Peticiq.com

Сигнализиране за петиция

Преименуване летище Граф Игнатиево на Капитан Димитър Списаревски

Петициите изразяват мнения. Несъгласието с петиция или мнението, че е безсмислена, не е основание за сигнал и такива сигнали се затварят автоматично. Докладвайте петиция само ако тя нарушава закона или нашите Насоки на общността, например реч на омразата, клевета срещу личност или организация, публикуване на лична информация или измама. Не проверяваме дали твърденията в петиция са верни, авторът носи отговорност за тях.

Този сигнал отива при хората, които управляват този уебсайт, а не при автора на петицията или до някакъв орган. Ако имате въпрос или обратна връзка за автора, изпратете му съобщение.

Можете ли да напишете сигнала си на английски? Така ще можем да го обработим по-бързо, тъй като няма да е нужно да поръчваме превод.
Защо подавате сигнал за това?
Какво не е наред с името?
Моля, обяснете ни в полето за текст по-долу какво ви кара да мислите така.

Петициите изразяват мнения. Несъгласието с петиция или мнението, че е безсмислена, не е основание за сигнал, и не премахваме петиции само защото хората са против тях.

Ако изпратите това, вашето несъгласие ще бъде записано и сигналът ще бъде затворен автоматично без предприемане на действия, решението ще бъде изпратено на вашия имейл адрес. Ако съдържанието нарушава закона или нашите Насоки на общността, изберете тази опция по-горе вместо това.

Можете също да създадете собствена петиция или да се свържете с автора.

Невярното твърдение за вас, вашата организация или друга идентифицируема личност или организация ли е?

Кой откъс е неверен? Можете да щракнете върху няколко изречения в текста на петицията и да ни кажете за всяко кое е вярно. Това не е задължително.

Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.

Преименуване летище Граф Игнатиево на Капитан Димитър Списаревски

Руският консул в Османската империя граф Николай Игнатиев, който работи усърдно срещу свободата на България, независимостта на църквата ни и изиграва решаваща роля в обесването на Васил Левски.

Публикуваме текст на Георги Георгиев за престъпленията на граф Игнатиев срещу България.

През 1870 г., след като повече от 10 години българският народ се бори за църковна независимост, султанът издава ферман за независима Българска екзархия.

Територията на екзархията обхваща всички земи, населени с преобладаващо българско население – около 220 000 кв. км с около 4 милиона българи – много повече от всеки друг етнос на Балканите.

Това никак не допада на имперската руска дипломация, която още от времето на Екатерина залага на гръцката Мегали идея в опит да осъществи своя мегаломански план – завземане на Балканите и Проливите и възраждане на империя, подобна на Византия, начело с Романови.

Граф Игнатиев, консул на Русия в Цариград, наричан „вицеимператор” заради огромното си влияние в Османската империя, лично настоява българските владици да бъдат заточени, за

да се спре процесът на единение на българската нация и църква

Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир, но българите в Цариград се вдигат на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени.

Махмуд Недим паша удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград.

Нещо повече! През 1872 г. Руската църква и Вселенската патриаршия, която се поддава на натиска на граф Игнатиев, обявяват схизма против Българската църква. Махмуд Недим паша дава ултиматум на Патриаршията да признае Българската църква и вследствие нейния отказ изпраща заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана.

Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана успява да отстрани Махмуд Недим паша.

Трябва да отбележим, че още през 1861 г. предишният руски консул в Цариград – княз Лобанов, успява да издейства заточение на българските владици в Диарбекир. Тогава владиците ни са заточени за три години. Поводът е, че за първи път през 1860 г. българските църковни дейци провъзгласяват Българската църква за независима и спират да споменават в молитвите руския император.

В същата 1861 г. Георги Раковски издава брошурата си „РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ”. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия на Раковски в Белград да бъде разтурена. Отново след намеса на руския консул в Белгард.

Паралелно с църковните борби се развива и революционното ни движение, възприело изцяло линията на Георги Раковски за освобождение със собствени сили и средства. Начело на БРЦК са негови ученици, а ръководителят Васил Левски неслучайно предупреждава, че „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”.

След залавянето на Васил Левски лично граф Игнатиев настоява пред османските власти Апостола да бъде съден от специален съд.

По настояване на графа в състава на съда са включени и българите:

хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята.

Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община

Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис

Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийският меджлис.

Целта е ясна – обезглавяване на националното ни освободително движение и подчиняването му на целите на имперската дипломация. Граф Игнатиев е искал да бъде сигурен, че Апостола ще бъде осъден на смърт.

