Подписка за размера на възнаграждението за степента „доктор“

  Тези, които извършиха промяната, веднага след като получиха своето заминаха в чужбина и там се уредиха, не без помощ „от горе”, маскирана като "изключителна тяхна кадърност”.

 Тук останаха едрите високо платени риби и глупаците, които "мразеха безплатно". Но дори техните отрочета са в чужбина и няма да се връщат тук.

То именно и за това беше борбата. Не за „доброто” на всички.

 А "ние" в израза „... ние сменихме..." трябва да се слага в едни много големи кавички, понеже всъщност това "ние" е едно пропагандно внушение че видите ли промяната е "всеобщо" дело. И видите ли всичко било "за младите”. И след като пропагандното внушение успее, делото видите ли наистина ще стане "всеобщо". Но ето, че промяната не е дело на "младите", нито се оказва за тяхна полза.

 Общо взето промяната я извършиха едни лъжци и предатели.

 А тези, които са се приспособили и даже имат наглостта да се хвалят с това - дразнят. Дразнят по следните причини:

  Първо: Към какво са се приспособили? Към нещастието и изтреблението на народа си! Това приспособяване не е гордост. Това приспособяване е позор!

 Второ: Как са се приспособили? Видели са, че на някого му е по зле от колкото на тях самите и това се оказва необоримото за могат да се почувстват щастливи. И от там приспособяването е само на една крачка. Но това дори не е истинско приспособяване. Това е приспособяването на роба, който е видял публичното наказание на свой събрат и си е казал: „аз съм си много добре, виж тоя глупак как го бият”. Това е приспособяването на подлизуркото, който се подмазва на господарите, за да придобие облаги. 

За съжаление това е робска психика, която е дълбоко вкоренена в нашия народ. Особено е изявена тази психика в днешната „бизнес” прослойка. А и е спорно дали тази „бизнес” прослойка изобщо е част от нашия народ.

Много лесно повярвахте, че ако всеки се грижи само за себе си, че ако всеки е алчен егоист, на всички ще им бъде добре. Много лесно повярвахте. А се имахте за умни. Но действителността ви опровергава.

Истината е, че истинската свобода е там, където всеки се грижи и за другите, не само за себе си.

Другото е робия и робска психика.

  Я ми кажете възможно ли е алчен егоист (понеже едното не може без другото. Кой е чувал някой да казва „аз съм егоист, но не съм алчен”, или „аз съм алчен, но не съм егоист”?) да води „скромен и духовен” живот? А я ми кажете как ще обясните ценността на скромния духовен живот на скромни и духовни невинни дечица, които в училище се оказват едно малцинство, което е обявено за „тъпо”? Малцинство изолирано и подигравано и даже отхвърлено от обществото? Много ще ми е интересно да видя как ще им го обясните на децата при настоящите условия и как ще ги убедите, че това е правилно. Каквито и жертви да струва? И как ще ги опазите от влиянието на мнозинството? Дори не всички възрастни биха ви разбрали. Даже по скоро са малцинство тези, които биха ви разбрали.

А децата?