4-годишните на детска градина

Подкрепям изцяло предложението в законопроекта за задължителното 4 годишно обучение и възпитание на децата в Детската градина.
Работя в сферата на Предучилищното образование и възпитание от 27 години.
През годините на т.н. социализъм беше "лесно" - програмата - една... децата биваха "дресирани" с предварително написани въпроси, а отговорите им също бяха режисирани...дисциплина... ред... задължителни теми... и т.н., и т. н.
През този период почти всички деца посещаваха детска градина... безработни родители нямаше... и някак си всичко вървеше по сценарий...
Не е необходимо да разказвам подробно какво се случи в системата на Предучилищното образование и възпитание след 1989г., но бих акцентирала върху няколко момента, които според мен са ключови за това, родителите да "протестират" срещу задължителното 4 годишно образование и възпитание на децата си.
Днешното поколение родители не са продукт на "социалистическата" система, но техните родители са; днешното поколение родители са „децата”, които ние възрастните възпитахме по време на т.н. "преход"... Добре е, че някои от тях са на различно мнение. Това означава, че се вълнуват за образованието и възпитанието на детето си... Но същите тези родители интересували ли са се някога от Програмите в Детската градина?... от това, какво по-точно прави детето в детската градина, освен, че яде, спи и е "послушно"... / и какво означава това "послушание", а родителят "послушен" ли е?.../. Родителите интересуват ли се какви са темите, методите, средствата и т.н., с които учителят образова и възпитава?... Колко време отделят за детето си да общува с него?... Отделят ли време да се занимават с него, да играят с него… Ако учителят е дал „домашно” на родителя, с цел развитие на някои качества или заложби на детето, или „корекция” на поведението – прави ли го , или просто си казва: „Тая няма ли си друга работа?...”. В тази посока на мисли може още много да се разсъждава. Моята цел не е да обвиня родителя. Ще ми се родителя истински да се интересува от РАЗВИТИЕТО на своето дете… да се довери на учителя… да разрешава заедно с учителя проблемите… да изказва мнение и да прави предложения… Тогава, когато родителят се превърне в партньор във възпитателно-образователния процес, ще се удиви от това, колко много заложби има детето му…, ще започне да преоткрива „собственото си творение”…
Не бива родителят да се „стряска” от думата „задължително”… А нима не е „задължително” да възпитаваме децата си в човешки добродетели?… не го ли сторим сега, после ще е късно… Оная „банална” приказка за първите седем години просто е вярна… тестото се меси докато е меко… след това не могат да се правят корекции…
Никой не оспорва вашето право уважаеми родители сами да възпитавате вашите деца. Безспорно семейното възпитание е ключовото за изграждане на чертите на характера на „малкия човек”. Най- ценното при възпитанието на детето е общуването с родителите, с близките – баба, дядо, кака, батко и т.н. Но детето има огромна нужда в първите седем да общува и с връстниците си.
Детската градина е т.н. „малко училище” , именно тук започва подготовка за подготовката на живота. Тук детето овладява целият възможен обем от социални взаимоотношения, които ще му помагат през различните преходи в живота: начално училище, основно училище, средно училище и т. н. Образоването и възпитаването на вашето дете в Детската градина не става по „казармен” начин... Целият обем от знания, умения, навици, привички, отношения, взаимоотношения и т.н. се осъществяват в играта и чрез играта... Играейки, децата развиват своите усещания, възприятия, представи, памет, воля, въображение и мислене... Играта, в тази възраст е най-привлекателната дейност за детето, съпроводена с чувството за свобода, но същевременно тя създава условия за дисциплинирано и организирано поведение още от предучилищна възраст.
В тази посока може още много неща да се кажат... За мен като педагог, проблемът не е дали детето трябва да посещава „задължително” детска градина... За мен проблемът е недостатъчният дилог родител – учител... този диалог трябва да бъде непрекъснат, ежедневен..., наситен със съдържание за това как да възпитаваме правилно детето...
И така, уважаеми родители, не се страхувайте и притеснявайте от това, че детето ви трябва „задължително„ да посещава Детската градина. Доверете се на учителя и общувайте с него непрекъснато... задавайте му въпроси: удобни, неудобни..., провокирайте го..., подлагайте на съмнение неговото мнение открито, спорете с него..., но всичко това да бъде в името на правилното възпитание на вашето дете.