След години хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович ще заяви: „Каква стана тя?! На нас графът ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”

Най-зловещата си роля обаче граф Игнатиев изиграва по време на Цариградската конференция на Великите сили, на която трябва да се реши и въпросът за територията на новата българска държава. Конференцията е свикана заради Априлското въстание и последвалите зверства и насилия срещу българското население, когато цяла Европа се надига в защита на българската кауза.

Конференцията започва през декември 1876 г., само че никой не подозира, че двете властващи в Европа империи – Русия и Австро-Унгария, са се договорили тайно още на 8 юли със секретното Райхщадско споразумение.

Паралелно с конференцията в Цариград Русия и Австро-Унгария провеждат среща на най-високо ниво в Будапеща, където подписват секретната Будапещенска конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Хърватска и Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес.

В същото време на конференцията в Цариград е постигнато съгласие за територия на новата българска държава, която почти напълно съвпада с границите на Българската екзархия, одобрена от всички Велики сили.

На 15 януари 1877 г. Русия и Австро-Унгария подписват Будапещенската конвенция и руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.

Русия ще спази това свое обещание и така голяма част от Македония, Родопите, Тракия и Беломорието действително остават в пределите на Османската империя чак до 1912 г.

Планът на имперската руска дипломация по

разкъсването на българската нация и българските земи,

стартиран още на 8 юли 1876 г. и целящ недопускане на образуването на голяма и сплотена българска държава, е в своя апогей. След два дни – на 18 януари, Митхат паша заявява, че Османската империя се отказва от договореното на Цариградската конференция.

Едва ли руските дипломати са предполагали, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика и че българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архивата на империята, касаещ България, а личната кореспонденция на граф Игнатиев с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване.

Неслучайно само след 7 години, когато България обявява Съединението на част от разкъсаните ни земи, Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и след неуспешни опити да провокира султана като суверен на Източна Румелия да въведе армията и да прекрати Съединението, или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България под претекст, че България нарушава Берлинския договор, Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб. След това Русия ще скъса дипломатически отношения с България за 10 години.

Предстои да публикувам и секретните грами на руските дипломатически мисии в София, Пловдив, Букурещ и Цариград, в които ще видите още подлост и коварство – организиране на преврати, метежи, подкупване на български политици, организиране на убийства, въоръжаване на шайки, които да нахлуват в Източна Румелия с цел дестабилизация…

Русия ще получи заслуженото си! Когато през 1916 г. напада България заедно с Румъния през Добруджа и в гръб – през Макдония със специално създадения за целта Руски експедиционен корпус, командван от ген. Дихтерис, руските войски ще бъдат разбити на пух и прах от храбрата българска войска, а на 3 март 1918 г. Русия ще капитулира пред България и ще подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор. Над 1 милион кв. км. от територията на империята ще бъдат откъснати, а от руския империализъэм ще се откачат Финландия, Литва, Латвия, Естония , Полша, Украйна, Беларус, Грузия, Армения…

Част от тях ще бъдат анексирани отново, но процесите, започнали с този договор, продължават и днес.

На 3 март 1918 г. Датата не е случайна. Избрана е от победителя! България!!!

По ирония на съдбата днес на името на злодея, граф Игнатиев, работил усърдно срещу свободата на България и пратил на бесилото Апостола, е кръстено военно летище, както и една от най-важните улици в София. А в учебниците по история, които трябва да възпитават бъдещите българчета, руският сатрап е представен като герой. Едва ли има друга държава, която може да си причини сама подобен позор.

Автор: Георги Георгиев

Текстът е препубликуван от интернет сайта Faktor. Заглавието и увода са на редакцията на “Терминал 3” .

Б.А. Прилагам:

1. Територия на Българска екзархия: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ce/Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg

2. Територия на България според Цариградската конференция: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1c/Constantinople_conference.png

3. Територия на България, договорена от Русия и Австро-Унгария на Берлинския конгрес. Забележете колко от българските земи умишлено са предадени на Сърбия, Румъния, Гърция или умишлено оставени в пределите на Османската империя: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9d/Bulgaria_after_Congress_of_Berlin_in_1878.png

4. Сборника със секретните договори на Руската империя: http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/37023-sekretni-dokumenti-progovaryat-rusiya-razkasva-balgarska-plat-iska-da-sme-bezropotno-pleme.html%7D

5. Симеон Радев – Строителите на съвременна България. Том 1 http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2846&Level=3

Не проверяваме дали твърденията в петиция са верни, авторът носи отговорност за тях. Ако изпратите това, то ще бъде записано и сигналът ще бъде затворен автоматично без предприемане на действия, решението ще бъде изпратено на вашия имейл адрес.

