Peticiq.com

Сигнализиране за петиция

ОТВОРЕНО ПИСМО от Общото събрание на учените от ИБЦТ-БАН против налаганата дискриминационна политика към публикациите в български издания в областта на хуманитаристиката

Петициите изразяват мнения. Несъгласието с петиция или мнението, че е безсмислена, не е основание за сигнал и такива сигнали се затварят автоматично. Докладвайте петиция само ако тя нарушава закона или нашите Насоки на общността, например реч на омразата, клевета срещу личност или организация, публикуване на лична информация или измама. Не проверяваме дали твърденията в петиция са верни, авторът носи отговорност за тях.

Този сигнал отива при хората, които управляват този уебсайт, а не при автора на петицията или до някакъв орган. Ако имате въпрос или обратна връзка за автора, изпратете му съобщение.

Можете ли да напишете сигнала си на английски? Така ще можем да го обработим по-бързо, тъй като няма да е нужно да поръчваме превод.
Защо подавате сигнал за това?
Какво не е наред с името?
Моля, обяснете ни в полето за текст по-долу какво ви кара да мислите така.

Петициите изразяват мнения. Несъгласието с петиция или мнението, че е безсмислена, не е основание за сигнал, и не премахваме петиции само защото хората са против тях.

Ако изпратите това, вашето несъгласие ще бъде записано и сигналът ще бъде затворен автоматично без предприемане на действия, решението ще бъде изпратено на вашия имейл адрес. Ако съдържанието нарушава закона или нашите Насоки на общността, изберете тази опция по-горе вместо това.

Можете също да създадете собствена петиция или да се свържете с автора.

Невярното твърдение за вас, вашата организация или друга идентифицируема личност или организация ли е?

Кой откъс е неверен? Можете да щракнете върху няколко изречения в текста на петицията и да ни кажете за всяко кое е вярно. Това не е задължително.

Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.

ОТВОРЕНО ПИСМО от Общото събрание на учените от ИБЦТ-БАН против налаганата дискриминационна политика към публикациите в български издания в областта на хуманитаристиката

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ИНСТИТУТ ЗА БАЛКАНИСТИКА С ЦЕНТЪР ПО ТРАКОЛОГИЯ „ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ФОЛ”

София 1000, ул. Московска 45, тел./факс: +359 2 980 62 97, е-mail: [email protected]

До Министъра на образованието и науката

Копие до: Комисията по образованието и науката на НС

Копие до: ОС на БАН

Копие до: Председателя на БАН

Копие до: Средствата за масова информация

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Общото събрание на учените

от Института за балканистика с Център по тракология при БАН

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

В годината, когато България отбеляза 1150 години от смъртта на славянския първоучител и съпокровител на Европа св. Константин Кирил Философ, а Българската академия на науките, правоприемник на Българското книжовно дружество, чества своя 150-годишен юбилей, изразяваме своята загриженост и тревога относно приетите напоследък в национален и академичен мащаб критерии за количествена оценка на публикациите в областта на хуманитаристиката.

Според официалната интернет страница на БАН „Мисията на Българска академия на науките е да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно-историческо наследство на нацията.“

Същото е заявено императивно в чл. 2 от Закона за БАН и в чл. 2 от Устава на БАН:

Българската академия на науките участва в развитието на науката в съответствие с общочовешките ценности, националните интереси и целите, определени в Националната стратегия за научни изследвания, приета от Народното събрание. Със своята дейност Българската академия на науките съдейства за умножаване на духовните и материалните богатства на българския народ. (Закон за БАН, чл. 2, ал. 1)

В БАН се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции, интереси и приоритети. Тя участва в развитието на световната наука и съдейства за умножаване на духовните и материалните ценности на нацията. (Устав на БАН, чл. 2, ал. 1)

Съществен инструмент в осъществяването на тази мисия е системата от показатели за оценка на научния продукт и обвързаните с тях стимули за развитие на водещите и стратегически важните изследователски направления. За да може тази система наистина да изпълнява възлаганите ѝ функции, тя трябва да бъде съобразена, от една страна, с равнището на световната наука, от друга – със спецификата на различните научни области, а от трета – с потребностите на българското общество. Наложената през последните две години в БАН система („Критерии и показатели за оценка на научноизследователската дейност“) и утвърдените от МОН „Критерии и показатели за оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от организациите“ към Правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания“, отразяват добре утвърдените в световен мащаб индикатори за определяне на водещите публикации в сферата на природните науки. Механичното им прилагане обаче при оценката на продукцията на хуманитаристиката не само създава изкривена представа за стойността на едно или друго изследване в науките от този раздел на познанието, но и оказва негативно, дори деформиращо въздействие върху публикационната активност на учените, чийто обект на изследване има регионален, а не глобален характер.

