НЕ на ДАНЪК ПАРКИНГ за живущите в зоните с платено паркиране!

В работно време – пълно със служебни автомобили.
В празнични дни – всички, отмарящи в НДК, паркират на нашата улица.
Е, така ли се възползвам от предимствата на центъра?
Или от това, че около нас няма основни магазини - хипермаркети?
Или от това, че съм на работа в съвсем друг край на София и нямам контакт с центъра?
А прахта, денонощния шум, динамиката? С това не заплащам ли „удоволствието“? Малко ли плащам въобще, че съм софиянец? За втори автомобил (който служи на жена ми през ден да се грижи за майка си) ще плащам 450 лв.? Но „удоволствието“ да се грижа и таралянкам две коли го плащам и без това. 600 лв., забележете – срещу нищо. Срещу „правото“ ако случайно някъде в района има място, да паркираш, когато намериш. А за имане на място – оказва се, че са с приоритет посетителите на НДК в празник и случайните бизнесмени в делник. Пред нас има 29 паркоместа, от тях служебните са 9.Лъжа е, че по света нямаш право да паркираш пред дома си.Знам, че са ви нужни пари. Но и моите са кът, господа...
Дискриминация par excellence е моето кратко определение.
В същност това (принудата) е стар метод. Още от 1944 г. То и от тогава е разбирането за тези лоши хора от центъра.Роден съм тук, а плащам за това. Плащам по-висок данък.Това, че е асфалтирана улицата ми не е, защото аз живея там, нали? Въобще, каква е логиката, която ви ръководи при вземането на решения? Една ли е тя за всички решения? Утре ще дойдат други, натоварени с други „откривателски“ решения. И такива като мен ще бъдат подхвърляни отново като топче за пинг-понг и то в условията на демокрация, ако тази дума ви говори нещо.
Не ме интересуват правилата в Нвама-Нцвама. Аз живея тук, при тукашните условия и правилата трябва да се определят от условията тук, а не от примера на Мозамбибик.