Да опазим Брезник от добива на злато

Брезник е град в Западна България. Той е известен със своята местност "Бърдото", откъдето могат да се видят красиви природни гледки, множество язовири, разстлани в околията му и дивата природа, чудесна за пикник. Сгушено между борови дръвчета и буйни храсти се намира най – голямото богатство на града, заради което Брезник събира посетители от цяла България - минералния извор "Желязна вода". Изворната вода е богата на железни и сулфатни йони, подходяща е за лечение на анемия, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания. Заради уникалния природен дар, единствен за България, Брезник е обявен за курорт, а с подобни качества като брезнишката са минералните води в известните курорти Пираварт - Австрия, Арттейхо - Испания, Левико - Италия, Авейрон - Франция и др. От хилядолетия болни прииждат в града, за да почерпят от силата на лечебната вода. Стотици са свидетелствата за лечебната дарба на водата, щедро извираща от чешмата, а в миналото вода от този извор дори се е изнасяла за Израел. Днес дивата природа в Брезник и уникалното богатство „Желязна вода“ са застрашени заради инвестиционен проект за създаване и разработване на златодобивна мина в сърцето на местността ”Бърдото“, на 100 метра от лечебното чудо с "Жива вода".

Според експерти, при разработването на мината и при добива на руди в непосредствена близост до минералното находище, ще настъпи осушаване на масива и вероятността от изчезването на този ценен природен дар е огромна.

„Проектът ще бъде осъществен само в условията на взаимен интерес, диалог, сътрудничество и съгласие с хората от община Брезник“, пише в брошурата на инвеститора. Само с явни лъжи, че няма да бъде засегната природата, с обещания за работни места и високи заплати, компанията е успяла да убеди част от населението в полза на проекта. Инвеститорът, обаче, пропуска един съществено важен факт. А именно, че изворът „Желязна вода“, възможностите за лов и риболов, както и атракционите на китното градче не са само и единствено за населението на града. Те са за всички нас. И най-вече за онкоболните, за множеството болни от анемия и псориазис в България и за всички онези, на които тепърва ще им бъде установена най-страшната диагноза - рак заради тази промишленост. Защото в градовете, където има разработени мини е доказано, че се повишава заболеваемостта.

Нека видим колко лесно ще е на инвестиционния интерес да убеди в ползата от мината, не хората без работа, а работещите, истински информираните. Тези, които не държат рекламна брошура на "Асарел Медет".

Лековитата, чудотворна вода на Брезник струва повече от златото и е на всички нас. Нека заедно се преборим за опазването на истинското богатство на България - природата!

 

ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРИЛАГАМ СТАНОВИЩАТА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА ПО ОВОС ОТ ЕКОЛОЗИ И ИНЖЕНЕРИ, КОИТО РАЗГЛЕЖДАТ СЛУЧАЯ:

 

Тежки метали:

В ОВОС става ясно, че рудата, гравитационния и флотационния концентрат, хвоста съдържат арсен, желязо, сяра, олово, алуминий.  Те ще се отделят от  обогатителните процеси при преработката на рудите. С активното участие на сярата, всички тези опасни елементи подлежат на окисляване,  химично и биологично взаимодействие, отделяне на радицация. Количеството на гореизброените тежки метали не е назовано в ОВОС, нито се разглежда тяхното влияние върху околната среда и хората. В ОВОС става ясно, че оловото, след флотация се отделя в хвостохранилището. По занижени сметки базирани на 50 000 концентрат на година, количеството олово  в хвостохранилището след 10 години ще бъде 12 т. Тази информация изобщо не е разглеждана от ДОВОС. Напротив, заключителната оценка в доклада констатира положителни аспекти в околната среда, което буди недоумение. Експертите констатират, че е неизбежно замърсяването на р. Конска. Насипище, на което ще се депонират 300 000 м3 на площ от 47 дка. ще създава екологични проблеми по време на строителството и експлоатацията.  В това насипище ще има съдържание на всички видове метали и при валежи ще се филтрират разтвори на кисели води във вертикална посока, което създава условия за замърсяване на почвата и подземните води, особено в близост до населеното място. Постановява се за абсолютно недопустимо  и нарушаващо екологичните закони смесването на всички видове води в хвостохранилището и вкарването им в оборотното водоснабдяване:

-          Рудно отпадъчни

-          Битово – фекални отпадъчни води

-          Промишлени отпадъчни води от обогатителната фабрика

-          Дренажни води от насипището

-          Дъждовно води

 

Рекултивация

Системата, за която ще се разработва месторождението изисква запълване на иззетите пространства.  В ОВОС е посочено, че за запълването ще се използват материали от хвостохранилището. Тоест отровни отпадъци!!!?  Изложено е становище на Басейновата дирекция на Западно-Беломорски район, гр. Благоевград за недопустимо използването на материали от хвостохранилището за тази цел. Няма баланс на стерилната скална маса от 300 000 м3 и освободените празни пространства при обосновката, че няма да се използва хвост.  Откъде ще се вземат количества скална маса за запълване? При тази система на запълване ще останат и много неизпълнени пространства, създаващи условия за обрушване и струтване на  масиви, слягане на терена, наземна депресия и промяна на релефа. В ОВОС липсват гаранции за управлението на скалния натиск и евентуално слягане на повъртхностния ландшафт в следствие обрушване на скалите след приключване на активната минна дейност.