Можете да създадете собствена петиция с информацията, която смятате за вярна, или да се свържете с автора.

Невярно твърдение за идентифицируема личност или организация е клевета и ние предприемаме действия по такъв сигнал.

Продължете: докладвайте клевета

За кого се отнася съдържанието?
Лицето, за което се отнася съдържанието, политик, вземащ решения или друга публична личност ли е?
Какво критикува съдържанието?

Публичната критика към това как политик или вземащ решения действа в публичната си роля е допустима, включително когато събитията са отдавна. Това, че даден въпрос е отдавна, само по себе си не е основание за премахване. Все пак можем да предприемем действия при невярно твърдение за лицето или при иначе незаконосъобразно съдържание.

Ако въпросът е отдавна или вече не е актуален, най-добре е да се свържете директно с автора на петицията. Авторът може да премахне петицията по всякаква причина, ние не можем.

Лицето, за което се отнася съдържанието, политик, вземащ решения или друга публична личност ли е?
Какво критикува съдържанието?

Публичната критика към това как политик или вземащ решения действа в публичната си роля е допустима, включително когато събитията са отдавна. Това, че даден въпрос е отдавна, само по себе си не е основание за премахване. Все пак можем да предприемем действия при невярно твърдение за лицето или при иначе незаконосъобразно съдържание.

Ако въпросът е отдавна или вече не е актуален, най-добре е да се свържете директно с автора на петицията. Авторът може да премахне петицията по всякаква причина, ние не можем.

Не проверяваме дали твърденията в петиция са верни, авторът носи отговорност за тях. Предприемаме действия при невярно твърдение, когато то засяга идентифицируема личност или организация. Ако просто не сте съгласни с твърдението, можете да създадете собствена петиция или да се свържете с автора.

Натиснете върху неверните изречения в текста на петицията.

Кой точно пасаж е реч на омразата? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж призовава към насилие? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж възхвалява или подбужда към тероризъм? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж притеснява или тормози някого? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж разкрива лична информация? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж обвинява някого в престъпление? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж призовава към смъртно наказание или изтезания? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.

Преименуване летище Граф Игнатиево на Капитан Димитър Списаревски

Руският консул в Османската империя граф Николай Игнатиев, който работи усърдно срещу свободата на България, независимостта на църквата ни и изиграва решаваща роля в обесването на Васил Левски.

Публикуваме текст на Георги Георгиев за престъпленията на граф Игнатиев срещу България.

През 1870 г., след като повече от 10 години българският народ се бори за църковна независимост, султанът издава ферман за независима Българска екзархия.

Територията на екзархията обхваща всички земи, населени с преобладаващо българско население – около 220 000 кв. км с около 4 милиона българи – много повече от всеки друг етнос на Балканите.

Това никак не допада на имперската руска дипломация, която още от времето на Екатерина залага на гръцката Мегали идея в опит да осъществи своя мегаломански план – завземане на Балканите и Проливите и възраждане на империя, подобна на Византия, начело с Романови.

Граф Игнатиев, консул на Русия в Цариград, наричан „вицеимператор” заради огромното си влияние в Османската империя, лично настоява българските владици да бъдат заточени, за

да се спре процесът на единение на българската нация и църква

Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир, но българите в Цариград се вдигат на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени.

Махмуд Недим паша удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград.

Нещо повече! През 1872 г. Руската църква и Вселенската патриаршия, която се поддава на натиска на граф Игнатиев, обявяват схизма против Българската църква. Махмуд Недим паша дава ултиматум на Патриаршията да признае Българската църква и вследствие нейния отказ изпраща заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана.

Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана успява да отстрани Махмуд Недим паша.

Трябва да отбележим, че още през 1861 г. предишният руски консул в Цариград – княз Лобанов, успява да издейства заточение на българските владици в Диарбекир. Тогава владиците ни са заточени за три години. Поводът е, че за първи път през 1860 г. българските църковни дейци провъзгласяват Българската църква за независима и спират да споменават в молитвите руския император.

В същата 1861 г. Георги Раковски издава брошурата си „РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ”. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия на Раковски в Белград да бъде разтурена. Отново след намеса на руския консул в Белгард.