Още през 2014 г. е приет т.нар. Лайденски манифест, в който ясно се заявява, че критериите за измерване трябва да са съобразени с мисията на съответните научни области, защото те (критериите) оказват вторично въздействие върху развитието на научните изследвания. Специално внимание се отделя на хуманитарните науки и по-точно на проучванията с регионално значение, като се подчертава трудността те да попаднат в англоезичните списания и предпочитащите абстрактна или американска проблематика бази данни.

Колкото по-тясно регионална е дадена проблематика, толкова по-малка е вероятността тя да представлява интерес за глобалната научна общност и съответно да намери място на страниците на малкото хуманитарни списания в Scopus или Web of Science, голямата част от които са англоезични и още по-лошо – американоцентрични по тематика. В повечето случаи изследването трябва да бъде компаративно със западноевропейски или американски елемент, за да попадне във включени в тези бази списания. А това силно стеснява достъпа на проучванията в областта на българския език, литература, история и култура, а също и на Балканите като непосредствен исторически, политически и културен контекст за тяхното формиране и реализация.

Освен това съответните световни системи за рефериране и индексиране налагат като „техническо“ изискване към списанията транслитеририрането на всички цитирани в публикациите заглавия, които не са на езици, използващи латиницата. Дори да оставим настрана безполезността на подобно удвояване на библиографския апарат, защото става дума за научна литература, която специалистите в дадената област четат без проблем в оригинал, остава фактът, че това изискване дискриминира кирилицата, обявена за трета официална графична система в Европейския съюз.

Трайното прилагане в областта на българската хуманитаристика на система, която толерира публикуването в списания с небългарски тематичен фокус, но изпълняващи изискванията на Scopus или Web of Science, ще доведе до няколко крайно негативни последствия за българската наука:

Отказ от разработване на тясно национални и регионални въпроси и пренасочване към въпроси на световната история и големите езици, литератури и култури. Това на практика ще попречи на БАН да изпълнява своята мисия в тази нейна част, която е обвързана с интересите на българското общество и изследването на културно-историческото наследство на нацията.

Приоритетното публикуване на английски език в чужда периодика ще направи по-слабо достъпни съответните изследвания за широките български среди. Липсата на сериозна научна продукция на български език ще отвори още пространство за псевдонаучните публикации в интернет, които ще формират мненията и представите на извъннаучните кръгове в България.

Крайният резултат от налаганата дискриминационна политика към публикациите в български издания – сборници, списания, монографии – ще превърне българската хуманитаристика – в частност хуманитарните специалности в БАН, институция, която все още е водещ научен, духовен и експертен център на България – в “кула от слонова кост” с “прозорци” само към Западния свят без интерес към специфичните проблеми на родната история и настояще, на българския дух и неговите постижения в миналото и днес. А от такава хуманитаристика едва ли ще имат нужда българското общество и българската държава.

ЕТО ЗАЩО НАСТОЯВАМЕ за промяна в цялостната политика по отношение на хуманитаристиката, отчитаща спецификите на тази област и по-конкретно на критериите за количествена оценка на хуманитарни научни публикации, които да бъдат съобразени с мисията на съответните дисциплини, а именно:

ПУБЛИКАЦИИТЕ В СПИСАНИЯ, КОИТО СА РЕФЕРИРАНИ В ERIH+, да се оценяват равностойно на публикациите, реферирани в Scopus и Web of Science;

да се създаде БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА БАЗА ДАННИ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ, придружена от съответна система за проследяване на цитиранията, която да бъде равностойна на чуждестранните по отношение на наукометрията в областта на хуманитаристиката;

да се създаде СПИСЪК НА БЪЛГАРСКИТЕ АКАДЕМИЧНИ ИЗДАТЕЛСТВА и всички публикувани от тях издания да получават най-висока оценка.