Води. Питейно – битовото и производствено водоснабдяване

 

-           За нуждите на „Асарел Медет“ по време на строителство и експлоатация са определени 345000м3 годишно от р. Конска.  Заключението на експертите, е че е невъзможно да от тази река да се добива такова количество вода.

-          В следствие на предвиденото водочерпене се идентифицира висок риск от намаляване на водните количества в яз. Слаковци, суходолията Дабовица и Каменитец. Предвиденият рудничен водоотлив в размер на 7.5 до 8.5 l/s, който ще бъде отнет от водосбора представлява съществена част от общия отток – 42 % и превишава минималния отток през сухите периоди. В следствие ще се наруши екологичното състояние на язовира и правата на водоползвателите.

-          Планира се изграждане на съоръжения в непосредствена близост до каптаж „Долна Дабовица“, което представлява директен риск от замърсяване на питейната вода на населението, предвид характера на скалните масиви и поради засягане на част от прогнозната територия на пояс III на СОЗ от територията на инвестиционния проект. Защо в ДОВОС липсват мерки за справяне с гореописания риск, който не се отрича от авторите на доклада!?

-          Деклариран е и непосредствен риск за замърсяване водите на двете местни чешми в южния склон на Бърдото, използвани за водопой на животни. Водите на яз. Слаковци са подложени на директен риск от замърсяване в следствие на дренажното въздействие на минните изработки. Не се посочват мерки, които да подсигурят защита.

 

Пробивно – взривни работи

 

В ОВОС не става ясна технологията на пробивно – взривните работи – диаметри на сондажите, дълбочина и други параметри. Опоменава се, че ще бъдат изразходвани 800/ 900 кг взрив на денонощие, но не и колко пъти ще се взривява на ден/ седмица. При всички случаи ще се образуват сеизмични вълни, прах и вредни газове, които ще се вентилират през двата комина и ще отнасят в посоката на духащите ветрове, а при безветрие ще се концентрират на място и в близките селища. Двата вентилационни комина ще бъдат източник на прахо-газови емисии при експлоатацията и провеждане на ПВР. Ще се замърсява въздуха на близко населените места. Мерките предвидени за предотвратяване на праховото натоварване от хвостохранилището, в етапа на експлоатация, като поддържане под постоянно водно огледало или изграждане на оросителни инсталации по оградните стени са недостатъчни и трудно реализируеми в условия на летни суши.

 

Находището минерални води

 

Заключението е, че при разработване и добив на рудите, в непосредствена близост на минералнмото находище (100 метра) ще настъпи осушаване на масива и вероятността от изчезването на този ценен природен дар, който се ползва за лечение е почти сигурно.

 

Рискове и аварии

Р. Конска е разположена само на 3-4 км. южно от обекта. Това е отразено и в доклада като се казва, че е възможно изтичането на руднични води при минно проходческите работи и води от повърхтностния отток от строителните площадки към околните дерета и оттам към р. Конска. Разливът на горива и масла от строителната техника и автотранспорта също създава опасност от замърсяване на подземните води. На практика, е невъзможно да бъде поддържано доброто състояние на подземното водно тяло. „Асарел Медет“ има опит със замърсяване на водосборници. Пример е  р. Тополница и яз. Тополница, където е спряно питейното водоснабдяване в следствие на инвестиционните процеси на фирмата. Други примери са р. Панова, Луда Яна, Марешка, Панагюрска и Мечанска и замърсяването им с тежки метали, довело до измиране на риба. Замърсяват се с тежки метали кладенците с питейна вода на с. Попинци. Жителите на град Панагюрище и околните села вместо да пият чиста балканска питейна вода, използват кладенци от Марица, строени с водопровод и няколко помпени станции за промишлени нужди на военните заводи „Оптикоелектрон“. Осушени са целите региони на Панагюрище – вододайна зона, региона на мина Радка, мина Елшица 1 и 2 и мина Цар Асен.Особено опасна би била повреда в хвостопровода. Най – опасни проявления на рисковете има след завършане на експлоатацията, защото обектът остава без мониторинг и обслужващ персонал, а природни катаклизми не може да се прогнозират.

 

 

 

Подпишете тази петиция


Или

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван на нашия сайт. Въпреки това, авторът на петицията ще вижда цялата информация, която ще предоставите в този формуляр.

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.

Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Facebook