Декларация против прибързаната антиреформа в пенсионния модел

Как да коментирам глупости? Все пак ще приложа едни мои размишления, които според мен дават обяснение от един малко нетрадиционен ъгъл.

Бойко Борисов и принципът на Питър


Не зная дали сте чули за Лорънс Питър и неговия станал вече христоматиен принцип. За тези, които не са запознати с него ще упомена, че според него във всяка йерархична структура в обществото е налице тенденция всички постове да се заемат от хора, непритежаващи качества за заеманата длъжност, или както се изразява Питър от хора, достигнали своето ниво на некомпетентност.

Механизмът е много прост. Когато си на ниво, съответстващо на твоите възможности, ти си полезен за системата и най-често тази полезност се възнаграждава с повишение. И така, докато достигнеш и надминеш своя капацитет за развитие. В един момент се оказваш обаче на длъжност, която не ти е по силите. Замръзваш там, защото лошата оценка на работата ти е логична и тя не може да е основа за по нататъшно кариерно развитие.

Лошото е, че докато в частния бизнес работодателят просто се освобождава от такива хора или като ги връща на предходния пост, или като ги премахне от организацията изобщо, в държавните структури това съвсем не е така. Тук освен чисто професионалните качества, значение за израстването имат и други - партийната принадлежност примерно. Тогава попадналия не на местото си служител започва да пречи. Той не само запушва йерархията. Приемаме, че длъжността е обективно необходима, тъй като предполага извършването на дейности и задачи, без които не може. Тогава йерархичната структура започва да обраства с цели кохорти от съветници и заместници, които правят това, което трябва, дори и въпреки своите началници. Един мой професор беше описал с красноречив пример как става това. В някогашното министерство на земеделието привлекли човек със заслуги и връзки, но се оказало, че човекът не го бива за нищо. Попитали министъра какво да го правят. И той намерил решението. Назначили го за шеф на група, която трябвало да извършва оперативен отчет на свършеното в ТКЗС-тата и ДЗС-тата в страната. Но за да се върши това, трябвало хора по места, в окръзите и в министерството, които да събират първичната информация, да я обобщават и да оформят окончателните данни. Първоначално това се правело един път месечно, след това съкратили периода до седмица. Групата в министерството станала отдел, отделът дирекция, появявили се причудливи показатели като декари мека оран примерно. Създали се хиляди работни места, нашето протеже станал ръководител от държавен мащаб. А това, че тази отчетна информация е излишна и от нея не произтича нищо е без значение. Важен е резултатът, а той е – нашият човек е на престижен пост.

Дано не съм ви доскучал, но направих този увод, за да се опитам да обясня какво става в държавата. Тези дни стана ясно, че премиерът Борисов на среща със синдикатите решил да реформира пенсионната ни система. Няма да обсъждам качествата на направените след тази среща предложения. Ще кажа само, че що се отнася до пенсионната реформа, страните в неделната сгледа са всичките попаднали на своите нива на некомпетентност. И ако за синдикалните лидери е важна максимата - искай много, та да получиш поне малко, за премиера е недопустимо проявлението на такава самонадеяност. Още повече, че той разполага с най-добрите експерти на страната в тази област, за всеки от които ще е чест да му помогне. Но той ги неглижира и резултатът е налице.

Не казвам, че г-н Борисов е некомпетентен за длъжността, която заема. От премиера не се изисква да е спец по пенсионното осигуряване. За това аз определих поведението му като самонадеяност. Но ако самонадеяността на един ръководител на фирма се ограничава с щетите само по отношение на нейното развитие, тази на държавния ръководител е с дълбоки и дълготрайни последствия.

Ще ми се все пак да изтъкна и още нещо. Не напразно казват, че работникът може и знае, бригадирът знае, но не може, а баш шефът не може и не знае. Но неговата функция не изисква нито да може, нито да знае, а да привлече можещите и знаещите и да ги разположи по местата, в които могат да реализират максимума от своя потенциал. За съжаление и тук често грешим. Грешката с предоверяването само по отношение на безумното изземване на резерва на Здравноосигурителната каса от над 1,6 млрд лева е с катастрофален резултат за здравеопазването у нас. Всичко друго у Дянков да е безупречно, дори и само този гаф го определя като човек, достойно заел своето ниво на некомпетентност. От същия порядък е и примерно решението да се отнемат 80 млн евро от фондовете на ЕС, определени за продълбочаване на праговете по българския участък на река Дунав и пренасочването им към софийското метро. Резултатът е, че при маловодие на реката корабоплаването спира или съдовете се пълнят с 50-60% от капацитета си, което прави превозите скъпи и нерантабилни. С какви очи ще поискаме сега нови пари за същата цел?

В заключение ми се ще да си пожелаем там, където сме грешили да се опитаме да извлечем и полза от грешките си. А тя ще дойде от поуката, която сме си извели от тях и която ще предотврати повтарянето им. Никой не е безгрешен, но само глупакът повтаря грешките си.

Александър Спасов