ПЕТИЦИЯ В ПОДКРЕПА ЗА ЦЕЛЕВИ ОТПУСК ЗА ОСИНОВЯВАНЕ

Когато осинових дъщеря си тя беше на 3г. и 4 м., силно изоставаща както във физическото, така и в нервно психическото си развитие. Не говореше. Без отказ, до последния ден имаше контакт с биологичната си майка, нито преди нито непосредствено след осиновяването с нея не е работил психолог. Отказваше да яде, крещяла съм от безсилие и страх да не умре в ръцете ми от глад. Хранех я насила, притисната като зверче в някой ъгъл, лъжичка по лъжичка. Тежеше около 9 килограма, правеше 2-3 крачки и падаше. Сядаше на масата, поглеждаше храната и извръщаше глава. Нощем имаше кошмари, мяташе се и стенеше на сън. Месеци след това се будех след полунощ в очакване на поредната безсънна нощ. Никой не ме подкрепи. Бях съвсем сама! Социални и педиатър-неонатолог ми казваха "Спокойно, няма да умре от глад" и ми предписваха безполезни сиропчета за апетит, когато и двете имахме нужда от подкрепата на психолог, специалист в проблемите на осиновяванията. Месеци по-късно, психоложката от ДМСГ, която я пое реагираше на всичко с думите "Тя при мене не прави така" и нито един реален съвет как да се справя с агресията, възбудимостта, смукането на палеца, стереотипните движения... Добре че два месеца след като осинових влезе в сила промяната в закона и ползвах платено майчинство, по време на което осинових второто си дете - бебе на 4 месеца. Благодарна съм на хората от АБЕТ, които поеха дъщеря ми - кинези и ерготерапия и логопед и спомогнаха за наваксването. Все още 2,5 години по-късно имаме обучителни трудности/детето е в предучилищна възраст/ и отново се налага ходене по мъките и убеждаване на "специалистите", че има нужда от насочване за ресурсно подпомагане.

Независимо на каква възраст е детето, което осиновяваме ние имаме нужда от време за адаптация /поне 6 месеца/ и за наваксване при по-големите деца от поне 1-2 години. Освен всичко друго осиновителите се осигуряваме за майчинство, а ставаме родители от момента, в който си вземем детето у дома.

Отпускът за гледане на осиновено дете не трябва да бъде прекъсван с тръгването на детето на ясла, градина или училище - престоят на детето в училище е 4-5 часа на ден, предучилищното обучение може да е полудневно, за да бъде спазен закона за задължително предучилищно обучение, като същевременно се даде възможност на осиновителя и детето да бъдат повече време заедно, да се адаптират и да наваксват.

Законът трябва да се промени така, че майките  да запазват работата си, а не да бъдат съкращавани или притискани да напуснат, защото "законът те пази от съкращение / в моя случай/, но не и от дисциплинарно уволнение".