Peticiq.com

Сигнализиране за петиция

За разширяване на статута на неизбежната отбрана

Петициите изразяват мнения. Несъгласието с петиция или мнението, че е безсмислена, не е основание за сигнал и такива сигнали се затварят автоматично. Докладвайте петиция само ако тя нарушава закона или нашите Насоки на общността, например реч на омразата, клевета срещу личност или организация, публикуване на лична информация или измама. Не проверяваме дали твърденията в петиция са верни, авторът носи отговорност за тях.

Този сигнал отива при хората, които управляват този уебсайт, а не при автора на петицията или до някакъв орган. Ако имате въпрос или обратна връзка за автора, изпратете му съобщение.

Можете ли да напишете сигнала си на английски? Така ще можем да го обработим по-бързо, тъй като няма да е нужно да поръчваме превод.
Защо подавате сигнал за това?
Какво не е наред с името?
Моля, обяснете ни в полето за текст по-долу какво ви кара да мислите така.

Петициите изразяват мнения. Несъгласието с петиция или мнението, че е безсмислена, не е основание за сигнал, и не премахваме петиции само защото хората са против тях.

Ако изпратите това, вашето несъгласие ще бъде записано и сигналът ще бъде затворен автоматично без предприемане на действия, решението ще бъде изпратено на вашия имейл адрес. Ако съдържанието нарушава закона или нашите Насоки на общността, изберете тази опция по-горе вместо това.

Можете също да създадете собствена петиция или да се свържете с автора.

Невярното твърдение за вас, вашата организация или друга идентифицируема личност или организация ли е?

Кой откъс е неверен? Можете да щракнете върху няколко изречения в текста на петицията и да ни кажете за всяко кое е вярно. Това не е задължително.

Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.

За разширяване на статута на неизбежната отбрана

Уважаеми господа народни представители,

Задържането на д-р Иван Димитров от Пловдив, защитил семейството си от крадци, е пореден повод да поискаме крайно наложителната промяна в Наказателния кодекс, която да разшири понятието „неизбежна отбрана” и да позволи на спазващите закона български граждани адекватно да защитят имота, живота и честта си от престъпни посегателства.

Смятаме, че законодателни предпоставки за успешна и ефективна борба срещу престъпността могат да бъдат създадени чрез възстановяване института на неизбежната самоотбрана, отменен с РЕШЕНИЕ № 19 от 21 ноември 1997 г. по конституционно дело № 13 от 1997 г., докладчик съдията Стефанка Стоянова (Обн., ДВ, бр. 120 от 16.12.1997 г.) .

Решението на КС отмени шестте хипотези от § 1 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК), при които законодателят приема, че независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. нападението е от две и повече лица;

2. нападателят е въоръжен;

3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;

4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. нападението е извършено нощем;

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

По този начин гражданинът остана отново напълно беззащитен пред лицето на организараната и битовата престъпност, които през следващите 20 години придобиха застрашителни размери. През 1997 г. народните представители, членове на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, се обединиха единодушно около становището, че „предвидените изменения в законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет, са целесъобразни и отговарят на обществената необходимост във връзка с криминогенната обстановка в страната”. Тяхната цел бе адектватната защита на гражданите и осигуряването на техния спокоен живот; подпомагане на предприемаческата дейност чрез премахване на рекета от борчески групировки; създаването на подходящ климат за привличане на чуждестранните инвестиции. Тези цели стоят и пред сегашното, и пред всяко следващо управление на България. Но са трудно постижими, ако законът защитава престъпника вместо спазващия законите гражданин.

Правото на живот е основно конституционно право. Наред с достойнството и другите права на личността то съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията се гарантира от държавата. Тогавашният състав на Конституционният съд признава в цитираното си решение, че „средство за защита на личността и правата на гражданите, включително и на правото на живот, са не само наказателноправните норми, които определят кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях. Такова средство, позволяващо защитата на обществените отношения от увреждане и предотвратяването на накърняването им, е и неизбежната отбрана. Тя има за цел запазване на застрашеното право и допуска то да бъде защитено от засягане”.

Още от приемането на Наказателния кодекс през 1968 г. в него има текст за т.нар. „действие при неизбежна отбрана”. Но той продължава практиката от времето на Сталин, когато правораздавателната система нямаше за цел да защити свободния гражданин, а да ограничи свободата му, като го направи лесна жертва на престъпници. От там са и схващанията за „граници на допустимата самоотбрана” и поставянето на правата на престъпниците пред тези на честните хора. В момента чл. 12, ал. 3 от НК, който урежда неизбежната самоотбрана, гласи: „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище"”. При нивото на битова и органиирана престъпност в България в момента, тази уредба на института за неизбежната отбрана не помага на нападнатия, когато държавата не може да бъде на мястото на нападението. Стига се до парадокса, ако нападението е извършено от повече от едно лице в собствения ти дом и когато нападателите са въоръжени с хладно оръжие, а нападнатия притежава законно огнестрелно оръжие, да не може да го използва, защото това би се приело за превишаване на пределите на неизбежна отбрана.

