Да спасим последната българска теснолинейка от закриване!


Гост

/ #371

2015-05-02 18:51

Два пъти съм пътувала с теснолинейката от гара Септември до гара Добринище. Пътуването е като в приказка. Голяма атракция. Часове наред дишаш въздух като коприна, а природата е толкова хубава, че с думи трудно може да се опишат създадените от Бога красоти! Първия път ми струваше, че това е едно късче от рая. Питах се с какво ли ние, българите, сме заслужили тази благодат. Към края на пътуването успях с отговора, а той беше: Щом ни е дадена, значи сме я заслужили с нещо! Също така си помислих: Ами ако не беше теснолинейката, как щях да разбера, че съществува тази надземна красота?