София, 23.04.2019 г.

https://balkanstudies.bg/bg/novini/491

Не проверяваме дали твърденията в петиция са верни, авторът носи отговорност за тях. Ако изпратите това, то ще бъде записано и сигналът ще бъде затворен автоматично без предприемане на действия, решението ще бъде изпратено на вашия имейл адрес.

Можете да създадете собствена петиция с информацията, която смятате за вярна, или да се свържете с автора.

Невярно твърдение за идентифицируема личност или организация е клевета и ние предприемаме действия по такъв сигнал.

Продължете: докладвайте клевета

За кого се отнася съдържанието?
Лицето, за което се отнася съдържанието, политик, вземащ решения или друга публична личност ли е?
Какво критикува съдържанието?

Публичната критика към това как политик или вземащ решения действа в публичната си роля е допустима, включително когато събитията са отдавна. Това, че даден въпрос е отдавна, само по себе си не е основание за премахване. Все пак можем да предприемем действия при невярно твърдение за лицето или при иначе незаконосъобразно съдържание.

Ако въпросът е отдавна или вече не е актуален, най-добре е да се свържете директно с автора на петицията. Авторът може да премахне петицията по всякаква причина, ние не можем.

Лицето, за което се отнася съдържанието, политик, вземащ решения или друга публична личност ли е?
Какво критикува съдържанието?

Публичната критика към това как политик или вземащ решения действа в публичната си роля е допустима, включително когато събитията са отдавна. Това, че даден въпрос е отдавна, само по себе си не е основание за премахване. Все пак можем да предприемем действия при невярно твърдение за лицето или при иначе незаконосъобразно съдържание.

Ако въпросът е отдавна или вече не е актуален, най-добре е да се свържете директно с автора на петицията. Авторът може да премахне петицията по всякаква причина, ние не можем.

Не проверяваме дали твърденията в петиция са верни, авторът носи отговорност за тях. Предприемаме действия при невярно твърдение, когато то засяга идентифицируема личност или организация. Ако просто не сте съгласни с твърдението, можете да създадете собствена петиция или да се свържете с автора.

Натиснете върху неверните изречения в текста на петицията.

Кой точно пасаж е реч на омразата? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж призовава към насилие? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж възхвалява или подбужда към тероризъм? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж притеснява или тормози някого? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж разкрива лична информация? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж обвинява някого в престъпление? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж призовава към смъртно наказание или изтезания? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.

ОТВОРЕНО ПИСМО от Общото събрание на учените от ИБЦТ-БАН против налаганата дискриминационна политика към публикациите в български издания в областта на хуманитаристиката

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ИНСТИТУТ ЗА БАЛКАНИСТИКА С ЦЕНТЪР ПО ТРАКОЛОГИЯ „ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ФОЛ”

София 1000, ул. Московска 45, тел./факс: +359 2 980 62 97, е-mail: [email protected]

До Министъра на образованието и науката

Копие до: Комисията по образованието и науката на НС

Копие до: ОС на БАН

Копие до: Председателя на БАН

Копие до: Средствата за масова информация

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Общото събрание на учените

от Института за балканистика с Център по тракология при БАН

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

В годината, когато България отбеляза 1150 години от смъртта на славянския първоучител и съпокровител на Европа св. Константин Кирил Философ, а Българската академия на науките, правоприемник на Българското книжовно дружество, чества своя 150-годишен юбилей, изразяваме своята загриженост и тревога относно приетите напоследък в национален и академичен мащаб критерии за количествена оценка на публикациите в областта на хуманитаристиката.