Уважаеми народни представители,

Предлагаме нова редакиця на понятието „неизбежна отбрана” : "Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако причиняването на вреди на нападателя е извършено от отбраняващия се в границите на имот или вещ, които е защитавал, или намирайки се в тях, е защитавал от нападението себе си или трети лица, както и в случаите, в които в границите на имота или вещта деецът е взел предварително мерки срещу евентуално нападение, довели до вредоносния резултат за нападателя". Дали ще възстановите старата или приемете тази или някоя друга дефиниция на понятието, жизнено важно е законът да защитава гражданите, а не престъпниците. Възможноста те сами да се грижат за сигурността си, когато държавата не може да направи това, няма да създаде предпоставки за превратно тълкуване, нито ще доведе до прикриване на умишлени убийства като неизбежна отбрана. Има прокурори и съдии, които преценяват при какви обстоятелства е използвано оръжието, има следствени и криминоложки техники, чрез които могат да се съберат необходимите доказателства, които да попречат на възможните злоупотреби.

Призоваваме ви максимално бързо да предпиремете нужните законови промени, за да се чувстват българските граждани сигурни за живота, имота и честта си.

Не проверяваме дали твърденията в петиция са верни, авторът носи отговорност за тях. Ако изпратите това, то ще бъде записано и сигналът ще бъде затворен автоматично без предприемане на действия, решението ще бъде изпратено на вашия имейл адрес.

Можете да създадете собствена петиция с информацията, която смятате за вярна, или да се свържете с автора.

Невярно твърдение за идентифицируема личност или организация е клевета и ние предприемаме действия по такъв сигнал.

Продължете: докладвайте клевета

За кого се отнася съдържанието?
Лицето, за което се отнася съдържанието, политик, вземащ решения или друга публична личност ли е?
Какво критикува съдържанието?

Публичната критика към това как политик или вземащ решения действа в публичната си роля е допустима, включително когато събитията са отдавна. Това, че даден въпрос е отдавна, само по себе си не е основание за премахване. Все пак можем да предприемем действия при невярно твърдение за лицето или при иначе незаконосъобразно съдържание.

Ако въпросът е отдавна или вече не е актуален, най-добре е да се свържете директно с автора на петицията. Авторът може да премахне петицията по всякаква причина, ние не можем.

Лицето, за което се отнася съдържанието, политик, вземащ решения или друга публична личност ли е?
Какво критикува съдържанието?

Публичната критика към това как политик или вземащ решения действа в публичната си роля е допустима, включително когато събитията са отдавна. Това, че даден въпрос е отдавна, само по себе си не е основание за премахване. Все пак можем да предприемем действия при невярно твърдение за лицето или при иначе незаконосъобразно съдържание.

Ако въпросът е отдавна или вече не е актуален, най-добре е да се свържете директно с автора на петицията. Авторът може да премахне петицията по всякаква причина, ние не можем.

Не проверяваме дали твърденията в петиция са верни, авторът носи отговорност за тях. Предприемаме действия при невярно твърдение, когато то засяга идентифицируема личност или организация. Ако просто не сте съгласни с твърдението, можете да създадете собствена петиция или да се свържете с автора.

Натиснете върху неверните изречения в текста на петицията.

Кой точно пасаж е реч на омразата? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж призовава към насилие? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж възхвалява или подбужда към тероризъм? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж притеснява или тормози някого? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж разкрива лична информация? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж обвинява някого в престъпление? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж призовава към смъртно наказание или изтезания? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.

За разширяване на статута на неизбежната отбрана

Уважаеми господа народни представители,

Задържането на д-р Иван Димитров от Пловдив, защитил семейството си от крадци, е пореден повод да поискаме крайно наложителната промяна в Наказателния кодекс, която да разшири понятието „неизбежна отбрана” и да позволи на спазващите закона български граждани адекватно да защитят имота, живота и честта си от престъпни посегателства.

Смятаме, че законодателни предпоставки за успешна и ефективна борба срещу престъпността могат да бъдат създадени чрез възстановяване института на неизбежната самоотбрана, отменен с РЕШЕНИЕ № 19 от 21 ноември 1997 г. по конституционно дело № 13 от 1997 г., докладчик съдията Стефанка Стоянова (Обн., ДВ, бр. 120 от 16.12.1997 г.) .

