Кой откъс е неверен? Можете да щракнете върху няколко изречения в текста на петицията и да ни кажете за всяко кое е вярно. Това не е задължително.
Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.
Аз искам съхраняването на целия парк "Бедечка" в Стара Загора
Нашумелият проблем с Морската градина във Варна има свой близнак в Стара Загора. Години наред реституционни претенции заплашват огромна паркова площ в града и сега са на път да успеят. Става дума за парк "Бедечка". Две трети от съществуващия парк вече е с почти готов подробен устройствен план и предстои застрояване. Скандалът е огромен, защото в годините общината явно не е отстоявала интереса си. А той е изисквал намиране на друго решение, форми на замяна и т.н.
Съзнавам драмата на хората, чието наследство е в този парк. И разбирам тяхната многогодишна борба. Но какъв в крайна сметка е общественият интерес – едно поредно застрояване, пък било и по правила, или съхраняване на една вече налична публична зелена площ!?
Слава Богу, бурното начало на 90-те отмина, а заедно с него и противопоставянето, призраците на комунизма, заплахите за частната собственост и прочие заклинания. Затова и днес с по-голямо спокойствие можем да кажем: край река Бедечка има на практика прекрасен парк за Стара Загора. Нека общината да намери друго решение за собствениците на имоти там!
Да ме извинят собствениците и вероятно звуча патетично, но това, че баба ти е гледала зеленчуци край реката не би следвало да ти дава моралното право днес да застрояваш зелена площ!
Това е и духът на чл. 62 от Закона за устройство на териториятта, който препятства промяната в предназначението на зелени площи.
В годините общината е трябвало да намери начин за овъзмездяване на тези хора. Защото тяхното положение е действително абсурдно. Но, струва ми се, и сега не всичко е загубено.
В морската градина във Варна днес се случва нещо подобно. Там точно сега се обсъжда новият общ устройствен план на града. И също се спори докъде е паркът. И там също има реституционни претенции, а някакви хора казват „Тук по закон никога не е било парк”, а е местност с името "Салтанат".
Същата работа като в Стара Загора. Че даже и с много по-големи интереси.
Но, за разлика от Стара Загора, във Варна, за радост, има и противници на примиренческата логика „Общината не може нищо да направи”. И става сериозен дебат.
Това трябва да стане и в Стара Загора. Защото подозирам, че обществното мнение в родния ми град ще се сепне, но едва когато види първия багер в парка. Затова нека звуча наивно, нека съм закъснял, нека професионалистите ме оборват и ако трябва - да ми се смеят. За мен е важно този дебат да го има.
На Стара Загора е нужно всяко зелено сантиметърче! Места за строене винаги могат да се намерят.
И нека добавим, че тук става дума не просто за още един парк, а за огромна площ край река, с присъща за широколистна гора флора и фауна, че дори и микроклимат – нещо, което в емблематичното за Стара Загора Аязмо, например, липсва. Това е единствената река в града ми. На този парк му трябват три дни косене и почистване и ще светне! Отидете и вижте!
В днешните дни градовете по света се мъчат да създадат идентичност, да си измислят етикети, да мислят с десетилетия напред. Стара Загора има прекрасна даденост и не е за вярване, че може с лека ръка да се откажем от дългосрочния поглед в името на някакви ползи ден за ден.
* * *
Не знам защо се сетих наскоро, че когато създателят на Аязмото, дядо Методий Кусев, залесявал някогашния гол баир над града, местите овчари ходели нощем да отскубват фиданките. Пречели им на пашата. Така съм чувал.
Вероятно и техният основен мотив е бил да не се пречи на инициативата, частната собственост, развитието на икономиката.
Днес в Стара Загора има паметник на Методий Кусев, а не на овчарите.