Кой откъс е неверен? Можете да щракнете върху няколко изречения в текста на петицията и да ни кажете за всяко кое е вярно. Това не е задължително.
Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.
Образование в полза на ученика, а не на чиновника
Ние, български учители, родители и граждани, водени от желанието за модерно и съзвучно с времето ни образование, настояваме в центъра на образователната система да бъде поставен ученикът, а не чиновникът. За тази цел отправяме следните искания:
1. Разтоварване на българския учител от огромния брой бюрократични задължения. В последните години количеството документи, които всеки един учител или директор трябва да попълва всеки ден, седмица, месец и учебен срок, нарасна неимоверно и заема значителна част от работния ден на педагогическия персонал. Повечето бюрократични задължение не само че са абсолютно безсмислени, но и отклоняват учителя от основаната му мисия – да бъде близо до учениците.
2. Въвеждане на електронна документация, която да бъде единствено легитимна. В момента, ако някой документ има електронна форма, той задължително трябва да се попълва и на хартия. В 21 век се налага учители да прекарват десетки работни часове, пишейки на ръка в бележници и дневници.
3. Отмяна на Наредбата за приобщаващо образование на МОН, обнародвана в Държавен вестник, бр. 89 от 11. 11. 2016 г., и приета с ПМС № 286 от 04.11.2016 г. Тази наредба постига точно обратните резултати – тя изисква попълване на ненужни документи и въвежда абсурдни задължения, спъващи същинската работа на учителите. На практика документът отнема времето и енергията, които учителите биха вложили за работа с учениците, обект на тази наредба.
4. Гарантиране на приобщаващото образование с адекватни средства и отпускане на необходимия човешки и финансов ресурс. Приобщаването е път към освобождаването на потенциала у всяко дете. Невъзможно е обаче несвободният, лишен от време и енергия за творчество учител да възпита свободни хора.
5. Адекватни мерки срещу постоянната умора и изтощение сред учителите. Тези явления са типични за всяко българско училище и са пряко свързани с увеличаващото се насилие. Раздвояването на класните ръководители между необходимостта да общуват с учениците си и задължението да „фабрикуват” десетки документи всяка седмица не позволява на учителите да се посветят изцяло на мисията си. Без ведро настроение и чувство за хумор възрастният човек не може да помогне на децата да се справят с агресията.
6. Спиране на постоянното психологическо насилие над директори и учители, които държавната образователна администрация упражнява чрез писма, заповеди, наредби и постановления. Лошото планиране от страна на администрацията рефлектира в постоянно изискване на спешни документи „за вчера“ от педагогическия персонал.
7. Една насъщна необходимост – учителската квалификация – в момента също се осъществява главно чрез море от планове, протоколи, таблици за квалификационни кредити. А фактически нищо наистина ценно за развитието и усъвършенстването на учителите не се прави, защото липсват достатъчно пари за това. И перспективата, която се задава в това отношение – със задължителното самооценяване и т. нар. портфолиа, изглежда още по-ужасяваща.
8. Да се промени изцяло концепцията за ролята и функциите на МОН и РУО. Хората, които не се грижат непосредствено за децата, а работят в администрацията на образованието, да имат задачата да се грижат за учителите, а не да им пречат да си свършат работата. Да отговарят на писмата ни, да обмислят заедно с нас проблемите в училище. А не да ни заливат с наредби, постановления и допълнителни разпоредби. Да се научат да очакват писмата ни и на тях да отговарят. Да идват на училище не за да „инспектират”, а за да проучват условията и да търсят – заедно с нас – изход. Защото промяната на думата „инспектор” с „експерт” е само един етикет, ако „експертът” си остане глух и сляп за истинското състояние на нещата. Не може обществото да очаква ефективно и мъдро справяне с проблемите в училище, ако там работят уморени, потиснати и несвободни хора, лишени от време и енергия за творчество.