Според официалната интернет страница на БАН „Мисията на Българска академия на науките е да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно-историческо наследство на нацията.“

Същото е заявено императивно в чл. 2 от Закона за БАН и в чл. 2 от Устава на БАН:

Българската академия на науките участва в развитието на науката в съответствие с общочовешките ценности, националните интереси и целите, определени в Националната стратегия за научни изследвания, приета от Народното събрание. Със своята дейност Българската академия на науките съдейства за умножаване на духовните и материалните богатства на българския народ. (Закон за БАН, чл. 2, ал. 1)

В БАН се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции, интереси и приоритети. Тя участва в развитието на световната наука и съдейства за умножаване на духовните и материалните ценности на нацията. (Устав на БАН, чл. 2, ал. 1)

Съществен инструмент в осъществяването на тази мисия е системата от показатели за оценка на научния продукт и обвързаните с тях стимули за развитие на водещите и стратегически важните изследователски направления. За да може тази система наистина да изпълнява възлаганите ѝ функции, тя трябва да бъде съобразена, от една страна, с равнището на световната наука, от друга – със спецификата на различните научни области, а от трета – с потребностите на българското общество. Наложената през последните две години в БАН система („Критерии и показатели за оценка на научноизследователската дейност“) и утвърдените от МОН „Критерии и показатели за оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от организациите“ към Правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания“, отразяват добре утвърдените в световен мащаб индикатори за определяне на водещите публикации в сферата на природните науки. Механичното им прилагане обаче при оценката на продукцията на хуманитаристиката не само създава изкривена представа за стойността на едно или друго изследване в науките от този раздел на познанието, но и оказва негативно, дори деформиращо въздействие върху публикационната активност на учените, чийто обект на изследване има регионален, а не глобален характер.

Още през 2014 г. е приет т.нар. Лайденски манифест, в който ясно се заявява, че критериите за измерване трябва да са съобразени с мисията на съответните научни области, защото те (критериите) оказват вторично въздействие върху развитието на научните изследвания. Специално внимание се отделя на хуманитарните науки и по-точно на проучванията с регионално значение, като се подчертава трудността те да попаднат в англоезичните списания и предпочитащите абстрактна или американска проблематика бази данни.

Колкото по-тясно регионална е дадена проблематика, толкова по-малка е вероятността тя да представлява интерес за глобалната научна общност и съответно да намери място на страниците на малкото хуманитарни списания в Scopus или Web of Science, голямата част от които са англоезични и още по-лошо – американоцентрични по тематика. В повечето случаи изследването трябва да бъде компаративно със западноевропейски или американски елемент, за да попадне във включени в тези бази списания. А това силно стеснява достъпа на проучванията в областта на българския език, литература, история и култура, а също и на Балканите като непосредствен исторически, политически и културен контекст за тяхното формиране и реализация.

Освен това съответните световни системи за рефериране и индексиране налагат като „техническо“ изискване към списанията транслитеририрането на всички цитирани в публикациите заглавия, които не са на езици, използващи латиницата. Дори да оставим настрана безполезността на подобно удвояване на библиографския апарат, защото става дума за научна литература, която специалистите в дадената област четат без проблем в оригинал, остава фактът, че това изискване дискриминира кирилицата, обявена за трета официална графична система в Европейския съюз.

Трайното прилагане в областта на българската хуманитаристика на система, която толерира публикуването в списания с небългарски тематичен фокус, но изпълняващи изискванията на Scopus или Web of Science, ще доведе до няколко крайно негативни последствия за българската наука:

Отказ от разработване на тясно национални и регионални въпроси и пренасочване към въпроси на световната история и големите езици, литератури и култури. Това на практика ще попречи на БАН да изпълнява своята мисия в тази нейна част, която е обвързана с интересите на българското общество и изследването на културно-историческото наследство на нацията.

Приоритетното публикуване на английски език в чужда периодика ще направи по-слабо достъпни съответните изследвания за широките български среди. Липсата на сериозна научна продукция на български език ще отвори още пространство за псевдонаучните публикации в интернет, които ще формират мненията и представите на извъннаучните кръгове в България.

Крайният резултат от налаганата дискриминационна политика към публикациите в български издания – сборници, списания, монографии – ще превърне българската хуманитаристика – в частност хуманитарните специалности в БАН, институция, която все още е водещ научен, духовен и експертен център на България – в “кула от слонова кост” с “прозорци” само към Западния свят без интерес към специфичните проблеми на родната история и настояще, на българския дух и неговите постижения в миналото и днес. А от такава хуманитаристика едва ли ще имат нужда българското общество и българската държава.