Паралелно с църковните борби се развива и революционното ни движение, възприело изцяло линията на Георги Раковски за освобождение със собствени сили и средства. Начело на БРЦК са негови ученици, а ръководителят Васил Левски неслучайно предупреждава, че „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”.

След залавянето на Васил Левски лично граф Игнатиев настоява пред османските власти Апостола да бъде съден от специален съд.

По настояване на графа в състава на съда са включени и българите:

хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята.

Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община

Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис

Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийският меджлис.

Целта е ясна – обезглавяване на националното ни освободително движение и подчиняването му на целите на имперската дипломация. Граф Игнатиев е искал да бъде сигурен, че Апостола ще бъде осъден на смърт.

След години хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович ще заяви: „Каква стана тя?! На нас графът ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”

Най-зловещата си роля обаче граф Игнатиев изиграва по време на Цариградската конференция на Великите сили, на която трябва да се реши и въпросът за територията на новата българска държава. Конференцията е свикана заради Априлското въстание и последвалите зверства и насилия срещу българското население, когато цяла Европа се надига в защита на българската кауза.

Конференцията започва през декември 1876 г., само че никой не подозира, че двете властващи в Европа империи – Русия и Австро-Унгария, са се договорили тайно още на 8 юли със секретното Райхщадско споразумение.

Паралелно с конференцията в Цариград Русия и Австро-Унгария провеждат среща на най-високо ниво в Будапеща, където подписват секретната Будапещенска конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Хърватска и Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес.

В същото време на конференцията в Цариград е постигнато съгласие за територия на новата българска държава, която почти напълно съвпада с границите на Българската екзархия, одобрена от всички Велики сили.

На 15 януари 1877 г. Русия и Австро-Унгария подписват Будапещенската конвенция и руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.

Русия ще спази това свое обещание и така голяма част от Македония, Родопите, Тракия и Беломорието действително остават в пределите на Османската империя чак до 1912 г.

Планът на имперската руска дипломация по

разкъсването на българската нация и българските земи,

стартиран още на 8 юли 1876 г. и целящ недопускане на образуването на голяма и сплотена българска държава, е в своя апогей. След два дни – на 18 януари, Митхат паша заявява, че Османската империя се отказва от договореното на Цариградската конференция.

Едва ли руските дипломати са предполагали, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика и че българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архивата на империята, касаещ България, а личната кореспонденция на граф Игнатиев с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване.

Неслучайно само след 7 години, когато България обявява Съединението на част от разкъсаните ни земи, Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и след неуспешни опити да провокира султана като суверен на Източна Румелия да въведе армията и да прекрати Съединението, или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България под претекст, че България нарушава Берлинския договор, Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб. След това Русия ще скъса дипломатически отношения с България за 10 години.

Предстои да публикувам и секретните грами на руските дипломатически мисии в София, Пловдив, Букурещ и Цариград, в които ще видите още подлост и коварство – организиране на преврати, метежи, подкупване на български политици, организиране на убийства, въоръжаване на шайки, които да нахлуват в Източна Румелия с цел дестабилизация…

Русия ще получи заслуженото си! Когато през 1916 г. напада България заедно с Румъния през Добруджа и в гръб – през Макдония със специално създадения за целта Руски експедиционен корпус, командван от ген. Дихтерис, руските войски ще бъдат разбити на пух и прах от храбрата българска войска, а на 3 март 1918 г. Русия ще капитулира пред България и ще подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор. Над 1 милион кв. км. от територията на империята ще бъдат откъснати, а от руския империализъэм ще се откачат Финландия, Литва, Латвия, Естония , Полша, Украйна, Беларус, Грузия, Армения…

Част от тях ще бъдат анексирани отново, но процесите, започнали с този договор, продължават и днес.

На 3 март 1918 г. Датата не е случайна. Избрана е от победителя! България!!!

По ирония на съдбата днес на името на злодея, граф Игнатиев, работил усърдно срещу свободата на България и пратил на бесилото Апостола, е кръстено военно летище, както и една от най-важните улици в София. А в учебниците по история, които трябва да възпитават бъдещите българчета, руският сатрап е представен като герой. Едва ли има друга държава, която може да си причини сама подобен позор.

Автор: Георги Георгиев

Текстът е препубликуван от интернет сайта Faktor. Заглавието и увода са на редакцията на “Терминал 3” .

