Връщане на работа на учителя Ангел Грънчаров

Здравей, Ангеле, Приятелю,
Здравейте Съмишленици,
Подкрепям подписката-искане за прекратяване на преследванията и наказанията на Ангел Грънчаров и съпругата му и възстановяването му на длъжността „учител по философия“, а на съпругата му - предоставяне на възможност да продължи учителската си работа.
Верен на своите убеждения, основани на филисофска концепция, определяща непреклонна преданност на идеите за свобода на личността и съответна същностна промяна в образованието, Ангел влиза в противоречие с правилата на социума, с нормите на изграждане, организиране и функциониране на настоящата образователна система.
Утвърдената нормативна база на образованието и МОН оправдава управленско поведение на директорите, каквото е това на директорката на Ангел Грънчаров и директорите от Пловдив. НО, това „оправдано“ управленско поведение, има своите различни, конкретни измерения в различните типологии на директорите т.е. то е в пряка зависимост от гносеологическата, аксиологическата, психологическата, интелектуалната, моралната, прогностичната, прогресивната и т.н. нагласа, ориентация и дълбочина на съзнанието, мисленето и активност на съответния дириктор, подчинена на стремеж към успех /на всяка цена или при определена цена/. Специфичната подреденост на тези качества определя различието в отношението към желана или нежелана публечност на вътрешноучилищния живот. Различието в тази подреденост на качества у стария и новия директор се откроява в отношението, страха и реализацията на формулата „Той прави публечно достояние всичко ставащо в училището“. Старият директор не се притеснява от реализацията на подобна формула, защото няма от какво да се притеснява и естествено не се стига до нейното осъществяване и Ангел не е враг. При новия директор спецификата на тази подреденост е друга и наличието, а още повече реализацията на тази формула е жизнено важна и неприемлива, поради което този, който прави публично достояние негативни вътрешноучилищни факти става враг. Затова Ангел става враг.
От изявите и изявленията на директорката на Ангел разбирам, че не мога да се надявам да ме разбере.
Убеден съм, че същата директорка и другите ортодокси в образованието ще действа най-малкото уважително към Ангел и другите като него, ако нормативната база определя, одобрява, награждава и изисква от нея да внедрява методи, принципи и механизми на свободното образование, да утвърждава общуване между учители, директори, ученици, родители основано на свободното взаимодействие между субектите в училище, подчинени на непринуденото развитие на способностите на децата и разгръщане на техните таланти. Много от учителите не желаят, а вероятно и не могат да разберат коренното различие на свободното образование от нашето настоящо масово образоване и се чувстват добре в своето „свободно“ битие на училището и самодоволно са готови да смачкат всеки, който не мисли като тях.
Причините за съществуването на тази непрогресивна нормативната база са много и още дълги години борещите се за адекватна на съвремието ни същностна промяна в образованието ще страдат, така както страда Ангел и неговото семейство. Съчки в огъня на това страдание хвърлят не само ортодоксалните директори, учители, родители, но и тези, които в друга по-свободна училищна и учебна среда биха се спрели и противопоставили.
Безнадеждността за същностна промяна в образованието е определена и от липсата на гражданско съзнание за тази промяна, а структурите на гражданското общество /НПО-та/ са ориентирали своята идейна платформа и дейност към палиативни промени или към прикрити меркантилни цели. Нямаме избор – НПО – та са далече от борбата за същностна промяна в образованието и затова не подкрепят Ангел и го отхвърлят: езикът му бил остър, принципите му били неподходящи за установените правила и изисквания, невъздържан и рязък бил в критиката на другите, бива критика на образованието, но чак пък толкова. А нима е възможно езикът да е благ, принципите да са конюнктурни, а критиката да бъде въздържана и милозлива, когато бъдещето на България е обречено на неграмотност, безперспективност, немотия и несвобода, когато образованието е вклещено в командноадминистративни принципи и правила.
Образованието ще се ориентира към своята същностна промяна и респ. учители като Ангел ще бъдат добре приети, когато мисленето в така несбъдналото се гражданско общество, мисленето в българския парламент и правителство постигне мисленето във Финландия и други европейски страни. До постигането на този тип мислене, на първо време ще бъде полезно да бъдат нормативно осигурени възможности за внедряването на иновативни идеи от отделни учители /като Ангел/, които имат съответно убеждение и желание за осъществяването им в образователната практика.
И нещо за троловете и пишещите със злоба, ненавист, с много удивителни и др.п.: Ако искат да участват смислено в дебатите, да отговарят на характеристиките на достойния учител /директор/, на достойния човек, нека да знаят, че мотивите за поведението на Ангел Грънчаров, за неговата непреклонна борба не са основани на някакви първични нужди или неспособности, а тъкмо обратното. Неговата борба е предпоставена от задълбочено философско осмисляне на човешката същност и предназначение /в измеренията на съвременния български учител/.
ЩЕ НАМЕРИТЕ СЪЩЕСТВЕНИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ В МИСЛЕНЕТО И МОТИВИТЕ НА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ
ПРИ-ВНИМАТЕЛНО ПРОЧИТАНЕ НА НЕГОВИТЕ КНИГИ ЗА ФИЛОСОФИЯТА, ФИЛОСОФИТЕ И ОБРАЗОВАНИЕТО.
Ангеле, Приятелю,
Борбата ти за свобода в образованието е смислена и ориентирана към бъдещето.
Подкрепям те!!!
Райчо Радев