „Държавна Агенция за недвижимото и нематериалното културно наследство“ към Министерски съвет.
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА НЕДВИЖИМО И НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО:
Държавната Агенция за недвижимото културно наследство следва да осъществява последователна държавна политика в стратегическата за държавата сфера, каквато е опазването му. Тя трябва да обедини отговорностите на свързаните по между си по естеството на своите функции дейности по опазването на недвижимото културно наследство, сега вменени като странични дейности на некомпетентни институции. Поради своята комплексност, научна интердисциплинарност и поливалентност на въпросите, които ще решава, тя не може да бъде част от което и да е министерство, и следва да бъде на директно подчинение на Министерски съвет. Държавната Агенция за недвижимото и нематериално културно наследство трябва да е надпартийна, защото специалистите, които работят в сферата на неговото опазване се изграждат в продължение на много години и конюнктурните политически смени не подобряват, а рязко влошават качеството на опазването му. Тя ще функционира при изцяло избрани на конкурсен принцип ръководство и състав от специалисти, и при минимален административен екип. Агенцията следва да разполага със свои регионални структури и със специализирани управи на резерватите – утвърден международен модел в другите европейски страни и изискване на ЮНЕСКО в международните документи. Чрез създаването на Държавната Агенция за недвижимото и нематериално културно наследство ще бъде преодолян съществуващият експертен дефицит в областта на опазването, основа и важен аспект от икономическото развитие на страната, какъвто може да бъде културният туризъм. Държавната Агенция за недвижимото културно наследство много по-лесно и ефективно би си партнирала освен с Министерството на културата и с другите министерства като Министерство на туризма, МРРБ, Министерство на външните работи, Министерство на земеделието, Министерство на околната среда, Министерство на отбраната, със Светия синод, Главното мюфтийство и други правителствени и неправителствени институции.
Примерна структура: Централно звено и регионални структури 1.НИНКН – научен институт за недвижимо културно наследство с експертни функции, 2.Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимото наследство. 3.Дирекция Световно недвижимо и нематериално културно наследство на България. 4.Дирекция Българско недвижимо културно наследство зад граница. 5.Дирекция Резервати - /възлагане на ПОУ и контрол на управлението им/ 6.Национален регистър на недвижимото и нематериалното културно наследство и архив: археологическа карта на България, архитектурни, военни и художествени паметници, исторически формирали се паркове и градини, наследство зад граница, нематериално наследство, с единна система за наблюдение и контрол върху всички видове паметници и категории.
7.Централна изследователска лаборатория 8.Съгласувателно звено за проектна документация – експерти
9. Инспекторат 10.Финансова дирекция /целево финансиране на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство от Държавния бюджет, включително за проектиране и изпълнение на спасителни консервационно-реставрационни дейности, финансиране на научни разработки в областта на изучаването, опазването и широкомащабното популяризиране на недвижимите ни културни ценности /, финансиране на издателски проекти в областта на теория, история и опазването на историческата българска архитектура и съпровождащите я в синтез художествени произведения.
11.Координиране и подпомагане на кандидатстване за европейско финансиране на Проекти в областта на опазването и интернационалното популяризиране на българските НКЦ.
12.Дарителски фонд за финансиране на Проекти в областта на опазването, и популяризирането на българските НКЦ.
