Да си върнем стария правопис!

Трѣбва да бъде върнат в употреба единствено Ѣ-а и то да бъде изписван там, където има разминаване в произношението му в Централното балканско наречие (понастоящем книжовен език), гóворите западно от т.нар. "ятова граница" и тия в най- източна България. Първо, писането на краесловни ерове понастоящем е безмислено, понеже още от времето на Втората Българска държава нѣмат фонетична стойност и до 1945-та са останали като сантиментален архаизъм. Нѣкои ще възразят, че те определяли рода на думата. Например, краесловен Ер голѣм се е слагал на думи от мъжки род, а Ер малък на такива от женски. Обаче, това спокойно може да става и без тѣхна помощ, както виждаме в момента. Пък и недейте забравя, че на много мѣста, Ер малък се е поставял и на думи от м.р., където определителните членове са -я/-ят, за да служи за омекотѣване. Второ, писането на Ѫ на етимологичното й мѣсто е напълно ненужно, поради това, че и в книжовния език, а и разговорно масово се произнася като Ъ, а гóворите, където се е произнасяло различно вече са в процес на отмиране и съвсем скоро ще изчезнат. Вѣрно, че в македонската литературна норма се изписва и произнася като "А" - "маш", "даб", "рака" и т.н., но е несериозно да бъде нагласѣван правописът ни спрѣмо този или онзи говор или подговор. В момента единственото голѣмо разделение се получава от т.нар "ятов изглас" - т.е. това по какъв начин старобългарският знак бива произнасян в различните краища на милата ни Родина. А имено - в Шопкука, Пиринско, Северозапада и частично в Мизия като "Е", в Родопите главно като широко "Е", в подбалканските региони и Добруджа се редуват "Е" и "Я", а на югозапад изгласът е преминал само в "Я" - "гулям", (!) "гулЯми". И така е до днес. Затова е най- уместно да бъде изписван само Ят (Ѣѣ) къде има такива разминавания.