ЕТО ЗАЩО НАСТОЯВАМЕ за промяна в цялостната политика по отношение на хуманитаристиката, отчитаща спецификите на тази област и по-конкретно на критериите за количествена оценка на хуманитарни научни публикации, които да бъдат съобразени с мисията на съответните дисциплини, а именно:

ПУБЛИКАЦИИТЕ В СПИСАНИЯ, КОИТО СА РЕФЕРИРАНИ В ERIH+, да се оценяват равностойно на публикациите, реферирани в Scopus и Web of Science;

да се създаде БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА БАЗА ДАННИ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ, придружена от съответна система за проследяване на цитиранията, която да бъде равностойна на чуждестранните по отношение на наукометрията в областта на хуманитаристиката;

да се създаде СПИСЪК НА БЪЛГАРСКИТЕ АКАДЕМИЧНИ ИЗДАТЕЛСТВА и всички публикувани от тях издания да получават най-висока оценка.

София, 23.04.2019 г.

https://balkanstudies.bg/bg/novini/491

Натиснете върху неверните изречения в текста на петицията.

Кой точно пасаж е реч на омразата? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж разкрива лична информация? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж е терористично или екстремистко съдържание? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.

ОТВОРЕНО ПИСМО от Общото събрание на учените от ИБЦТ-БАН против налаганата дискриминационна политика към публикациите в български издания в областта на хуманитаристиката

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ИНСТИТУТ ЗА БАЛКАНИСТИКА С ЦЕНТЪР ПО ТРАКОЛОГИЯ „ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ФОЛ”

София 1000, ул. Московска 45, тел./факс: +359 2 980 62 97, е-mail: [email protected]

До Министъра на образованието и науката

Копие до: Комисията по образованието и науката на НС

Копие до: ОС на БАН

Копие до: Председателя на БАН

Копие до: Средствата за масова информация

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Общото събрание на учените

от Института за балканистика с Център по тракология при БАН

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

В годината, когато България отбеляза 1150 години от смъртта на славянския първоучител и съпокровител на Европа св. Константин Кирил Философ, а Българската академия на науките, правоприемник на Българското книжовно дружество, чества своя 150-годишен юбилей, изразяваме своята загриженост и тревога относно приетите напоследък в национален и академичен мащаб критерии за количествена оценка на публикациите в областта на хуманитаристиката.

Според официалната интернет страница на БАН „Мисията на Българска академия на науките е да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно-историческо наследство на нацията.“

Същото е заявено императивно в чл. 2 от Закона за БАН и в чл. 2 от Устава на БАН:

Българската академия на науките участва в развитието на науката в съответствие с общочовешките ценности, националните интереси и целите, определени в Националната стратегия за научни изследвания, приета от Народното събрание. Със своята дейност Българската академия на науките съдейства за умножаване на духовните и материалните богатства на българския народ. (Закон за БАН, чл. 2, ал. 1)

В БАН се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции, интереси и приоритети. Тя участва в развитието на световната наука и съдейства за умножаване на духовните и материалните ценности на нацията. (Устав на БАН, чл. 2, ал. 1)

Съществен инструмент в осъществяването на тази мисия е системата от показатели за оценка на научния продукт и обвързаните с тях стимули за развитие на водещите и стратегически важните изследователски направления. За да може тази система наистина да изпълнява възлаганите ѝ функции, тя трябва да бъде съобразена, от една страна, с равнището на световната наука, от друга – със спецификата на различните научни области, а от трета – с потребностите на българското общество. Наложената през последните две години в БАН система („Критерии и показатели за оценка на научноизследователската дейност“) и утвърдените от МОН „Критерии и показатели за оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от организациите“ към Правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания“, отразяват добре утвърдените в световен мащаб индикатори за определяне на водещите публикации в сферата на природните науки. Механичното им прилагане обаче при оценката на продукцията на хуманитаристиката не само създава изкривена представа за стойността на едно или друго изследване в науките от този раздел на познанието, но и оказва негативно, дори деформиращо въздействие върху публикационната активност на учените, чийто обект на изследване има регионален, а не глобален характер.

Още през 2014 г. е приет т.нар. Лайденски манифест, в който ясно се заявява, че критериите за измерване трябва да са съобразени с мисията на съответните научни области, защото те (критериите) оказват вторично въздействие върху развитието на научните изследвания. Специално внимание се отделя на хуманитарните науки и по-точно на проучванията с регионално значение, като се подчертава трудността те да попаднат в англоезичните списания и предпочитащите абстрактна или американска проблематика бази данни.