13.Регионални структури , съответстващи на административното деление на страната и в места с голяма концентрация на паметници на културата. 14.Управление на резерватите и световните паметници на културата следва да се осъществява от високо професионални екипи въз основа на приети Планове за опазване и управление. Предложенията, които са направени тук, са базирани на някои от съществуващите най-болезнени и нерешени през годините проблеми в страната, както и на международните практики и документи. През изминалите 15 години от приемането на ЗКН нито една партия не е поставила приоритетно проблемите/въпросите на опазването на недвижимото културно наследство на страната ни и нe е предложила виждания за тяхното решение. Не се осъзнават възможностите, които подържаните недвижими културни ценности дават за развитието на културния туризъм като един от основните отрасли в икономиката на страната. Предлаганата нова примерна структура Държавна Агенция за недвижимото културно наследство цели да оптимизира системата на опазване, както и да подчертае значението, което България му отдава като съхранена национална памет, с бъдеще и в икономическото развитие на страната. Наложителните промени в бюджета със сигурност ще бъдат компенсирани от решително по-големите финансови приходи и нарастващ национален престиж. Дейностите по опазването може да бъдат подпомогнати и чрез създаването на специализиран фонд, публично-частни партньорства, възможности за реинвестиране и самоиздръжка, привличане на значителни европейски и други финансови ресурси за реализирането на проекти, и т. н. Предлаганата система на опазване се доближава до съществуващата и доказала своята ефективност национална система за опазване на природното наследство.
Обръщаме се към цялата професионална колегия и широката общественост на България за подкрепа, коментари и предложения. Надяваме се, че предложените промени ще намерят подкрепата и разбирането и на всички парламентарни групи, поради обединяващата ни, общонационална значимост на проблематиката. Необходимо е да преустановим разрухата, преодолеем изостаналостта на България спрямо останалите страни от европейската общност , както и в прилагането на международно и европейски утвърдени принципи. В нашите редици са едни от най- изявените и международно признати специалисти в областта на изследването и опазването на културното наследство и туризъм, както и на културното законодателство. Със своя богат опит и познаване на съвременните тенденции в опазването на културното наследство в европейски и световен мащаб, те могат да допринесат за създаването на най- благоприятната законова уредба за функционирането на националната система за опазване на недвижимото културно наследство.
София, юли 2025 г.
Проф. Диана Гергова - археолог, член на БНК на ИКОМОС; БНК на ИКОМ,;Международен съюз за праисторически и протоисторически науки (UISPP); Европейска археологическа асоциация (EAA); Фондация Клио,
Аглика Икономова - Център по реставрация на художествени ценности, член на БНК на ИКОМОС
Веска Каменова - Център по реставрация на художествени ценности, член на БНК на ИКОМОС
д-р арх. Валентина Едрева - член на БНК на ИКОМОС и Съюза на архитектите в България (САБ),
проф. д-р арх. Николай Тулешков – директор на Център за архитектура, строителство, градоустройство и дизайн (ЦАСГД) при БАНИ
д-р Стефко Аенски, член на БНК на ИКОМОС, член на СБХ
адв. Яни Янев-вицепрезидент на Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“; Учредител и председател на УС на СНЦ (в обществена полза) „Варненски некропол I“; „Култура и туризъм на Българския североизток“
д-р Пантелей Спасов - посланик
д-р Ивелина Кючукова - археолог, културен антрополог, международен експерт в културния туризъм
С подкрепата на: акад. Вежди Рашидов - скулптор, бивш Министър на културата бивш Председател на Народното събрание
акад. Иван Гранитски - поет, издател, Издателство “Захарий Стоянов”,
Снежана Тодорова- журналист, Председател на Съюз на Българските журналисти,
Иванка Шишева, Председател на Фондация „Градски ролки/Orașul Reel Foundation/, България. Неправителствена организация, посветена на изследването, популяризирането и утвърждаването на българската култура и история отвъд границите на България, и по-специално в Букурещ, чрез средствата на киното и изкуствата.
Кирил Викторов, АС Геоинженеринг ООД
Желю Душев – Председател на СНЦ „Култура и туризъм на Българския североизток“
Проф. д-р Марин Нешков – Почетен председател на Варненска туристическа камара и член на СНЦ „Култура и туризъм на Българския североизток”
Проф. д-р Стоян Маринов – Преподавател в катедра „Икономика и организация на туризма“ в Икономически университет – Варна, Съпредседател на Варненска туристическа камара и член на Управителния съвет на СНЦ „Асоциация за реклама и комуникации в туризма“
Проф. Диана Гергова Свържете се с автора на петицията