Решението на КС отмени шестте хипотези от § 1 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК), при които законодателят приема, че независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. нападението е от две и повече лица;

2. нападателят е въоръжен;

3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;

4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. нападението е извършено нощем;

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

По този начин гражданинът остана отново напълно беззащитен пред лицето на организараната и битовата престъпност, които през следващите 20 години придобиха застрашителни размери. През 1997 г. народните представители, членове на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, се обединиха единодушно около становището, че „предвидените изменения в законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет, са целесъобразни и отговарят на обществената необходимост във връзка с криминогенната обстановка в страната”. Тяхната цел бе адектватната защита на гражданите и осигуряването на техния спокоен живот; подпомагане на предприемаческата дейност чрез премахване на рекета от борчески групировки; създаването на подходящ климат за привличане на чуждестранните инвестиции. Тези цели стоят и пред сегашното, и пред всяко следващо управление на България. Но са трудно постижими, ако законът защитава престъпника вместо спазващия законите гражданин.

Правото на живот е основно конституционно право. Наред с достойнството и другите права на личността то съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията се гарантира от държавата. Тогавашният състав на Конституционният съд признава в цитираното си решение, че „средство за защита на личността и правата на гражданите, включително и на правото на живот, са не само наказателноправните норми, които определят кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях. Такова средство, позволяващо защитата на обществените отношения от увреждане и предотвратяването на накърняването им, е и неизбежната отбрана. Тя има за цел запазване на застрашеното право и допуска то да бъде защитено от засягане”.

Още от приемането на Наказателния кодекс през 1968 г. в него има текст за т.нар. „действие при неизбежна отбрана”. Но той продължава практиката от времето на Сталин, когато правораздавателната система нямаше за цел да защити свободния гражданин, а да ограничи свободата му, като го направи лесна жертва на престъпници. От там са и схващанията за „граници на допустимата самоотбрана” и поставянето на правата на престъпниците пред тези на честните хора. В момента чл. 12, ал. 3 от НК, който урежда неизбежната самоотбрана, гласи: „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище"”. При нивото на битова и органиирана престъпност в България в момента, тази уредба на института за неизбежната отбрана не помага на нападнатия, когато държавата не може да бъде на мястото на нападението. Стига се до парадокса, ако нападението е извършено от повече от едно лице в собствения ти дом и когато нападателите са въоръжени с хладно оръжие, а нападнатия притежава законно огнестрелно оръжие, да не може да го използва, защото това би се приело за превишаване на пределите на неизбежна отбрана.

Уважаеми народни представители,

Предлагаме нова редакиця на понятието „неизбежна отбрана” : "Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако причиняването на вреди на нападателя е извършено от отбраняващия се в границите на имот или вещ, които е защитавал, или намирайки се в тях, е защитавал от нападението себе си или трети лица, както и в случаите, в които в границите на имота или вещта деецът е взел предварително мерки срещу евентуално нападение, довели до вредоносния резултат за нападателя". Дали ще възстановите старата или приемете тази или някоя друга дефиниция на понятието, жизнено важно е законът да защитава гражданите, а не престъпниците. Възможноста те сами да се грижат за сигурността си, когато държавата не може да направи това, няма да създаде предпоставки за превратно тълкуване, нито ще доведе до прикриване на умишлени убийства като неизбежна отбрана. Има прокурори и съдии, които преценяват при какви обстоятелства е използвано оръжието, има следствени и криминоложки техники, чрез които могат да се съберат необходимите доказателства, които да попречат на възможните злоупотреби.

Призоваваме ви максимално бързо да предпиремете нужните законови промени, за да се чувстват българските граждани сигурни за живота, имота и честта си.

Натиснете върху неверните изречения в текста на петицията.

Кой точно пасаж е реч на омразата? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж разкрива лична информация? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж е терористично или екстремистко съдържание? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.

За разширяване на статута на неизбежната отбрана

Уважаеми господа народни представители,

Задържането на д-р Иван Димитров от Пловдив, защитил семейството си от крадци, е пореден повод да поискаме крайно наложителната промяна в Наказателния кодекс, която да разшири понятието „неизбежна отбрана” и да позволи на спазващите закона български граждани адекватно да защитят имота, живота и честта си от престъпни посегателства.

Смятаме, че законодателни предпоставки за успешна и ефективна борба срещу престъпността могат да бъдат създадени чрез възстановяване института на неизбежната самоотбрана, отменен с РЕШЕНИЕ № 19 от 21 ноември 1997 г. по конституционно дело № 13 от 1997 г., докладчик съдията Стефанка Стоянова (Обн., ДВ, бр. 120 от 16.12.1997 г.) .

