In memoriam за Сашо Касиянов

На 18 юли 2012 г. в 8,30 ч. след кратко боледуване и инфаркт на 61 годишна възраст ни напусна популярният музикант, радиоводещ и шоумен Сашо Касиянов. Тъжната вест се разнесе бързо тази сутрин от уста, на уста, които дълго ще повтарят името на човека и твореца, който ще липсва на хиляди и хиляди негови почитатели, близки, роднини, колеги. Александър Касиянов бе роден на 29 януари 1951 г. в София /той обаче празнуваше на Бабинден – 21 януари/. Родово е свързан и с Велинград, но полето на развитие на големия му творчески дух бе Сливен. Обичаше го, макар понякога на шега да го наричаше Ветроциганск. А и градът, а и селото го обичаха, както и целия регион. Хората често казваха, че е оженил половината околия. Бе майстор на сватбения ритуал в духа на народните традиции. Сашо беше, както се шегуваме регионална личност от национално значение. Никога не изневери на народната музика, написал е Тракийска сюита и редица други народни музикални изпълнения. В немалък период от живота си преподаваше тамбура в Котленското музикално училище, преподавал е и в 1-во Средно Общообразователно Училище "Хаджи Мина Пашов" Сливен. Участвал е и в множество концерти с най-големите български музиканти - Иво Папазов-Ибряма, Матьо Добрев, Теодосий Спасов, Васко Денев, Младен Малаков, Виртуозите на Тракия и много други с които разнасяше славата на България далеч зад пределите и. Познаваше всички и всички го познаваха. Касиянов написа огромна част от живата история на радиопредаванията, не само на фолклорните, но и на злободневните, забавното шоу. Работи за „БИМАКО”, „Омега”, Експрес”, радио Сливен Нет”. Направи много предавания в различни периоди в местните телевизии, записвал е и за БНР. Заедно с Ибрям създаде синдикат на народните музиканти. Бе майстор и на площадното веселие, почти не минаваше новогодишен празник без него. Напоследък хората бяха свикнали повече с него, отколкото с който и да е президент. „Като сме безделници, да не сме без празници”, често казваше Сашо с дяволит поглед. Притежаваше неподражаем хумор и дори и най-старите му истории и глуми не омръзваха. За завист бе компанията, в която бе Сашо до зори – с акордеона, шегите и вицовете. А водката с тоник ще остане в местния жаргон като Касияновка. Обичаше да помага на хората, но малцина му помогнаха в кризисните времена. Както обичаше да се изразява: „Единствено вие ме разбрахте, и то погрешно! Политиците обичаха да се отъркват около него, събираше им хора на площада. Той бе любезен с всеки, но често не пестеше пиперливия хумор.
Нашият бивш колега адв. Красимир Недев създаде днес във Фейсбук група с искане Общински съвет Сливен посмъртно да даде на Касиянов званието Почетен гражданин на Сливен.
Сбогом, Саше!!! Не мога повече, пиша през сълзи и никога няма да си простя, че не намерихме време да запишем и издадем спомените ти и забавните ти истории, каквото намерение имахме.
Погребението ще се извърши утре – 19 юли в Сливен. Часът не е уточнен още от близките му.

#5: -