За престижа и славата
Тъжно е човек да види като главен мотив в решението на Манастирския събор светската и недуховна дума престиж. Престиж е заемка от френски и произлиза от латинското præstigum, което значи „делюзия“, „илюзия“ или „трик“. До края на 18 в. в Западна Европа понятието “престиж” се използва в неговото пряко значение на “чар, обаяние, измама на чувствата, илюзия”. Обикновено се използва, за да опише висока или изключителна, добра репутация, т. е., когато в обществото като цяло има високо мнение за даден субект. Съвсем друго нещо е славата. Светите отци разбират славата като обожаваща тварта нетварна енергия. Желанието за слава (чест) от хора е суетно като стремеж към нещо несъществуващо, понеже слава не може да бъде получена от тварни източници. Дори може да стане така, че едно решение, взето уж против уронване на престижа, ако се окаже погрешно, да доведе до намаляване на славата, която само Бог дава.