Решението на КС отмени шестте хипотези от § 1 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК), при които законодателят приема, че независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. нападението е от две и повече лица;

2. нападателят е въоръжен;

3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;

4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. нападението е извършено нощем;

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

По този начин гражданинът остана отново напълно беззащитен пред лицето на организараната и битовата престъпност, които през следващите 20 години придобиха застрашителни размери. През 1997 г. народните представители, членове на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, се обединиха единодушно около становището, че „предвидените изменения в законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет, са целесъобразни и отговарят на обществената необходимост във връзка с криминогенната обстановка в страната”. Тяхната цел бе адектватната защита на гражданите и осигуряването на техния спокоен живот; подпомагане на предприемаческата дейност чрез премахване на рекета от борчески групировки; създаването на подходящ климат за привличане на чуждестранните инвестиции. Тези цели стоят и пред сегашното, и пред всяко следващо управление на България. Но са трудно постижими, ако законът защитава престъпника вместо спазващия законите гражданин.

Правото на живот е основно конституционно право. Наред с достойнството и другите права на личността то съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията се гарантира от държавата. Тогавашният състав на Конституционният съд признава в цитираното си решение, че „средство за защита на личността и правата на гражданите, включително и на правото на живот, са не само наказателноправните норми, които определят кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях. Такова средство, позволяващо защитата на обществените отношения от увреждане и предотвратяването на накърняването им, е и неизбежната отбрана. Тя има за цел запазване на застрашеното право и допуска то да бъде защитено от засягане”.

Още от приемането на Наказателния кодекс през 1968 г. в него има текст за т.нар. „действие при неизбежна отбрана”. Но той продължава практиката от времето на Сталин, когато правораздавателната система нямаше за цел да защити свободния гражданин, а да ограничи свободата му, като го направи лесна жертва на престъпници. От там са и схващанията за „граници на допустимата самоотбрана” и поставянето на правата на престъпниците пред тези на честните хора. В момента чл. 12, ал. 3 от НК, който урежда неизбежната самоотбрана, гласи: „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище"”. При нивото на битова и органиирана престъпност в България в момента, тази уредба на института за неизбежната отбрана не помага на нападнатия, когато държавата не може да бъде на мястото на нападението. Стига се до парадокса, ако нападението е извършено от повече от едно лице в собствения ти дом и когато нападателите са въоръжени с хладно оръжие, а нападнатия притежава законно огнестрелно оръжие, да не може да го използва, защото това би се приело за превишаване на пределите на неизбежна отбрана.

Уважаеми народни представители,

Предлагаме нова редакиця на понятието „неизбежна отбрана” : "Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако причиняването на вреди на нападателя е извършено от отбраняващия се в границите на имот или вещ, които е защитавал, или намирайки се в тях, е защитавал от нападението себе си или трети лица, както и в случаите, в които в границите на имота или вещта деецът е взел предварително мерки срещу евентуално нападение, довели до вредоносния резултат за нападателя". Дали ще възстановите старата или приемете тази или някоя друга дефиниция на понятието, жизнено важно е законът да защитава гражданите, а не престъпниците. Възможноста те сами да се грижат за сигурността си, когато държавата не може да направи това, няма да създаде предпоставки за превратно тълкуване, нито ще доведе до прикриване на умишлени убийства като неизбежна отбрана. Има прокурори и съдии, които преценяват при какви обстоятелства е използвано оръжието, има следствени и криминоложки техники, чрез които могат да се съберат необходимите доказателства, които да попречат на възможните злоупотреби.

Призоваваме ви максимално бързо да предпиремете нужните законови промени, за да се чувстват българските граждани сигурни за живота, имота и честта си.

Използваме това, за да потвърдим получаването на сигнала ви и да ви съобщим резултата.
Подавам сигнал
Какво искате да бъде направено? Можете да изберете повече от едно.
Можем ли да препратим вашето искане на автора на петицията? Авторът може да премахне петицията по всякаква причина и може да отговори на искането по-рано от нашите модератори.
Можем ли да препратим вашето искане на автора на петицията? Авторът може да премахне петицията по всякаква причина и може да отговори на искането по-рано от нашите модератори.
Можем ли да препратим вашето искане на автора на петицията? Авторът може да премахне петицията по всякаква причина и може да отговори на искането по-рано от нашите модератори.

Подадените сигнали за петиции се преглеждат от нашия екип, за да се установи дали нарушават нашите Условия за ползване или Насоки на общността.