Да опазим Брезник от добива на злато

Уважаеми г-н Манов,
Категорично не мога да се съглася с основната част от разсъжденията и заключенията в публикуваното от Вас становище. Защо мисля така:
1. Надявам се, че не отричате наличието на демокрация в нашата страна. Ето защо всеки има право да реши, дали да се регистрира на едно общоградско събрание или не. Не твърдите, че присъстващите на общественото обсъждане са принуждавани с автомати да се регистрират, нали? А заключението, че списъците са „пропуск за работа“ е наивно. Работа има за всеки, който желае и има необходимите компетентности. Разбира се, ако има работни места в града.
2. В земните недра на Бърдото, както и навсякъде в земната кора са в наличност всички известни елементи от Периодичната таблица. Въпросът е, какво е тяхното съдържание. Дали то е близко до средното за земната кора или е по-високо. И ако е по-високо с колко. Така или иначе, в недрата на Бърдото има, по естествени причини, повишени съдържания на някои елементи и за това говорим за находище Милин камък. Тук не е мястото да оспорвам направените от Вас изчисления, поради което нека да ги приемем такива каквито сте ги дали. Искам да подчертая само, че те съществуват от около 60 милиона години на това място, и това не е попречило да възникне град Брезник и да се развива в продължение на дълги години. Нали не се сърдите на Природата, г-н Манов, че е създала това находище точно на Бърдото?
3. Всички направени от Вас изчисления за количествата вода в хвостохранилището са неверни, защото пренебрегвате един прост принцип, който е добре обяснен в доклада по ОВОС. А той е, че промишлената вода ще се използва циклично, т. е. отработената вода от хвостохранилището чрез помпи ще се връща обратно в обогатителния процес и няма да се натрупва в хвостохранилището. Що се касае до повърхностните води от снеготопене и дъжд те са добре дошли. Те ще се намалят количеството на употребяваната промишлена вода, с което ще се спести природен ресурс. Няма да споря с Вас, за това, дали има или няма вода в района на Брезник. Бих искал да подчертая, че ако такава вода не се намери, няма да има и рудник. Причината е, че рудникът не може да работи без вода, а инвеститорът нееднократно е заявявал, че няма да ползва нито един литър от съществуващата водоснабдителната мрежа. Що се касае до съдбата на хвостохранилището след приключване на добивните работи, то ще се запълни с хвост и при рекултивацията ще се запечати отгоре и ще се затреви и залеси. Така, че няма да има какво да прелива.
4. На насипището се складира стерилна скална маса, а не както се твърди „отровни концентрати“. Не виждам как ще се замърси околната среда, ако от земните недра се извади определено количество скали и те се върнат отново там от където са извадени. Освен това, всички знаят, че „желязната водата“ извира от стара минна изработка, т. е. тя е руднична вода. Същата се смята за лековита. Защо тогава, определяте рудничната вода от един съвременен рудник за „отровна“, като произходът им е един и същ?
5. Всеки икономист, който погледне направените от Вас сметки веднага ще разбере, че те, меко казано, са неверни. Аз не съм икономист, но знам, че когато се прави баланс не се отчита само ценността на суровината, а и разходите, които се правят. Защо Вие не ги включвате във вашите изчисления? Иска ми се да вярвам, че просто е станало недоразумение или сте бил подведен.
6. Вашата асоциация, с оценката на находище Милин камък, направена през 80те години на миналия век от геолозите е много интересна. Те наистина оценяват находището като непромишлено. Какво се е променило от тогава до сега? Променила се е цената на златото. Не е трудно да намерите цени на златото от това време на сайта на Лондонската метална борса или на kitco.com и да се съпостави със съвременните цени. Тогава ще се убедите, че за това време цената е нараснала 5 пъти, от 300 на 1600 долара за тройунция. Това е причината геолозите от целия свят да се връщат към находища, които в миналото са оценени като неперспективни. Вашите определения за честността и отговорността на геолозите са обидни.
7. Що се касае до заключителното Ви изречение, тук влизаме в сферата на философията. На Вашият въпрос, аз ще отговоря с въпрос. А нима Вие искате да отречете развитието на човечеството, като се има предвид, че то се е развивало благодарение на добиваните минерални суровини. Спомнете си, че археолозите са нарекли отделните етапи в развитието му: каменна, медна, бронзова и желязна епоха. Нима това е случайно? И освен това, пак в историческото си развитие, човечеството е доказало, че може да замества определени суровини с други материали и благодарение на това да върви напред. Нека не спекулираме със страховете на хората и да опровергаем поговорката „Сития на гладния вяра не хваща“.
С уважение,
Доц. д-р инж. Веселин Ковачев