Връщам спомените си два месеца и няколко дни назад. Вечер е, почти 22,00 часа. Разбирам за случилото се от човек, който наистина не вярвам, че поднася случилото се с реални думи, струва ми се, че пресилва нещата. Плаша се, но вярвам, че всичко ще е наред, че нищо не е такова, каквото впоследствие се оказа. Въпреки всичко не можах бързо да заспя. Знаех, че е труден момент за него, че го боли, но и че ще му мине. Дойде сутринта, една сутрин, която няма никога да забравя, мисълта за снощната случка бе първата след като се събудих. Отворих фейсбук и... онемях, замръзнах, вледених се, нещо в мен умря и се съживи вечната болка, онази, която не минава с времето. Не вярвах на случилото се, не проумявах все още зловещата истина. Така беше първите няколко дни, гняв и болка, но неосъзнати. Минаха два месеца, гневът и болката стават все по-осъзнати, сълзите не намаляват, времето не лекува. Почивай в мир, Ники. В моите мисли и сърце винаги ще има място за теб. Ако искам нещо, то е да се срещнем пак - някога, някъде..., далеч от този покварен свят, от това деградирало общество, далеч от разхождащи се свободно по улиците убийци и от такива, които допуснаха това да се случи. Лиспваш.

#437: - ...

:[ Obichame te Niki vinagi shte te pomnim <3