За запазване правото на родителите да извиняват отсъствия до 15 дни годишно

До Министерството на образованието и науката

на Република България

До Министерството на здравеопазването

на Република България

До Омбудсмана на Република България

Уважаеми дами и господа,  

Ние, долуподписаните родители, учители, лекари и други заинтересовани граждани изразяваме категорично несъгласие с предложението за ограничаване на възможността родителите и настойниците да извиняват отсъствия на децата си от училище до 15 дни годишно.

Смятаме, че то е поредната тревожна заявка за отклоняване на вниманието  от важните проблеми в образованието и опасна стъпка в посока унищожаване на бездруго крехкото доверие и партньорство между училището и семейството – една от най-важните предпоставки за успешното развитие на децата.  

Изменението в Наредбата за приобщаващо образование (чл. 62, ал. 1, т. 3) беше обнародвано на 19.03.2024 г. след настояването на хиляди родители, учители, лекари и експерти да се даде право на родителите да извиняват отсъствията на децата си в случай на заболяване, каквато е утвърдената европейска и световна практика. Искането им беше подкрепено от много граждански организации и широк кръг заинтересовани страни, в т.ч. Българската педиатрична асоциация и институцията на Омбудсмана. След множество анализи, консултации и дебати беше взето компромисното решение да се разрешат до 15 дни отсъствие годишно със заявление от родител, включващи както краткотрайни заболявания, така и важни семейни ангажименти.

Последните седмици с недоумение и безпокойство следим заявките за ограничаване на това елементарно право от страна на синдикати, директорски организации и самото Министерство на образованието и науката. Надявахме се, че недвусмислената позиция на Националната мрежа за децата, категорично подкрепена от Българската педиатрична асоциация и още 60 организации, и бурното недоволство на родителите и учители в публичното пространство ще бъдат достатъчни, за да се вслушат образователните власти в тяхната гледна точка. За съжаление, по всичко личи, че това не се случва. Припомняме, че:

* Тази мярка дава възможност за освобождаване на учениците от занятия, когато не са в състояние да участват ползотворно в учебния процес поради здравословни неразположения, неизискващи медицинска намеса, но пък често срещани във всички възрасти. Абсурдно и вредно е да отнемаме времето на бездруго претоварените лекари с ненужни прегледи с единствената цел издаване на бележка за училищните власти, да губим цели работни дни на родителите (които според чл. 87 на Закона за здравето в този случай са длъжни да придружават децата си до навършване на пълнолетие), да принуждаваме децата да чакат в такова състояние пред кабинетите или да губят още един учебен ден след подобряване, като с това не на последно място рискуваме допълнителни усложнения.

* Няма никакви данни мярката да води до значително повишаване на общия брой уважителни отсъствия и да влошава усвояването на знания и умения от учениците, нито други основания да се съмняваме в злоупотреба. Напротив, злоупотреба е масовото използване на израза „семейни причини“, несъществуващ в никоя наредба, още повече определянето им от Синдикат „Образование“ като „родителски отпуск“, с което манипулативно се насаждат погрешни впечатления. Мярката не е прилагана дори една цяла учебна година. Ако сме съгласни, че всяка промяна в образованието изисква време, за да може да се проследят ефектите, би било абсурдно да бързаме с отмяната ѝ, без да сме натрупали достатъчно данни и сериозни, издържани аргументи за евевнтуални вредни последствия.    

* Не ни е известна нито една страна в Европа, в която се изисква медицински  документ при краткотрайни отсъствия по здравословни причини. В същото време навсякъде се уважава и правото на учениците да отсъстват поради важни семейни ангажименти. Миналата година предоставихме много примери от нормативните уредби на редица държави.

* Няма нито едно научно изследване, показващо положителна връзка между строгия формален контрол и посещаемостта и/или повишаването на резултатите от учебния процес. Напротив, всички български и чуждестранни изследвания акцентират върху подобряване на училищната среда, осъвременяване на подхода, подкрепа за нуждаещите се деца и техните семейства и др. Нека да припомним, че и преди тази поправка учениците в риск от отпадане често дори не получаваха отсъствия, а „злоупотребяващите“ родители (ако въобще има такива) винаги намират други начини да го правят. Не принуждавайте съвестните да търсят вратички и да учат на същото децата си. 

* Тази мярка беше малка, но символична стъпка в посока укрепване връзката и доверието между ученици, учители и родители като отговорни и пълноправни участници в образованието. Това според всички добри практики, научни изследвания и опита не само на чужди системи, но и редица български училища е една от най-важните предпоставки за превенция на отпадането и повишаване на успеваемостта на учениците.

* Мярката намалява риска от разпространение на инфекции вследствие допускането в училище на деца с леко протичащи инфекциозни заболявания, неизискващи лекарска намеса, поради невъзможност да бъдат заведени на лекар само заради извинителна бележка. В същото време тя позволява на децата да се възстановят много по-бързо, отколкото ако посещават училище до напредване на заболяването; да наваксат по-бързо пропуснатия материал у дома, вместо да губят време пред лекарски кабинети;  да градят важни умения за грижа за себе си и разбиране за личната си отговорност в процеса на учене.

* Не можем да говорим за каквото и да било намаляване на въпросния брой дни, защото те и сега са крайно недостатъчни – по-малко от 2 дни месечно. Излишно е да се впускаме в изброяване на множеството случаи, в които се налага тяхната употреба заради неразположения при здрави деца и юноши, да не говорим за такива с хронични проблеми. На практика почти не остават дни за важни семейни ангажименти, извънредни събития или възможност за общуване с другия родител в случай на разделени семейства (последното впрочем нерядко води до нерешими противоречия между изискванията на различните закони и разпоредби). Дори да остане възможност за пътуване, не разбираме проблема в това: в наши дни е престъпление да затваряме ученето между четири стени; ако семейството има възможност да осигури различно образователно преживяване на детето си, това не бива да бъде ограничавано, а насърчавано.

Искаме дебело да подчертаем, че система, която претендира да поставя детето във фокуса на образованието, да се грижи за израстването му като здрава, пълноценна личност и да развива умения за учене през целия живот, не може да залага на мерки, накърняващи достойнството, чувството за лична отговорност и елементарните права на децата и техните семейства.

Ето защо категорично настояваме:

1. Да се запази в пълен обем правото на родителите и настойниците да извиняват отсъствия на децата си в рамките на 15 дни годишно  в уведомителен режим.

2. Да насочим експертния и обществения разговор към важните и фундаментални проблеми в образованието: постигане на консенсус за основните му цели, визия за системна промяна, осъвременяване на учебните програми и подходи, подкрепа за водещите участници в учебния процес – учителите и учениците, подчиняване на реформите на научни изследвания и прогнози  и други важни въпроси, които отново бяха заглушени в порой от разпокъсани предложения.

С уважение,

Долуподписаните граждани на  Република България