За църковно наказание на архим. Никанор Мишков

Ваше Светейшество,

От години насам печално известният в жълтия спектър на медиите архимандрит Никанор Мишков е злокачествено болестотворно явление в Българската православна църква. Неговото опрелестено съзнание се оказа неподатливо на лечение чрез архипастирско снизхождение, увещание и изобличение. За такива Господ е казал: „…ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.“ (Мат. 18:16-17)) Петицията на г-н Асен Велчев повдига този неприятен въпрос. В приложените към тази петиция линкове са събрани много примери из неговата безчинна анти-църковна, анти-йерархична, анти-синодална, анти-патриаршеска, анти-българска, анти-канонична и анти-православна дейност.

Тези линкове имат място и тук:  https://u.pcloud.link/publink/show?code=XZ78dj5Z4sHc16cnl2ki53JwS9iTnQ538ec7   

Считам, че тази тема може да бъде изложена както следва:     

  1. В близката ни история, при други обстоятелства, пример за подобна нелекувана злокачествена малформация в тялото на Църквата е бившият йеромонах Христофор Събев. Тогава времената са други, но общото е безчинството на Събев и бездействието на Светия Синод и патриарх Максим, което бездействие в историческа перспектива се оказа нито мъдро, нито братолюбиво, а тъкмо напротив: нелекуваното зло създава несравнимо по-голямо зло. Извършеното от Събев злодеяние е могло да бъде пресечено от корен чрез своевременното му низвержение и евентуално последващо отлъчване. Бездействието на свещеноначалието относно Събев прави възможен плачевния църковен разкол от 90-те години.

2. Архим. Никанор Мишков охулва и дискредитира Св. Синод на БПЦ в пълен състав по редица въпроси: за доблестното му поведение относно събора в Крит през 2016 г.; за усилията на Синода да се въведе религиозно обучение и възпитание и пр. Според Мишков, всички, които се борят православното вероучение да стане основен предмет в българското училище, са „агенти на Русия“. Така Русия всъщност се отъждествява с Православието. А според българската Конституция православното вероизповедание е традиционно в България. 

3. Архим Никанор Мишков охулва и дискредитира своя епархийски свещеноначалник, Софийския митрополит, който е и Български патриарх. Името на тези хули е легион – преди избирането, по време на избирането и след избирането на Патриарха. Тези безсрамни отцеругателства оскърбяват и всички нас, българските православни християни, които посрещнахме избора на нашия свещеноначалник с възгласа „Достоен!“

4. Със своите злословия срещу Св. Синод и Патриарха архим. Никанор Мишков нагло и предизвикателно нарушава решението на Св. Синод от 18.02.2014 г., а също и изявлението на Софийската св. Митрополия от 13.01.2025 г. отнасящо се именно към неговия случай и подобни прояви от страна на опрелестени и разюздани клирици, обзети от дух на хула.

5. Архим. Никанор Мишков в многобройни свои медийни изяви се опитва да подкопае автокефалността и независимостта на Българската православна църква като я представя във властова подчиненост спрямо Фенер. 

6. Архим. Никанор Мишков със своето самочинство, безчинство, публично непослушание, секуларистично мислене, със своето анти-монашеско битие и съзнание на анти-патриаршески медиен трол дискредитира и окарикатурява образа на българското монашество и духовенство. Така той внася съблазън у монаси, миряни, духовници и дори у външните спрямо Църквата. „Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано.“ (Рим. 2:24)

7. През 2020 г. по време на пандемията Ковид 19 архим. Никанор Мишков неколкократно прави кощунствени изказвания относно св. Причастие („Тялото и Кръвта Христови излизат в обедна почивка и не искат да унищожават коронавируса“).

8. През 2022 г. архим. Никанор Мишков беше най-активен съучастник в подвеждането на патриарх Неофит, други клирици, политици и миряни да участват в поклонение на мнимите „мощи на св. св. Кирил и Методий“. Измамата беше разобличена от проф. Лияна Симеонова, проф. Светлозар Елдъров и др.  в медиите.

 Опрелестеният архим. Никанор Мишков е клирик на Софийска епархия. Така че цялата отговорност за съблазънта, която поведението му представлява за паството, лежи върху правоправещия архипастир – Софийския митрополит. Печалният пример с Христо Събев и тогавашното бездействие спрямо него показва колко пагубни могат да станат метастазите на подобни злокачествени явления, ако не бъдат своевременно лекувани чрез низвержение от сан и (ако рецидивите продължат) последващо отлъчване в изпълнение на апостолския съвет: „Махнете, прочее, злия изпомежду си.“ (1 Кор. 5:13).

Изложените по-горе мисли се споделят от множество миряни, които очакват досегашният архимандрит да получи справедливо църковно наказание, за да се осъзнае и да преустанови своята противоцърковна дейност.   

Целувам светейшата Ви патриаршеска десница и оставам на Ваше Светейшество вярно в Господа духовно чедо.