Б.А. Прилагам:

1. Територия на Българска екзархия: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ce/Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg

2. Територия на България според Цариградската конференция: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1c/Constantinople_conference.png

3. Територия на България, договорена от Русия и Австро-Унгария на Берлинския конгрес. Забележете колко от българските земи умишлено са предадени на Сърбия, Румъния, Гърция или умишлено оставени в пределите на Османската империя: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9d/Bulgaria_after_Congress_of_Berlin_in_1878.png

4. Сборника със секретните договори на Руската империя: http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/37023-sekretni-dokumenti-progovaryat-rusiya-razkasva-balgarska-plat-iska-da-sme-bezropotno-pleme.html%7D

5. Симеон Радев – Строителите на съвременна България. Том 1 http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2846&Level=3

Натиснете върху неверните изречения в текста на петицията.

Кой точно пасаж е реч на омразата? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж разкрива лична информация? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж е терористично или екстремистко съдържание? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.

Преименуване летище Граф Игнатиево на Капитан Димитър Списаревски

Руският консул в Османската империя граф Николай Игнатиев, който работи усърдно срещу свободата на България, независимостта на църквата ни и изиграва решаваща роля в обесването на Васил Левски.

Публикуваме текст на Георги Георгиев за престъпленията на граф Игнатиев срещу България.

През 1870 г., след като повече от 10 години българският народ се бори за църковна независимост, султанът издава ферман за независима Българска екзархия.

Територията на екзархията обхваща всички земи, населени с преобладаващо българско население – около 220 000 кв. км с около 4 милиона българи – много повече от всеки друг етнос на Балканите.

Това никак не допада на имперската руска дипломация, която още от времето на Екатерина залага на гръцката Мегали идея в опит да осъществи своя мегаломански план – завземане на Балканите и Проливите и възраждане на империя, подобна на Византия, начело с Романови.

Граф Игнатиев, консул на Русия в Цариград, наричан „вицеимператор” заради огромното си влияние в Османската империя, лично настоява българските владици да бъдат заточени, за

да се спре процесът на единение на българската нация и църква

Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир, но българите в Цариград се вдигат на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени.

Махмуд Недим паша удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград.

Нещо повече! През 1872 г. Руската църква и Вселенската патриаршия, която се поддава на натиска на граф Игнатиев, обявяват схизма против Българската църква. Махмуд Недим паша дава ултиматум на Патриаршията да признае Българската църква и вследствие нейния отказ изпраща заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана.

Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана успява да отстрани Махмуд Недим паша.

Трябва да отбележим, че още през 1861 г. предишният руски консул в Цариград – княз Лобанов, успява да издейства заточение на българските владици в Диарбекир. Тогава владиците ни са заточени за три години. Поводът е, че за първи път през 1860 г. българските църковни дейци провъзгласяват Българската църква за независима и спират да споменават в молитвите руския император.

В същата 1861 г. Георги Раковски издава брошурата си „РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ”. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия на Раковски в Белград да бъде разтурена. Отново след намеса на руския консул в Белгард.

Паралелно с църковните борби се развива и революционното ни движение, възприело изцяло линията на Георги Раковски за освобождение със собствени сили и средства. Начело на БРЦК са негови ученици, а ръководителят Васил Левски неслучайно предупреждава, че „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”.

След залавянето на Васил Левски лично граф Игнатиев настоява пред османските власти Апостола да бъде съден от специален съд.

По настояване на графа в състава на съда са включени и българите:

хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята.

Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община

Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис

Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийският меджлис.

Целта е ясна – обезглавяване на националното ни освободително движение и подчиняването му на целите на имперската дипломация. Граф Игнатиев е искал да бъде сигурен, че Апостола ще бъде осъден на смърт.

След години хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович ще заяви: „Каква стана тя?! На нас графът ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”

Най-зловещата си роля обаче граф Игнатиев изиграва по време на Цариградската конференция на Великите сили, на която трябва да се реши и въпросът за територията на новата българска държава. Конференцията е свикана заради Априлското въстание и последвалите зверства и насилия срещу българското население, когато цяла Европа се надига в защита на българската кауза.

Конференцията започва през декември 1876 г., само че никой не подозира, че двете властващи в Европа империи – Русия и Австро-Унгария, са се договорили тайно още на 8 юли със секретното Райхщадско споразумение.

Паралелно с конференцията в Цариград Русия и Австро-Унгария провеждат среща на най-високо ниво в Будапеща, където подписват секретната Будапещенска конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Хърватска и Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес.

