Толкова пъти съм мислила по този въпрос и сега, прочитайки петицията, настръхнах. Този труден период на адаптация е голямо изпитание и всяка помощ, напасването да стане по възможно най-правилния начин, е важна. А сроковете за започване на работа са толкова странична тема тогава! Но пък семейният бюджет, разбира се, се натоварва. И всичко отново е такава " помощ" и " логичност на действията"... като целия процес на осиновяването ( ваденето на куп документи, среща с "чудесни"социални работници и т.н.)
Подкрепям петицията! Както апелирам за истинска помощ от Закрила на детето като осигуряване на психолози, както за детето, така и за родителите! Защото дежурното " следене" на семейството 2 години след осиновяването е отбиване на номер и бумащина. И ако няма такива утвърдени и кадърни специалисти в държавните институции, поне да насочат родителите към кого /какво да се фокусира вниманието в следосиновителния период. Успех!

#6: -  

 макар да имах подписан двустранно документ за "двугодишно наблюдение от социален работник" никой не само, че не дойде да види детето, а дори не се и обадиха по телефона. Чудно ми е как и какъв доклад са написали.