На децата ни не им трябват областни центрове и директори!

Quoted post


Гост

#83 Re: Re:

2015-02-11 12:25

#78: гост - Re:  

 Ами то в тези РЦ , освен "послушни и безгръбначни специалисти", други НЯМА!!! Грешка-има, но по- добре да ги няма- това са клюкарите, доносниците, подмазвачите...все хора, които не могат да се докажат с професионални качества и по тази причина са мн.удобни за директорите, които им се "отблагодаряват" подобаващо....И на работа да не ходят им е позволено, и по- високо заплащане им се "полага"....все пак и директорът разчита именно на тези хора, различно мислещите и можещите се наричат с други определения- конфликтни! Което, впрочем, в по- малка или в по- голяма степен, се отнася и за другите уч. заведения. Така че с приемането на промените в Закона, не трябва да се подминават и тези много важни за добрата работа вътреучилищни отношения, касаещи както колегиалните, така и отношенията директор- учители.... Все пак директорите да не забравят, че постът, кийто заемат, не е професия- те също са учители!!!

Отговори

Ресурсен учител

#88 Re: Re: Re:

2015-02-11 18:07:58

#83: - Re: Re:  

 Съжалявам, че колегите в тези центрове се оставят да ги манипулира ръководството им.. когато подхванаха петицията, им казах, че са манипулирани и няма да загубят работното си място с разтурването на областното звено, но знаете ли, защо не работят по проекта Включващо обучение? Защото там договорите са все срочни - само по тази причина, те оставят училището, в което са започнали проекта, и се връщат в центъра.. това не са будители, а фурнаджийски лопати за мен - да ме извинят колегите, но щяха ли да го направят, ако знаеха, че проектът продължава? Вероятно щяха да продължат с него работата си в училището, в което са я започнали.. стига вече с тоя страх за утрешния ден! Светът се е погрижил за всеки от нас, когато сме му позволили да го стори, и никой от нас не е умрял от глад, нито детето му е умряло гладно - препитание винаги се намира за тези, които го търсят, и винаги е достатъчно, за да задоволи нуждите им от такова.. тук нещата са принципни и опират до манталитета на днешния учител.. на все по-малко хора им дреме какви са потребностите на останалите хора, почти всеки живее с идеята, че точно той трябва да получава от другите, че има нещо, което не му е дадено, а му принадлежи.. сякаш хората забравиха, че първо трябва да дадат, за да получат.. отдавна няма справедливост, отдавна скромността не е ценност, а дори на места се счита за липса на развитие, защото не си се похвалил с нещо, значи не работиш и не правиш нищо.. сякаш всеки си е затворил очите за това, което вършат другите, и смята, че само той има значение за общото благо.. той е точно толкова незначителен, колкото са и останалите около него за това общо благо, но Егото му е пораснало и си е придало важното значение.. искам да ви съобщя нещо страхотно: проектът Включващо обучение се превръща в държавна политика с новия законопроект.. а на противниците му искам да напомня, че дължат много на обществото със забавянето на тази политика в родното образование.. нямате идея какви условия са създадени в тези кабинети и с каква мотивация учениците със СОП идват на училище, с какво нетърпение ме чакат, да ги потърся за пореден час, нямате идея какви резултати постигат за 3-4 месеца.. колегите извън проекта само могат да мечтаят за тях с посещение на ресурсен учител 2-3 пъти в седмицата за по няколко часа, а от останалите специалисти 2 пъти в годината - в началото и в края й.. не им приляга на колегите в ресурсните центрове да обвиняват инициаторите на петицията в лъжливи данни за броя на децата и на специалистите, защото те много добре знаят с колко деца работят и за какво им стига времето и какви са им потребностите на тези деца.. неприлично е да се хващат точно за бройката, когато не насмогват с контингента си и пишат в докладите си, че Ангел е ученичка, защото огромната бройка изисква в документацията да се работи с универсализирани текстове и по метода копи пейст.. ето там се губи личността на децата и така се губят и постиженията им.. няма кой да забележи, че този човек е научил да събира и изважда с преминаване до 1000, че друг се е научил да чете - тези неща не се отбелязват, защото няма време да се отчетат постиженията на всеки.. сроковете са кратки, а групата е голяма или е пръсната в няколко населени места..