В същото време на конференцията в Цариград е постигнато съгласие за територия на новата българска държава, която почти напълно съвпада с границите на Българската екзархия, одобрена от всички Велики сили.

На 15 януари 1877 г. Русия и Австро-Унгария подписват Будапещенската конвенция и руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.

Русия ще спази това свое обещание и така голяма част от Македония, Родопите, Тракия и Беломорието действително остават в пределите на Османската империя чак до 1912 г.

Планът на имперската руска дипломация по

разкъсването на българската нация и българските земи,

стартиран още на 8 юли 1876 г. и целящ недопускане на образуването на голяма и сплотена българска държава, е в своя апогей. След два дни – на 18 януари, Митхат паша заявява, че Османската империя се отказва от договореното на Цариградската конференция.

Едва ли руските дипломати са предполагали, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика и че българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архивата на империята, касаещ България, а личната кореспонденция на граф Игнатиев с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване.

Неслучайно само след 7 години, когато България обявява Съединението на част от разкъсаните ни земи, Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и след неуспешни опити да провокира султана като суверен на Източна Румелия да въведе армията и да прекрати Съединението, или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България под претекст, че България нарушава Берлинския договор, Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб. След това Русия ще скъса дипломатически отношения с България за 10 години.

Предстои да публикувам и секретните грами на руските дипломатически мисии в София, Пловдив, Букурещ и Цариград, в които ще видите още подлост и коварство – организиране на преврати, метежи, подкупване на български политици, организиране на убийства, въоръжаване на шайки, които да нахлуват в Източна Румелия с цел дестабилизация…

Русия ще получи заслуженото си! Когато през 1916 г. напада България заедно с Румъния през Добруджа и в гръб – през Макдония със специално създадения за целта Руски експедиционен корпус, командван от ген. Дихтерис, руските войски ще бъдат разбити на пух и прах от храбрата българска войска, а на 3 март 1918 г. Русия ще капитулира пред България и ще подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор. Над 1 милион кв. км. от територията на империята ще бъдат откъснати, а от руския империализъэм ще се откачат Финландия, Литва, Латвия, Естония , Полша, Украйна, Беларус, Грузия, Армения…

Част от тях ще бъдат анексирани отново, но процесите, започнали с този договор, продължават и днес.

На 3 март 1918 г. Датата не е случайна. Избрана е от победителя! България!!!

По ирония на съдбата днес на името на злодея, граф Игнатиев, работил усърдно срещу свободата на България и пратил на бесилото Апостола, е кръстено военно летище, както и една от най-важните улици в София. А в учебниците по история, които трябва да възпитават бъдещите българчета, руският сатрап е представен като герой. Едва ли има друга държава, която може да си причини сама подобен позор.

Автор: Георги Георгиев

Текстът е препубликуван от интернет сайта Faktor. Заглавието и увода са на редакцията на “Терминал 3” .

Б.А. Прилагам:

1. Територия на Българска екзархия: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ce/Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg

2. Територия на България според Цариградската конференция: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1c/Constantinople_conference.png

3. Територия на България, договорена от Русия и Австро-Унгария на Берлинския конгрес. Забележете колко от българските земи умишлено са предадени на Сърбия, Румъния, Гърция или умишлено оставени в пределите на Османската империя: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9d/Bulgaria_after_Congress_of_Berlin_in_1878.png

4. Сборника със секретните договори на Руската империя: http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/37023-sekretni-dokumenti-progovaryat-rusiya-razkasva-balgarska-plat-iska-da-sme-bezropotno-pleme.html%7D

5. Симеон Радев – Строителите на съвременна България. Том 1 http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2846&Level=3

Използваме това, за да потвърдим получаването на сигнала ви и да ви съобщим резултата.
Подавам сигнал
Какво искате да бъде направено? Можете да изберете повече от едно.
Можем ли да препратим вашето искане на автора на петицията? Авторът може да премахне петицията по всякаква причина и може да отговори на искането по-рано от нашите модератори.
Можем ли да препратим вашето искане на автора на петицията? Авторът може да премахне петицията по всякаква причина и може да отговори на искането по-рано от нашите модератори.
Можем ли да препратим вашето искане на автора на петицията? Авторът може да премахне петицията по всякаква причина и може да отговори на искането по-рано от нашите модератори.

Подадените сигнали за петиции се преглеждат от нашия екип, за да се установи дали нарушават нашите Условия за ползване или Насоки на общността.