Колкото по-тясно регионална е дадена проблематика, толкова по-малка е вероятността тя да представлява интерес за глобалната научна общност и съответно да намери място на страниците на малкото хуманитарни списания в Scopus или Web of Science, голямата част от които са англоезични и още по-лошо – американоцентрични по тематика. В повечето случаи изследването трябва да бъде компаративно със западноевропейски или американски елемент, за да попадне във включени в тези бази списания. А това силно стеснява достъпа на проучванията в областта на българския език, литература, история и култура, а също и на Балканите като непосредствен исторически, политически и културен контекст за тяхното формиране и реализация.

Освен това съответните световни системи за рефериране и индексиране налагат като „техническо“ изискване към списанията транслитеририрането на всички цитирани в публикациите заглавия, които не са на езици, използващи латиницата. Дори да оставим настрана безполезността на подобно удвояване на библиографския апарат, защото става дума за научна литература, която специалистите в дадената област четат без проблем в оригинал, остава фактът, че това изискване дискриминира кирилицата, обявена за трета официална графична система в Европейския съюз.

Трайното прилагане в областта на българската хуманитаристика на система, която толерира публикуването в списания с небългарски тематичен фокус, но изпълняващи изискванията на Scopus или Web of Science, ще доведе до няколко крайно негативни последствия за българската наука:

Отказ от разработване на тясно национални и регионални въпроси и пренасочване към въпроси на световната история и големите езици, литератури и култури. Това на практика ще попречи на БАН да изпълнява своята мисия в тази нейна част, която е обвързана с интересите на българското общество и изследването на културно-историческото наследство на нацията.

Приоритетното публикуване на английски език в чужда периодика ще направи по-слабо достъпни съответните изследвания за широките български среди. Липсата на сериозна научна продукция на български език ще отвори още пространство за псевдонаучните публикации в интернет, които ще формират мненията и представите на извъннаучните кръгове в България.

Крайният резултат от налаганата дискриминационна политика към публикациите в български издания – сборници, списания, монографии – ще превърне българската хуманитаристика – в частност хуманитарните специалности в БАН, институция, която все още е водещ научен, духовен и експертен център на България – в “кула от слонова кост” с “прозорци” само към Западния свят без интерес към специфичните проблеми на родната история и настояще, на българския дух и неговите постижения в миналото и днес. А от такава хуманитаристика едва ли ще имат нужда българското общество и българската държава.

ЕТО ЗАЩО НАСТОЯВАМЕ за промяна в цялостната политика по отношение на хуманитаристиката, отчитаща спецификите на тази област и по-конкретно на критериите за количествена оценка на хуманитарни научни публикации, които да бъдат съобразени с мисията на съответните дисциплини, а именно:

ПУБЛИКАЦИИТЕ В СПИСАНИЯ, КОИТО СА РЕФЕРИРАНИ В ERIH+, да се оценяват равностойно на публикациите, реферирани в Scopus и Web of Science;

да се създаде БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА БАЗА ДАННИ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ, придружена от съответна система за проследяване на цитиранията, която да бъде равностойна на чуждестранните по отношение на наукометрията в областта на хуманитаристиката;

да се създаде СПИСЪК НА БЪЛГАРСКИТЕ АКАДЕМИЧНИ ИЗДАТЕЛСТВА и всички публикувани от тях издания да получават най-висока оценка.

София, 23.04.2019 г.

https://balkanstudies.bg/bg/novini/491

Използваме това, за да потвърдим получаването на сигнала ви и да ви съобщим резултата.
Подавам сигнал
Какво искате да бъде направено? Можете да изберете повече от едно.
Можем ли да препратим вашето искане на автора на петицията? Авторът може да премахне петицията по всякаква причина и може да отговори на искането по-рано от нашите модератори.
Можем ли да препратим вашето искане на автора на петицията? Авторът може да премахне петицията по всякаква причина и може да отговори на искането по-рано от нашите модератори.
Можем ли да препратим вашето искане на автора на петицията? Авторът може да премахне петицията по всякаква причина и може да отговори на искането по-рано от нашите модератори.

Подадените сигнали за петиции се преглеждат от нашия екип, за да се установи дали нарушават нашите Условия за ползване или Насоки на общността.