ДЕКЛАРАЦИЯ на учени от БАН в подкрепа на студентските протести

Кой подкрепя студентите и за какво
http://emilhorozov.wordpress.com/2013/11/04/115/

Случи ми се да отида на събрание на учени от Софийския университет, подкрепящи стачкуващите студенти. Там, за моя изненада, се оказа, че имаме различни възгледи върху понятието „морал“. И макар да бяхме единодушни по отношение на назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, се оказа че липсата на морал в други случаи ни разделя. Например, измами, кражби, незаконно получаване и раздаване на държавни пари не са съвсем липса на морал за някои. Сега най-важното е да се борим срещу Пеевски и неговите партии с всички възможни средства и с всякакви съюзници; Путин, Р. Гюров или Х. Ковачки са добре дошли. Никой не се интересува днес от злоупотреби с милиони и милиарди левове. Както разбирам трябва да си отиде сегашното правителство и ще настъпи дългоочаквания Нов Ред по нашите земи.

На мене ми е трудно да възприема, че тези, които подкрепят студентите искат да не обръщаме внимание на многогодишни престъпления с държавни средства в огромни размери. И че част от подкрепящите са участници в тази дейност, поне като получили такива средства вследствие нарушение на законите. А дали е само това, е работа на прокуратурата, където съм депозирал сигнал преди една година.

Поводът да обменим мнения по въпроса „що е морал и има ли той почва у нас“ стана нашият водещ на събранието, д-р Д. Илиев. Той е спечелил в злополучните сесии през 2008-2009 г. поне 4 проекта от Фонд „Научни изследвания“, част от тях с нарушения, не казвам негови, вижте Забележката. За сведение отлични български учени, далече превъзхождащи посоченото лице и колегите, му нямат достъп до финансиране или имат такова в десетки пъти по-малки размери. За какви заслуги?

Не можах да съобщя конкретни данни защото не ми позволиха. Двигателят на съпротивата срещу моя морал беше един известен от вестниците и телевизиите професор по културология („културологията е клон от социалните науки, специфичен за Източна Европа“, Уикипедия) на име Александър Кьосев, бивш ръководител на катедра в Нов Български Университет, откъдето впрочем бяха и част от присъствуващите. Според него сме се събрали да решим как да помагаме на студентите, а не да обсъждаме Фонд „Научни изследвания“, което беше и моето мнение, толкова повече, че голямата част от участниците едва ли е компетентна. Но мислех, че е добре да сме хора без проблеми със собствения морал. Словесната престрелка разбира се беше загубена предварително. Освен че бях сам срещу много, моите опоненти ме превъзхождаха в опит да говорят на обществени теми, което включва прекъсване на говорещия враг.....