Подписка на учените, служителите и докторантите от БАН

Член съм на Общото събрание на БАН, което естествено означава, че съм и учен и служител в БАН. И в едната, и в другата си роля приемам вашата петиция, адресирана до ОС, със смесени чувства. От една страна, такива инициативи са безусловно много необходими. Те биха могли и би трябвало да помогнат на ОС да отстоява исканията на учените, които са избрали членовете на ОС за свои представители. Пример за такава подкрепа беше обсъждането по институти на предложенията за промени в Закона за БАН, внесени еднолично от председателя на БАН, срещу които ОС остро възрази.
От друга страна, какво се иска всъщност от ОС в момента? Какви проблеми се решават с тези искания? Както аз разбирам от текста на петицията, исканията са как да се разпредели мизерията. Почти очаквам, че в следващия момент ще се предложи на ОС да реши и да се направят съкращения, въпреки че броят на учените в България вече отдавна е под санитарния минимум.
Добре, представете си, че ОС разпредели бюджетната субсидия точно както се предлага в петицията. Заплатите, за които се настоява, вече няма ли да са унизителни и недопустими? Наистина ли няма да е унизително и недопустимо помощният научен персонал, който има опита и квалификацията да подпомага научната дейност, да получава минималната за страната заплата за човек без никакъв опит и образование, а младият учен, който е инвестирал години от живота си, за да завърши висше образование и е достигнал много над средното интелектуално и образователно ниво, да получава 80 лв повече от чистачка? За доценти и професори не коментирам, защото ми се струва, че авторите на петицията са млади хора. Както правилно отбелязва проф. Маринов (#9), тези искания означават, че самите подписали ги учени така оценяват труда си. Обаче след такива искания, които неизбежно ще се разчуят и извън БАН и ще бъдат цитирани като искания на БАН, никой не би могъл да настоява за наистина достойна оценка на учените както в БАН, така и в науката като цяло.
Неколкократно в дискусията авторите на петицията подчертават, че исканите в петицията размери на възнагражденията трябва да се разглеждат само като "първа и компромисна стъпка в условията на настоящата финансова ситуация в БАН". Но всяка стъпка, макар и първа, задължително трябва да е в правилната посока, а не поредната стъпка към пропастта. А компромисите не трябва да преминават границата, след която вече не е ясно в името на какво се правят.
Няма да подкрепя тази петиция. Бих подкрепила петиция, с която се настоява ОС на БАН да се обърне към правителството с искане за бюджетна субсидия, съответстваща на ролята на БАН за развитие на страната. Това включва не само заплати, а и средства за научни изследвания, които в момента са цифром и словом 0 (нула) лв. А исканията за заплати трябва да са не „първа и компромисна” стъпка, а базирани на реална оценка. Като член на ОС винаги съм възразявала срещу такива компромисни искания, които носят повече вреда, отколкото полза. Трябва да се отправят искания, които съответстват на реалните потребности, а не на оценката какво можем да очакваме да получим. Ако поискаме толкова, колкото ни е нужно, много е вероятно да получим по-малко. Но ако поискаме по-малко, отколкото ни е нужно, напълно сигурно е, че няма да получим повече.
В дискусията (#42) се предлага "в ОС да се направи една комисия, която срочно да събере и систематизира тази статистика, включително заплатите в държавните ВУЗ у нас, както и данните за заплащането в съседните на България страни". За ваша информация, на заседанието си на 2 ноември 2015 г. ОС на БАН на базата на разчетите на Финансово-икономическата комисия към ОС реши, че реално необходимата субсидия за 2016 г., за да изравни БАН с издръжката на държавните висши училища, е 170 млн лв, но като най-минимална възможна сума БАН настоява за 97 милиона. Протоколът от това заседание, както и от другите заседания на ОС, е на сайта на БАН.

проф. Катя Георгиева

член на ОС на БАН от Института за космически изследвания и технологии